Решение № 21 от 14.02.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 77/2019
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 14.02.2020
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- РАДОСЛАВА СИМЕOНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.108, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл.497,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал.7 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №21 гр.Враца,14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на 31.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава
Симеонова в присъствието на: прокурора секретар Миглена Костадинова като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова търговско дело N77 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх.3944 от 30.04.2019 г. В.П.П.,
ЕГН **********,представлявана от адвокат Й.Д. от САК е предявила срещу „Дженерали Застраховане" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София бул.*** иск ,пряко предявен на основание чл.432 КЗ.
Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми:
-50 000,00 (петдесет хиляди) лв. — главница, представляваща остатък от дължимо, но неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на майка й М.П., настъпила на 20.06.2017 г.,при деликт- ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 17.04.2018 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението;
-150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на Ц.Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 07.07.2018 г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетението;
Направените разноски по делото.
Като факти,обосноваващи основателността на исковата й претенция,ищцата твърди,че на 10.06.2017 г., следобяд, около 15:20 ч., Ц.Ц. управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ВР **** ВС по път III-307 с посока на движението от с. Микре към гр. Угърчин.В същото време, по път III-407, с посока на движение от с. Микре към с. Киркова Махала, Т.К. управлявал л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН.
На кръстовището образувано от път III-307 и
III-407, Ц.Ц. следвало да продължи пътя си към гр. Угърчин. Тъй като се движел по път без предимство, Ц.Ц. намалил скоростта при доближаване до кръстовището, огледал се и тъй като не видял движещи се по пътя с предимство автомобили продължил движението си със скорост около 15-20 км/ч. Поради движение с висока скорост, водачът на л.а. „Фолксваген Туран" не могъл да спре, при което настъпил удар между предната част на л.а. „Фолксваген Туран" и страничната част в областта на предна колонка и предна лява врата на л.а. „Фолксваген Голф".
На място пристигнали екипи на полицията и на Бърза Помощ, които констатирали смъртта на водача на л.а. „Фолксваген Голф" Ц.Ц.. Пътуващата на предна лява седалка на л.а. „Фолксваген Голф" М.Ц.П. получила тежка съчетана травма, като била транспортирана в МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов" АД - Ловеч, но след 10 дни в кома, починала от травмите си на 20.06.2017 г.
За настъпилото ПТП е образувано ДП №
173/2017 г. по описа на РУП-Угърчин, което е висящо към момента на сезиране на съда с исковата молба.
Съдът е изискал служебна справка и с писмо Вх.№ 5949 от 4.7.2019г.- ОП-Ловеч е уведомила съда,че ДП№173/2017Г.по описа на РУ-Угърчин е на заключителен етап.
Ищцата твърди,че от доказателствата събрани в досъдебното производство, се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген Туран" Т.К.,е управлявал МПС с превишена за пътния участък скорост от 109 км/ч. , при наличието на ограничение от
60 км/ч., което е довело до невъзможност да спре и да предотврати произшествието.Позовава се на изготвената по досъдебно производство тройна АТЕ, чието заключение било, че при движение със скорост в рамките на позволената, водачът Т.К. е имал техническата възможност да спре и предотврати ПТП, поради което с Постановление на Окръжна Прокуратура Ловеч, Т.К. е привлечен като обвиняем по досъдебното производство .
Сочи,че в първоначалната СМЕ на трупа на Ц.Ц. вещото лице е допуснало редица нарушения и неправилни изводи, относно причината за настъпване произшествието,поради което в изготвения Протокол за ПТП е посочено, че причината за ПТП е предварително настъпилата смърт на Ц.Ц. - обстоятелство,което категорично се опровергавало от вида и характера на получените телесни увреждания от пострадалия, както и от клиничната им картина.
Поддържа,че при предявяване на материалите по воденото досъдебно производство,са направени съответните доказателствени искания за доказване на заявените твърдения, които искания били уважени от наблюдаващия прокурор, като е възложено изготвянето на КСМАТЕ.
Твърди,че починалия Ц.Ц. е бил човекът, който е отгледал на практика ищцата, заедно с майка й М.П.. Когато майка й М.П. се е развела със съпруга си и биологичен баща на В., тя била на по-малко от 8 години. От този момент до навършване на пълнолетие, пък и след това, Ц.Ц. е играл ролята на баща, на стожер, на авторитет. Ц. винаги бил до нея както в хубавите, така и в лошите моменти от живота. Винаги я подкрепял и окуражавал.След смъртта му,ищцата е загубила опората и подкрепата в живота си.
При процесното ПТП ,ищцата загубила и майка си, която я е отгледала и възпитала. Жената, която била пример за нея и най-добър приятел.Ищцата,преживяла тежко нелепата смърт на майка си. Тя все още не била в състояние, да осъзнае и приеме факта, че е загубила родителите си-отишли си от този свят по един абсурден начин, неочаквано и безвъзвратно.
Счита,че е справедливо да бъде обезщетена за болките и страданията,които е претърпяла и търпи от смъртта на родителите си.
Поддържа,че тъй като според първоначалния Протокол за ПТП вината за настъпване на ПТП е била на водача на л.а. Фолксваген Голф с peг. № ВР **** ВС, за който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/06/117000803909, със срок на действие от 18.03.2017 г. до 17.03.2018 г., сключена със „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД,е предявила доброволна претенция.
Със Споразумение от 11.10.2017 г., подписано между ищцата и ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД, дружеството и изплатило сума в размер на 100 000,00 лв. обезщетение за вредите, търпени от смъртта на майка й М.П..
Поддържа,че с оглед събраните допълнителни доказателства в хода на разследването, относно наличието на изключителна вина за настъпването на ПТП на водача на л.а. Фолксваген Туран" с peг. № ОВ **** ВН Т.К.,чието МПС е било застраховано в „Дженерали Застраховане" АД, със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/08/116001865333, със срок на действие от 14.07.2016 г. 13.07.2017г., то ответникът се явявал пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.
На основание чл.380 от КЗ, с искане от 29.01.2018г.,ищцата предявила пред „Дженерали застраховане" АД доброволна претенция за заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение за неимуществените вреди, търпени поради смъртта на майка й М.П.,доколкото подписаното Споразумение между В.П. и ДЗИ-ОЗ ЕАД не ползва „Дженерали Застраховане" АД. С писмо изх. № *********/17.04.2018 г. ответникът отказал плащане с формални аргументи, което поражда правния интерес от предявяване на иска,с който сезира съда.
Пред този застраховател,ищцата,с искане от
07.04.2018 г. предявила и доброволна претенция за заплащане на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди, търпени поради смъртта на Ц.Ц., като представила й писмени доказателства относно механизма на ПТП. С писмо изх. № *********/26.07.2018 г. ответникът отказал плащане с формални аргументи, което поражда правния й интерес от предявяване на иска.
Ищцата,поддържа,че обезщетение в размер на
50 000,00 лв., за смъртта на майка й М.П., както и обезщетение в размер на 150 000, 00 лв.,за смъртта на Ц.Ц., биха успели до някаква степен да компенсират мъката, която изпитва от загубата им.
На основание чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на отказа/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и по делото е постъпил отговор вх.№6501 от 17.7.2019г. -от ответника"ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
С отговора ответникът ,на основание чл.119, ал.3 ГПК, моли, съда да прекрати делото и да го изпрати за разглеждане от местно компетентния Софийски градски съд.
Позовава се на чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.
Позовава се и на особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.Сочи,че в рамките на тази специална местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.Сочи,че ищцата не се е позовала изрично на изборната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК.
По тези възражения на ответника ,съдът се е произнесъл с Определение №642/18.7.2019г.,като ги е оставил без уважение.Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ответникът счита,че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на М.П. - майка на ищцата, е процесуално допустима, но неоснователна, поради което я оспорва изцяло - по основание и размер:
Признава обстоятелството,че е застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а." Фолксваген Туран" Т.К. към датата на твърдяното ПТП.
Сочи,че предмет на делото е договорната отговорност на дружеството.
Оспорва твърдението на ищцата, че отговорен за настъпването на процесното ПТП е застрахования в дружеството водач на л.а. Фолксваген Туран.Твърди,че няма доказателства, въз основа на които да се направи вярно, еднозначно и обосновано заключение за наличието на непозволено увреждане, извършено от водача на л.а." Фолксваген Туран".Приложеният към исковата молба Констативен протокол за ПТП, издаден от ОДМВР - гр. Ловеч, не установява изгодни за ищцата факти и обстоятелства срещу ответника. В раздел „Обстоятелства и причини за ПТП" на протокола липсва каквато и да е констатация, навеждаща на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на л.а. Фолксваген Туран, а други годни доказателства за механизма на ПТП - няма.
Твърди, че процесното ПТП, при което е пострадала М.П. (майка на ищцата), е настъпило изцяло по вина, в резултат на противоправното поведение и действия на водача на л.а." Фолксваген Голф" Ц.Ц.. Той е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство водач на л.а. Фолксваген Туран, навлязъл е в зоната на кръстовището и е инициирал рисковата ситуация, вследствие на която е настъпило самото ПТП. Категорично е установено като факт, че ПТП е настъпило в зоната на кръстовище.Гражданската отговорност на Ц.Ц. (водач на л.а.
Фолсксваген Голф, в който е пътувала пострадалата М.П. - майка на ищцата), е застрахована в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и следователно обезщетителната претенция следва да бъде насочена към този застраховател.
В условие на евентуалност твърди,че увреждането на пострадалата П. е причинено от действията на неколцина - както от застрахования в дружеството водач на л.а."
Фолксваген Туран" Т.К., така и от водача на л.а."Фолксваген Голф"Ц.Ц..
Позовава се на чл.53 ЗЗД,която предвижда, че при увреждане, причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като поддържа,че „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД също отговаря пред ищцата, наред с дружеството (така и чл.499, ал.7 КЗ).
Оспорва твърдението на ищцата, че е активно легитимирана да получи търсеното от ответника обезщетение от 50000 лв.,тъй като ищцата признава, че със споразумение от 11.10.2017 г., подписано с „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, е била обезщетена със сумата 100000 лв. за неимуществените вреди, търпени от смъртта на нейната майка.
Счита,че то съответства на законовите критерии за справедливост, съобразено е с вида, естеството и степента на претърпените увреди, както и с икономическата конюнктура в страната, като е постигнат баланс между претърпените вреди и паричното им измерение. Със стореното плащане от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ищцата е обезщетена справедливо и в пълен обем, поради което намира, че други плащания не й се следват.
Разпечатката съдържа 56 от 207 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f1711be-a2bf-455b-8c65-7c4b2447b82b