Решение № 4954 от 21.11.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4954

Хасково, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260701063 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.76б, ал. 1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на К. Х. М. с [ЛНЧ], гражданин на [държава], със съдебен адрес: [населено място], [адрес], против Решение № 9Х от 15.10.2024г. на Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последваща молба на жалбоподателя до производство по предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди, че при подаването на молба с рег. № УП-27555 от 27.09.2024г. никой не го напътил, нито му указал по какъвто и да е начин, че има задължение да представя писмени доказателства, както и че следва да укаже нови обстоятелства, подкрепени с такива писмени доказателства. По този начин административният орган нарушил чл.58, ал.5 от ЗУБ. Решението било постановено и в нарушение на чл.12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, водила до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, които предвид факта, че се намирали на чужда територия, не познавали езика и правния ред, съответно представлявали уязвима категория лица. В този смисъл липсата на указания от страна на административния орган представлявала съществено нарушение, граничещо с административен произвол. На следващо място, твърденията на ДАБ за сегашната обстановка в Сирия не отговаряли на реалната ситуация в страната. Анализът на изложената в решението ситуация в тази страна бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Данните относно състоянието на провинцията, от която произхождал били разгледани общо. Не било изследвано обстоятелството относно последното му местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Не било отчетено и законово заложеното условие за прилагане на алтернативата за вътрешно разселване, а именно териториално обособената вътрешна закрила да била наистина практически достъпна за кандидата. При прилагането на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 ЗУБ на органа било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. След това следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност лицето да се установи в посочената обособена област. В случая изследване на посочените обстоятелства не било извършено от органа на ДАБ. Следователно процесното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали, че към момента на произнасяне по заявлението за убежище приемащата държава следвало да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Също така, в решението било направено превратно тълкуване и не били съобразени предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, тъй като ДАБ не правил обоснована връзка между твърдените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в района на Ракка, в който щял да бъде върнат. Неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на лицето поради основателен страх от преследване именно там. Съображенията в оспорения акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия, направил заключение за състоянието на безогледното насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините лицето да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в населеното място, в което живеел. Жалбоподателят твърди, че изпитва страх за живота и здравето си и се опасява, че ще бъде подложен на преследване в случай на връщане в Сирия. В тази държава и в конкретното населеното място, в което оспорващият живеел, продължавало да е опасно за населението, а обстоятелството, че ситуацията в Сирия била неспокойна, че непрекъснато се променяла и че била такава към настоящия момент, били общоизвестни. Предвид всичко изложено се обосновава твърдение за неспазване на административнопроизводствените правила от страна на административния орган. Той не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в Сирия и с възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, съответно се произнесъл и при липса на мотиви.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия и се моли при произнасянето на съда да се има предвид принципът за забрана за връщане.

Ответникът – Интервюиращ орган при ДАБ (В. И.), чрез пълномощник в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на оспорването.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. №1981/31.05.2023г. на РПЦ – Харманли, регистрирана в ДАБ с рег.№27555/31.03.2023г. жалбоподателят К. Х. М., гражданин на [държава], е поискал закрила в Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-27555/31.05.2023г., в който е вписан с имената К. Х. М., роден на [дата]. в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, гражданин на [държава], етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, семейно положение – ***. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на чужденеца, всички с местонахождение към 30.05.2023г. в Сирия, с изключение на един от братята му, за когото е посочено, че се намира в Малта.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП-27555/31.05.2023г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.110), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: К. Х. М., гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], ***.

С Писмо рег. № УП-27555/08.06.2023г. (л.109) Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо с рег. № М-13725/01.08.2023г. (рег. № УП-27555/01.08.2023г. в ДАБ при МС, л.104) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към ДАНС, Председателят на ДАБ при МС е уведомен, че ДАНС разполага с информация, отразена в справка рег. №[рег. номер]-001-03/Т-6-3853/26.07.2023г., според която лицето К. Х. М. представлява заплаха за националната сигурност и Агенцията възразява да му бъде предоставена закрила в България.

На 28.06.2023г. е било проведено интервю с К. Х. М., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-27555/28.06.2023г. (л.105), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че живял в [населено място], обл.Хомс. Напуснал нелегално Сирия на 07.05.2023г. за Турция и останал около там 20 дни в [населено място]. На 28.05.2023г. влязъл нелегално в България от Турция, с още четирима души, с които пресекли зелената граница с помощта на трафикант. Дошли в [населено място] с автомобил и се предали на полицията. Посочил, че през 2015г. се преместил в [населено място] и от там напуснал Сирия. Не отбил военната си служба и не получавал призовка. Споделил, че напуснал заради войната. Вследствие на нея в Сирия имало редовно атентати и бомбардировки, които застрашавали живота му. През 2015г. имало сражения между свободната армия и официалната власт и се наложило цялото му семейство да се премести на квартира в [жк], защото домът им бил разрушен. Нямало нормални условия за живот и сигурност, а и се страхувал да не бъде мобилизиран, защото не отбил военната си служба. Именно това го накарало да напусне родината си и да тръгне да търси място за реализация. Искал да получи закрила тук, в България, за да си намери работа, с която да помага финансово на близките си. Споделил и че нито той, нито семейството му били заплашвани, не му било оказвано насилие. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религията си, не членувал в политическа партия или организация или в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че не би се завърнал в държавата си по произход преди за свърши войната. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна страна, в която можел да живее нормално.

С Решение № 12679/23.08.2023г. Председателят на ДАБ при МС отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Х. М., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Хасково, който с Решение №789 от 27.10.2023г. по адм. д. №1047/2023г. отхвърлил жалбата.

На 25.09.2024г. К. Х. М. подал последваща молба за закрила в Република България (л.30) с рег.№УП-27555/27.09.2024г. В същата описал причините за напускане на Сирия, като изложил обстоятелства, идентични с изложените при проведеното с него интервю пред ДАБ през 2023г. С молбата представил копие на Семейна книжка и копие на индивидуална гражданска регистрация, издадени от Сирийска арабска република.

С процесното Решение №9Х/15.10.2024г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, не е допусната последващата молба на К. Х. М. до производство по предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че изложените от молителя обстоятелства не били нови и такива, водещи до допускане на молбата до производство по общия ред, тъй като в предходното административно производство те вече били обсъждани. Наведените нови обстоятелства следвало и да са новонастъпили, а в конкретния случай не било така, тъй като доводите на молителя отразявали обстоятелства, случили се назад във времето. Твърдените факти и обстоятелства по своята същност били известни и по време на предходното административно производство, следователно те не можело да се приемат като новонастъпили към датата на разглеждане на последващата молба за международна закрила. В решението е обсъдена актуалната обстановка в Сирия и е прието, че от справка на ДАБ с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. било видно, че политическата и икономическата ситуация в страната били съществено променени. Отчетено е влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. От справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. ставало ясно, че в провинцията, в която живеел К. Х. М. все още имало ситуации на несигурност и атентати. Независимо от това ситуацията със сигурността в провинция Ракка била стабилна и не можело да се говори за безогледно насилие. Актуалната ситуация в Сирия не следвало да се приема за ново обстоятелство, обосноваващо предоставяне на международна закрила. В подадената от К. Х. М. молба не се откривали нови факти и обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ, касаещи държавата му по произход, данни за живота или на свободата му на основание раса, религия, политическо мнение или принадлежност към определена група, или изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или наказание. Нямало нови обстоятелства, обуславящи допускането на последващата молба за закрила до производство по общия ред по ЗУБ.