Решение № 14562 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14562 гр. С., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110104270 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е бързо - по реда на глава двадесет и пета от ГПК на основание чл.

310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба от С. Н. М., ЕГН ********** чрез адв. Д. Д. С.-САК, със служебен адрес: гр. С., ул. БМ №16, ет.2, офис 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника "БСГ" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в: гр. С., п.к. 1750 р-н М, ул. Й № 16 да й предаде М № 92, находящ се на втори етаж над партера, на кота +7,50 метра, в сграда № 1 на ТК "СП" със застроена площ от 19,56 кв.м, при съседи: от три страни - коридор, М № 91, находящ се в гр. С., СО район "М", ж.к. "М 1А".

С исковата молба се твърди, че процесният имот е отдаден на ответника за временно възмездно ползване по Договор за наем, сключен на 05.06.2020 г., но поради незаплащане на 10 месечни наема за периода от май 2025 г. до февруари 2026 г. вкл. и консумативните разходи за ток, отопление и общи части, ищцата е прекратила едностранно на основание чл.

5, ал. 3 договора. Посочва, че изявлението за прекратяване е направено както устно, така и писмено, като последното е изпратено чрез куриери и чрез ЧСИ СЯ. Претендира, че за ответника – наемател е възникнало задължение по чл. 233 ЗЗД и чл. 4, ал., 9 от договора за наем да върне вещта поради прекратяване на договора, като срокът за това е една седмица, което задължение към момента на подаване на исковата молба не е изпълнено.

Моли за уважаване на предявения иск и постановяване на предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че между страните е сключен договор за наем на 05.06.2020 г., съгласно който ищцата отдава на ответното дружество за временно възмездно ползване офис № 92, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. "М 1А"в ТК „СП“ за срок от една година считано от 05.06.2020 г. при месечна наемна цена 50 лева. Доколкото не се спори между страните, съдът приема, че е налице идентичност между обектът, посочен в договора като „офис“, и процесния имот, посочен от ищцата като „М“. Видно от представената справка от Служба по вписванията – С. по персоналната имотна партида на ищцата е вписана на 08.11.2007 г. покупка на недвижим имот – М № 92 на ет. 2 в търговска сграда в гр. С., ж.к. М 1А.

С представеното с исковата молба писмо ищцата отправила до ответника на основание Раздел V, чл. 5, ал. 3 тридневно предизвестие за прекратяване на договора поради системно неизпълнение - неплащане на месечните наемни вноски за период от 8 месеца, считано от м. март 2025 г. и неплащане на комуналните услуги. Връчването на същото е възложено на ЧСИ С. Я, рег. № КЧСИ 844, като видно от констативен протокол от 06.10.20256 и приложените разписки на адреса на управление на дружеството при посещения не е открито лице, на което да бъдат връчени книжата, като връчителят е констатирал, че няма офис на дружеството и е залепил уведомление. Предизвестието е приложено към исковата молба и същото ведно със самата искова молба, съдържаща изявлението на ищцата за прекратяване, е връчено на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД, за основателността на който е необходимо установяване кумулативната наличност на следните предпоставки: валидно прекратено наемно правоотношение между страните и неизпълнение от страна на ответника на задължението да върне наетия имот.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. При изтичане срока на действие на договора или при предсрочното му прекратяване, наемателят е длъжен да върне вещта на наемодателя – чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

В конкретния случай доколкото не се оспорва от ответника, съдът намира за установено възникването между страните на наемно правоотношение по силата на представения договор, в изпълнение на задълженията в рамките на което ищцата е предала на ответника посочения имот - офис /М/ № 92.

След изтичане на уговорения срок действието на договора следва да се счита продължено като договор за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД с оглед твърдяното продължилото със знанието и без противопоставянето на ищцата ползване, като по този въпрос липсва спор между страните. С чл. 5, ал. 3 от договора между страните изрично е уредено правото на наемодателя едностранно да прекрати действието му с 2 тридневно предизвестие при неизпълнение от страна на наемателя на задължението да заплати наемната цена до 10-то число на месеца. В рамките на настоящото производство от страна на ответното дружество не са въведени твърдения и не са ангажирани доказателства за надлежно изпълнение на задълженията му за заплащане на наемната цена, поради което и съдът приема за доказано неизпълнението на договора от негова страна и възникване в полза на ищцата на предвиденото с чл. 5, а. 3 от договора право на едностранно прекратяване.

Изявлението на ищцата за прекратяване на договора следва да се счита достигнало до ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 11.12.2025 г. Същото е достигнало до ответника и с връчване на исковата молба, поради което ищцата надлежно е упражнила правото да прекрати договора и към приключване на съдебното дирене действието на договора е прекратено. Едновременно с това от страна на ответното дружество не са направени възражения и не се твърди наличие на основание за задържане на имота, поради което в негова тежест е възникнало задължение да го върне, което нито твърди, нито доказва да е изпълнил.

По изложените съображения съдът намира за доказани всички елементи от фактически състав, пораждащ правото на ищцата да получи обратно отдадения под наем имот, на което кореспондира задължението на ответника да го върне. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените и доказани разноски за производството в размер на 325,56 евро, от които 25,56 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатско възнаграждение.

По искането за предварително изпълнение

Предпоставките за допускане на предварително изпълнение на решението са изрично предвидени в чл. 242 ГПК, като в случая предметът на делото не попада в хипотезите на чл.

242, ал. 1 и 242, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК. Преценката на събраните доказателства и твърденията на ищеца налага извод, че не е налице основание за допускане предварително изпълнение и в хипотезата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, съгласно която съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. Изложените от ищцата доводи не аргументират приложение на посочената норма в конкретния случай. Изпълнението на задължението на ответника да предаде имота е от естество да причини на ищцата вреди, но същите не се доказва да са значителни и непоправими. Лишаването на ищцата от ползване подлежи на обезщетяване в общия случай по средни пазарни цени, а да се уврежда междувременно имота не се доказва. От друга страна самото изпълнение не би станало невъзможно или значително затруднено с течение на времето, тъй като касае недвижим имот – обект в сграда, държането на който от ответника не се доказва да съставлява заплаха за погиването или унищожаването му в степен, че да не може да бъде върнат.

3

Предвид посоченото съдът намира, че не се доказва наличие на предпоставки за допускане на предварително изпълнение на решението, поради което искането следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК "БСГ" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в: гр. С., п.к. 1750 р-н М, ул. Й № 16, ДА ПРЕДАДЕ на С. Н. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул. БМ №16, ет.2, офис 3, държането на нает с Договор за наем, сключен на 05.06.2020 г. М /офис/ № 92, находящ се на втори етаж над партера, на кота +7,50 метра, в сграда № 1 на ТК "СП" със застроена площ от 19,56 кв.м, при съседи: от три страни - коридор, М № 91, находящ се в гр.

С., СО район "М", ж.к. "М 1А".

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „"БСГ" ЕООД, ЕИК ****** да заплати на С. Н. М., ЕГН ********** сумата от 325,56 евро, представляваща сторени по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. М. за допускане на основание чл. 242 ГПК на предварително изпълнение на решението.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 21.07.2026 г., а в частта по искането за допускане на предварително изпълнение – в едноседмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4