Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 29.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1278/2021
Вид
Решение № 49
Подписан
29.06.2021
В сила
16.05.2022
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл.108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 336 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."а", б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."а", б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.70 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.71 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.81 · Закон за собствеността
  • чл.84 · Закон за собствеността
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Стара Загора , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501278 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Д.С. и М.И. С., чрез адв.Ц.М. против решение № 260011 от 12.01.2021г., постановено по гр.дело № 508/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлят предявените от Г.Д.С. и М.И. С. против И.К.П. и Ж. Н. П. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Г.Д.С. и М.И.

С. са собственици на следните недвижими имоти: Нива с площ от 2.922 дка., четвърта категория местност „Паметника“, имот №2002, в землището на ***, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.№*** и Нива с площ от

1.453 дка., четвърта категория, местност „Цв. воденица“ имот №4012 в землището на ***, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** и за осъждането на И.К.П. и Ж. Н. П. да предадат владението върху същите имоти, като неоснователни.

Въззивниците обжалват решението на първоинстанционния съд като 1 неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения в тази насока. Считат, че първоинстанционният съд е формирал необосновани мотиви, които са довели до неправилното отхвърляне на иска. Твърдят, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл.70 от ЗС, според която добросъвестността се предполага до доказване на противното, на чл.69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, на основанията за прекъсване на давността – чл.116 б.“а“, б.“б“ от ЗЗД и най-вече – на несъобразяване на съда с елементите на владението и признаците на добросъвестно владение. Сочат, че в настоящият процес има категорични доказателства, че по време на давностния срок въззиваемите са узнали, че праводателят им не е собственик, както и какви действия са извършили по повод узнаването.

Молят съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендират присъждане на разноските в производството.

Въззиваемите И.К.П. и Ж. Н. П., чрез пълномощника си адв. Е.Д., вземат становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Сочат, че с жалбата въззивниците релевират нови фактически и правни твърдения, които не са заявени пред първоинстанционния съд и са преклудирани. Считат, че установените безспорни факти по делото, приложимите правни норми и принципните постановки в практиката на ВКС разкриват явно, необезпокоявано и непрекъснато владение на процесните два имота от ответниците повече от 5 години. Твърдят, че са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС – започнали са да владеят имота въз основа на сключен договор за продажба, т.е. на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик.

Молят съдът да отхвърли жалбата, като потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд и да им присъди съдебните разноски пред въззивната инстанция.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

2

Производството е с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на: Нива от 2.922 дка., четвърта категория, местност „Паметника" имот - 2002 /сега поземлен имот с идентификатор ***/ *** и Нива от 1.453 дка., четвърта категория, местност „Цв. воденица“ имот №4012 /сега поземлен имот с идентификатор ***/ в землището на ***, които, след като придобили през 1997 г. били продадени повторно през 2011 г. от същия продавач на ответниците.

Продавачът В.В.А., продала имотите първо на тях с нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997 г. на КРС и влезли веднага във владение на същите.

Владението върху имотите продължило до 2012 г., като до 2010 г. ги обработвали лично, а следващите две години чрез трети лица - техни съседи, тъй като имали здравословни проблеми. През 2013 г. разбрали от съседите си, че земите им се обработват от други хора и веднага потърсили информация в общината, от където разбрали, че имотите били продадени на ответниците от същия продавач с нотариален акт №74, т.2, н.д.№263/2011 г. на нотариус П.П.. Депозирали жалба в прокуратурата и срещу продавача В.В.А. било образувано НОХД №1071/2014 г. по описа на PC-Казанлък. В хода на наказателното производство, първият ответник И.К. депозирал граждански иск срещу продавача с искане да му бъде върната продажната цена на имотите, тъй като същият не е станал собственик. Делото приключило с осъдителна присъда за измама на продавача и с осъждане да върне на К. продажната цена на имотите- 650 лв. Твърдят, че като първи купувачи по време, са собственици на процесиите имоти, а ответниците са получили обратно от продавача платената цена и ясно съзнавали, че те не са техни, но в правния мир съществувал титула за собственост -нотариален акт №74, том 2, н.д.№263/2011 г. на КРС и в СГКК имотите били записани на тяхно име, а и те към момента владеели имотите, като ги отдавали краткосрочно под наем на трети лица, въпреки признанията на ответника И.К.П. в прокурорската преписка в НОХД №1071/2014 г. на КРС, че към 2014 г. не е обработвал земите и въпреки, че е получил обратно цената на имотите по наказателното дело. С оглед на това считат, че е налице обоснован правен интерес да установят, че са собственици на процесиите имоти, тъй като към деня на продажбата, с която продавачът В.А. продала имотите на първия ответник 3

И.К.П. - 21.06.2011 г. не е имала в патримониума си собствеността, за да му ги прехвърли. В резултат на това ответниците не са могли да станат собственици по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Към деня на процесиите продажби процесиите имоти били в режим на СИО и съпругите се явявали съсобственици. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на Нива от 2.922 дка., четвърта категория местност „Паметника“, имот №2002, в землището на ***, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***.№***; и на Нива от 1.453 дка., четвърта категория, местност „Цв. воденица“ имот №4012 в землището на ***, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, както и да осъди ответниците да им предадат владението върху описаните имоти.

Ответниците оспорват предявените ревандикационни искове като неоснователни. С договора за продажба на процесните недвижими имоти, сключен с нотариален акт №74/21.06.2011 г. на нотариус П.П., купувачът И.П. не е придобил от продавача В.А. правото на собственост върху закупените имоти, защото продавачът е продал същите тези имоти на ищеца Г.С. с нотариален акт №3/19.12.1997 г. на КРС. От сключването на договора за продажба на процесиите недвижими имоти на 21.06.2011 г. ответниците упражнявали като собствени фактическата власт - владението върху тези имоти, закупени с нотариален акт №74/2011 г. на нотариус П.П.. Владението, установено от купувача И.П. върху закупените два имота на 21.06.2011 г., било добросъвестно, явно и открито, и се упражнявало непрекъснато и необезпокоявано в периода от 21.06.2011 г. до 21.02.2020 г. , когато ищците предявили настоящите исковете, а и след това. По време на упражняваното от купувача И.П. явно, открито, непрекъснато и необезпокоявано владение върху двата закупени недвижими имота, като собственик осъществил следните фактически и правни действия: -на 29.08.2011 г. платил дължимите държавни такси и вписал в Агенцията по кадастър закупените от него имоти; по негова молба като собственик, на 20.09.2011г. било извършено трасиране 4 на границите на двата имота. За периода от стопанската 2011/2012 г. и през настоящата стопанска 2019/2020 г. като собственик отдавал под наем на наемателите ЕТ „И.Д.-Д.“ и И.Л. нивата с площ 2922 кв.м., в местността „Паметника“, срещу заплащане на наем в пари или натура. Двамата наематели ЕТ „И.Д.-Д.“ и И.Л. били регистрирани земеделски производители и ги заявили пред ОбСЗ и ДФЗ, че ги обработват през съответните стопански години в т.ч. и наетата от тях нива с площ 2922 кв.м. За периода от стопанската 2011/2012 г. и през настоящата стопанска 2019/2020 г. като собственик отдавал под наем на наемателите М.М., А.М. и М.Ю. процесната нива с площ 1453 кв.м., в местност „Цв. воденица“, за отглеждане на люцерна, срещу заплащане на наем в пари или натура. Наемателят А.М. бил регистриран земеделски производител и заявил пред ОбСЗ и ДФЗ, че обработва през съответната стопанска година наетия от него имот - нива с площ 1453 кв.м. Договорът за продажба на процесните недвижими имоти, сключен с нотариален акт №74/21.06.2011 г. на нотариус П. бил валидна и действителна правна сделка. Договорът не бил развален и не бил унищожен.

Предявяването от купувача И.П. на граждански иск към продавача В.А. за платената цена от 650 лв., не променило неговото субективното намерение (анимуса) да свои и владее процесните недвижими имоти като техен собственик. За времето от началото на стопанската 2011/2012 г. и до настоящата стопанска 2019/2020 г. включително, за период от над 8 години, купувачът И.П. владеел като собственик процесните два недвижими имота, отдавал ги под наем на посочените трети лица - наематели, срещу което получавал насрещни престации - наеми в пари и натура. Правят възражение за придобиване на имотите по давност. В резултат на упражняваното от купувача И.П. добросъвестно, открито, явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху закупените от него два процесни недвижими имота започнало на 21.06.2011 г., съгласно чл.79, ал.2 от ЗС с изтичането на 5годишния давностен срок, като съпрузи придобили правото на собственост по давност. С изтичането на 5-годишния срок на придобивната давност в тяхна полза, правото на собственост на ищците върху процесните имоти било погасено. От тогава, както и при предявяване на ревандикационните искове, ищците не били собственици на процесните недвижими имоти. Владеели процесните два недвижими имота на валидно и годно правно основание като собственици въз основа на придобивна давност, поради което предявените 5 искове били неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират съдебни разноски.

За да постанови решението си, предвид представените по делото писмени доказателства, районният съд е приел от фактическа страна следното: Ищците Г.Д.С. и М.И.С. са сключили граждански брак на 01.05.1970 г. в ***, а ответниците И.К.П. и Ж. Н. П. са съпрузи от 08.09.2001 г.

С нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997 г. на нотариус при РСКазанлък, В.В.А. е продала на Г.Д.С. следния свой недвижим имот: нива с площ от 2.922 кв.м., четвърта категория, в местността „Паметника“, представляваща имот №2002, по плана за земеразделяне на *** и нива с площ от 1.453 кв.м., четвърта категория, в местността „Цв. воденица“, съставляваща имот №4012, по плана за земеразделяне на ***.

Съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт №74, том 2, рег.№3011, д.№263 от 21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК с район PC-Казанлък, В.В.А. е продала на И.К.П. следните свои недвижими имоти, придобити по наследство в ***, ***, по КККР, одобрени със заповед №РД-18-94/29.12.2009 г. на ИД на АГКК както следва: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2922 кв.м. с номер по предходен план имот №002002, с трайно предназначение на територията- Земеделска и начин на трайно ползване - Нива, в местност „Паметника“, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,