Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3123 от 12.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1899/2023
Вид
Определение № 3123
Подписан
12.12.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3123 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501899 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК и чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М.А.К., гражданин на Р.Ф., роден на ****г. в гр. П., с международен паспорт ***** на Р.Ф., с адрес в Р.България: ******, с БУЛСТАТ ****, действащ чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Веселина Василева- БАК против определение № 1175 от 05.10.2023г. по гр.д. № 476/2023г. по описа на РС - Несебър, с което е оставена без уважение молбата му от 23.08.2023г. за възстановяване на основание чл. 64 от ГПК на срока за отговор по чл. 131 от ГПК по посоченото гражданско дело.

Недоволство от обжалваното постановеното определение е изразил частният жалбоподател- ответник, чрез назначения му в първата инстанция особен представител. В жалбата се излагат съображения, че на 17.08.2023г. /петък/ адв. Василева е имала технически проблем – блокиране на компютъра й, на който са се намирали всички съставени документи във връзка с делото, в т.ч. и изготвения писмен отговор на исковата молба. Сочи, че предвид това писменият отговор по чл. 131 от ГПК е подаден на 22.08.2023г., след като компютъра е бил отремонтиран, а именно един ден след изтичане на срока, който е бил до 21.08.2023г. Представя писмено доказателство за извършени сервизни услуги от „Смарт дрийм“. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В предоставения на насрещната страна- ищец едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е депозиран писмен отговор по частната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. На първо място се сочи, че за да е налице основание за възстановяване на срока следва да е било налице непреодолимо препятствие по време на течение на целия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, чието възстановяване се иска, а в случая твърденията на ответната страна са за пречки в рамките на последните дни преди изтичането му. На второ място се цитира съдебна практика според която се сочи,че заявената от ответната страна причина няма характера на непреодолима пречка по смисъла на закона, която да продължава през целия срок по чл. 131 от ГПК. На трето място се сочи, че в случая ответната страна е могла да иска продължаване на срока, поради наличие на уважителни 1 причини. На четвърто място се възразява, че не е изпълнено изискването на чл. 65, ал. 1 от ГПК към молбата по чл. 64, ал. 1от ГПК да са представени доказателства за твърденията за блокирана техника, а такова се представя едва с частната жалба, като същото се възразява, че може да е съставено по всяко време и, че не доказва, че именно служебният компютър на адв. В. е имал сочения технически проблем. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца ЕС на комплекс „Сан сити 3“ искове за осъждане на ответника М.К. да му заплати сумата от 1922.97лв., представляващи неплатени вноски към ЕС въз основа на решения на ОС на ЕС за 2020г., 2021г. и 2022г., както и мораторни лихви върху всяка от главниците в общ размер от 339.46 лв. от забавата до подаване на исковата молба., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В хода на делото с определение от 12.07.2023г. съдът е назначил адв. В. В. за особен процесуален представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Видно от данните по делото разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК с указания до ответника за представяне на писмен отговор по исковата молба в едномесечен срок от съобщението е връчено на назначения му особен представител адв. В. на 19.07.2023г., като срокът за подаване на писмен отговор по чл. 131 от ГПК съгласно чл. 60,ал. 6 вр.с ал. 3 от ГПК е изтекъл на 21.07.2023г.

С молба, депозирана по пощата на 22.07.2023г. и получена в съда на 23.07.2023г. адв.

В. е поискала подадения от нея отговор на исковата молба да се счита, че е депозиран в срок поради наличието на технически проблем- блокиран компютър от 17.08.2023г., с твърдения, че на същият са се намирали всички документи във връзка с делото и изготвения отговор.

Към молбата не са представени доказателства.

С обжалваното определение от 05.10.2023г. съдът, приемайки, че е сезиран с искане по чл. 64 от ГПК е оставил същото без уважение, по съображения, че сочената причинаблокиран компютър не представлява непредвидено обстоятелство, че при наличие на техническа пречка ответната страна е имала възможност в срока за отговор да поискал продължаване на същия по реда на чл. 63 от ГПК, както и, че липсват представени доказателства за техническия проблем.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Под „особени непредвидени обстоятелства“, като правилно е приел и първоинстанционният съд в съдебната практика безпротиворечиво се считат такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства трябва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т.е. в продължение на същия тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право въпреки проявената 2 добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите обстоятелства. в съдебната практика се приема, че релевантно за възстановяването е единствено дали пропускането на срока се дължи на внезапно и непредвидимо препятствие, а не колко време в рамките на срока е продължило то, освен ако по делото не са налични данни за злоупотреба с право.

Тъй като пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

За тази цел в чл. 65, ал. 1 от ГПК законодателят е поставил изискване в молбата за възстановяване на срок не само да се посочат всички обстоятелства, които я обосновават /т.

1/, но и да се представят всички доказателства за основателността й /т. 2/. В случая към молбата си ответната страна не е представила доказателства за соченото препятствие за подаване в срок на писмения отговор на исковата молба. Предвид това правилно районният съд е счел, че няма как да извърши преценка за доказаността на твърдените обстоятелства.

Представянето на доказателство за извършен ремонт на компютър е депозирано едва с частната жалба, поради което същото не следва да бъде прието от съда като срочно изпълнение на законовото изискване на чл. 65, ал. 1, т .2 от ГПК.

На следващо място, настоящата инстанция напълно споделя и изводите в обжалваното определение, че в случая, тъй като техническия проблем, свързан с компютъра на адв. В. е станал преди изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна е имала възможност да иска продължаването на срока по чл. 131 от ГПК съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК. Тъй като това не е сторено, а не се твърди наличие на пречки и за това процесуално действие, съобразявайки забраната на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК съдът правилно е отказал възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК, при условие, че е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение, с което молбата за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл. 131 от ГПК е оставена без уважение се явява правилно. Ето защо подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 67 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия по частната жалба за възлагане в тежест на частния жалбоподател на направените разноски за настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.А.К., гражданин на Р.Ф., роден на ****г. в гр. П., с международен паспорт ***** на Р.Ф., с адрес в Р.България: ******, с БУЛСТАТ ****, действащ чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Веселина Василева- БАК против определение № 1175 от 05.10.2023г. по гр.д. № 476/2023г. по описа на РС - Несебър, с което е оставена без уважение молбата му от 23.08.2023г. за възстановяване на основание чл. 64 от ГПК на срока за отговор по чл. 131 от ГПК по посоченото гражданско дело.

ОСЪЖДА М.А.К., гражданин на Р.Ф., роден на ****г. в гр. П., с международен 3 паспорт ***** на Р.Ф., с адрес в Р.България: ******, с БУЛСТАТ **** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на комплекс „Сан сити 3“, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, к/с „Сан сити 3“, представлявана от управителя В. Н. Л. направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4