Определение № 1160 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500524 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД чрез адв.

Михаил Црънчев против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №761/05.03.2024г. по ч.гр.д. №1447/2024г. по описа на Районен съд Бургас в частта за разноските.

Жалбоподателят намира постановеното разпореждане за неправилно, тъй като счита, че за да бъде уважено искането за заплащане на адвокатско възнаграждение е достатъчно да бъдат представени писмени доказателства за заплащането му. В случая пред заповедния съд било представено доказателство за осъществено процесуално представителство –адвокатско пълномощно, както и доказателство за заплатен адвокатски хонорар – платежно нареждане, предвид което неправилно съдът не присъдил разноски в полза на заявителя. Иска се отмяна на атакуваната заповед в частта за разноските, като бъдат присъдени претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 687,99лв.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството по ч.гр.д. №1447/2024г. по описа на Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от заявителя „Юробанк България“ АД чрез адв. Даниел Еленков от адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“ срещу солидарните длъжници И. Н. И., ЕГН ********** и В. П. М., ЕГН ********** за претендирани предсрочно изискуеми вземания по договор за банков кредит №FL1009850/16.08.2019г. в общ размер на 5 466,47лв. към 02.10.2023г.

(включващи главница 4 787,37лв., дължима за периода от 16.02.2023г. до 04.09.2023г., възнаградителна лихва 257,26лв., дължима за периода от 16.02.2023г. до 04.09.2023г., мораторна лихва 421,84лв., дължима за периода от 16.02.2023г. до 02.10.2023г.), претендирана законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса 109,33лв. и адвокатски хонорар 687,99лв. с вкл. ДДС. Към заявлението е представено пълномощно /л.66 от заповедното производство/, видно от което изпълнителният директор и прокуристът на банката са упълномощили адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник адв. Димитър Димитров с права да осъществяват процесуално представителство от името и за сметка на банката пред всички съдилища в страната във връзка с подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, както и други посочени права.

В пълномощното е предвидена изричната възможност упълномощеното лице да преупълномощава адвокати и адвокатски сътрудници от адвокатското съдружие с правата по него. Видно от друго приложено пълномощно /л.65 от заповедното дело/ е, че адв. Димитър Димитров е преупълномощил адв. Даниел Еленков, като процесното заявление е подадено чрез последния. Приложено е платежно нареждане /л. 4 от заповедното производство/ от което се установява, че „Юробанк България“ АД е превела на адвокатското съдружие сумата от 687,99лв. като на основание за превода е посочено „заповедно производство И. Н. И.“.

Със Заповед №761/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заповедният съд е разпоредил длъжниците И. Н. И., ЕГН ********** и В. П. М., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД следните суми: главница 4487,37 лв., договорна лихва 257,26лв., дължима за периода от 16.02.2023г. до 04.09.2023г., мораторна лихва 421,84лв., дължима за периода от 16.02.2023г. до 02.10.2023г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 05.03.2024г. до окончателно изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 109,33лв. – държавна такса. Съдът е отхвърлил заявлението в частта му касаеща вземането за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер или за сумата от 300лв., представляваща дължима от кредитополучателя –длъжник такса по чл. 5, т. 1 от договора за оценка на кредитоспособността, като е приел, че тази клауза е недействителна, съгласно чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. С оглед резултата, по отношение на разноските, съдът е посочил, че 2 на заявителя се следват такива, съобразно уважената част от заявлението, с изключение на адвокатския хонорар, поради липсата на договор, респективно други доказателства, установяващи уговарянето на такъв в претендирания размер, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и ТР №6/2013г. на ВКС.

При горните факти, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за частично основателна. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че за да бъдат признати и присъдени в полза на страната разноски (заплатено адвокатско възнаграждение), от значение е извършването на същите във връзка с конкретното дело да бъде доказано. Страните по делото не са длъжни да представят договор за правна помощ, за разлика от пълномощното за процесуално представителство, още повече че такъв договор може и да не е сключен в писмена форма, доколкото липсва предвидена в закона форма за валидност. Такъв договор може изобщо и да не бъде сключен – по арг. от разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В този смисъл са и Определение № 269 от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 476/2023г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 28 от 12.01.2023г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 50056 от 14.07.2023г. по ч.т.д. № 2191/2021г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Определение № 547 от 11.07.2023г. по ч.т.д. № 547/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС.

Ето защо, доколкото в случая съдът намира, че от представените по делото доказателства-пълномощни и платежно нареждане може да се направи извод, че разноските за адвокатско възнаграждение са реално сторени от заявителя във връзка с конкретното заповедно производство, то такива следва да бъдат присъдени, независимо от липсата на представен договор за правна защита. Жалбоподателят в жалбата е посочил, че претендира пълния размер на адвокатското възнаграждение, но присъждането на същото следва да бъде съобразено с уважената част от заявлението. Предвид това, жалбата се явява основателна до сумата от 650лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в полза на банката-заявител.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.03.2024г., обективирано в Заповед №761/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №1447/2024г. по описа на БРС в частта, в която не е присъдено на заявителя адвокатско възнаграждение 3 в размер на сумата от 650лв. с ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която да бъде разпоредено длъжниците И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: *** и В. П. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявана от Петя Димитрова и Милена Ванева сумата от 650лв. (шестстотин и петдесет лева) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №1447/2024г. по описа на БРС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за горепосочената сума.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в частта, в която не е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 650лв. с ДДС до пълния предявен размер от 687,99лв. с ДДС.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4