Решение № 260517 от 10.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 13 10.08.2021 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Мл.с.

ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 34 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от А.С.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.Яна Стоянова-Прекрутова, против решение № 260019/12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1170/2019 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на А.С.Д. срещу М.С. ***, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9978.33 лв., представляваща левовата равностойност на дължимото зърно по договор за аренда между страните от 12.09.2013 г. за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.Деветак, общ.Карнобат, обл.Бургас, вписан на 12.09.2013 г. в Агенция по вписванията Карнобат, с рег.№ 3851, том V, акт 145, в общо количество 30 300 кг. пшеница за целия срок на договора, както следва: За стопанската 2013-2014 г. сумата от 2033.25 лв.; За стопанската 2014-2015г. сумата от 2281.77 лв.; За стопанската 2015-2016г. сумата от 1934.96 лв.; За стопанската 2016-2017 г. сумата от 1903.87 лв.; За стопанската 2017-2018 г. сумата от 1824.48 лв., ведно със законната лихва върху формираното задължение до пълното му изплащане, както и дължимата лихва върху левовата равностойност на арендното плащане за всяка една стопанска година от момента на възникване на задължението за плащане на аренда – 31.08.2014 г. на първата стопанска година с натрупване, до момента на подаване на исковата молба в съда.

Въззивникът А.С.Д. изразява недоволство от постановеното от КРС решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда за неоснователност на исковата претенция и за отхвърлянето й с мотива, че ищецът е претендирал паричната равностойност на задължението на ответника, а не плащане в земеделски продукт. В тази връзка се сочи, че в първоначалната искова молба изрично е посочено, че ищецът претендира заплащане за стопанските години на рента, представляваща пшеница в размер на 6060 кг. за всяка стопанска година, общо 30 300 кг. за петте стопански години, или заплащане равностойността на пшеницата в пари, като се вземе предвид нейната изкопна цена. Сочи се също, че във връзка оставянето без движение на исковата молба е депозирана и уточняващата молба, в която е посочена паричната равностойност на предявения иск от 6060 лв., като поправката или допълнението е направена не само с цел пояснение, а и за да стане възможно искът да получи определена цена, върху която да бъде изчислен размера на дължимата държавна такса. Предвид това, въззивникът счита за неправилна интерпретацията на КРС, че поправеният петитум сочи на претенция за пари, като се заявява, че цялата молба от 08.11.2019 г. пояснява единствено и само финансовото изразяване на тези 30 300 кг. зърно (пшеница), които не са престирани на ищеца по смисъла на арендния договор. Отделно се счита, че по аргумент от чл.79, ал.1 ЗЗД и pacta sunt servanda (споразуменията трябва да се спазват), искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е възможно притезанието да бъде изпълнено принудително, като в тази връзка в жалбата се цитира практика на ВКС и се сочи, че ответникът не е представил доказателства да е предлагал изплащане на задължението си по договора за аренда реално в земеделска продукция. След извършване на собствен анализ на събраните по делото доказателства, въззивникът счита, че установеното от гласните доказателства здравословно състояние на ищеца обуславя липсата на правен интерес за немощния Д. да иска да получи 30 тона пшеница накуп, а от друга страна – в хода на процеса не е установено наличието на готовност у ответника да може без затруднение на осигури тези повече от 30 тона твърда пшеница, като следва да бъде съобразен от съда и фактът кога е предявен иска и до кога е действал договора между страните. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи исковата претенция. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия М.С.Ж.. В съдебно заседание, процесуалният му представител –адв.Кенов оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При служебната проверка на решението, извършена по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.8 ЗАЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от А.С.Д. против М.С.Ж..

Ищецът твърди, че като собственик на земеделска земя с обща площ от 60.6001 дка, находяща се в землището на с.Деветак, общ.Карнобат, е сключил с ответника Договор за аренда от 12.09.2013 г. за временно и възмездно ползване на земите за срок от 5 стопански години, срещу задължението на арендатора да извършва арендно плащане в размер на по 100 кг. пшеница на декар, дължимо от 01.08. до 31.08. за всяка стопанска година. Твърди се, че за срока на договора, съответстващ на стопанските години 2013-2014 г., 2014-2015 г., 2015-2016 г., 2016-2017 г. и 2017-2018 г. ищецът не е получавал уговореното арендно плащане нито в предвиденото количество зърно, нито в неговата парична равностойност, което е станало причина след изтичане срока на договора арендодателят да не желае неговото продължаване и да предостави земите за обработване на друг арендатор.

Поради това, отправеното до съда искане е за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата за петте стопански години рента, представляваща пшеница, в размер на 6060 кг. за всяка стопанска година, т.е. общо за срока на договора – 30300 кг. пшеница, или паричната равностойност на пшеницата в лева, като се вземе предвид нейната изкупна цена за съответната стопанска година, ведно с дължимата лихва върху левовата равностойност на арендното плащане за всяка стопанска година от момента на възникване на задължението за заплащане на арендата до подаване на исковата молба, както и законната лихва върху задължението от предявяване на иска.

Във връзка с оставяне без движение на исковата молби и в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, с допълнителна молба от 07.11.2019 г. ищецът е уточнил, че цената на предявения иск е 6060 лв., формирана на базата на средна пазарна цена от 0,20 лв. за кг. пшеница за процесния период. Със същата молба е уточнен и петитума на иска, като изрично е заявено исковата молба да се счита предявена със следния петитум – да бъде заплатена паричната равностойност на количеството зърно /пшеница/, което ответника дължи на ищеца за всяка една от стопанските години, за които е действал сключения между страните аренден договор, а именно – за всяка година ответникът дължи по 6060 кг. зърно по 0,20 лв. на кг., т.е. по 1212 лв. на година, или за целия процесен период общо 6060 лв. Следователно съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на паричната равностойност на дължимото арендно плащане, както правилно е приел районния съд, като доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни.

В хода на делото и съобразно заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция СИЕ, ищецът е изменил размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК, като е увеличил размера на претенцията и исковете се считат предявени за заплащане на сумата общо от 9978.33 лв., както следва: за стопанската 2013-2014 г. –

2033.25 лв., за стопанската 2014-2015 г. –

2281.77 лв., за стопанската 2015-2016 г. –

1934.96 лв., за стопанската 2016-2017 г. –

1903.87 лв. и за стопанската 2017-2018 г. –

1824.48 лв., както и за заплащане на лихва за забава в общ размер от 3238.75 лв., съобразно експертното заключение, за периода от падежа на задължението до подаване на исковата молба, ведно със законна лихва от този момент до окончателното плащане Ответникът М.С.Ж. не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, не е взел становище по иска и не е направил възражения (правопогасяващи и правоизключващи) в този срок. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е оспорил исковата претенция като неоснователна, направил е възражение за погасяване по давност на вземането за стопанските години от 2013 г. до 2016 г., а по отношение на останалите стопански години е изложил твърдение за изплащане изцяло на дължимата рента в пари и купони за хляб.

По делото е безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за аренда от 12.09.2013 г., с който ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване на собствените си земеделски земи с обща площ от 60,6001 дка, за срок от 5 стопански години, срещу задължението на ответника-арендатор да извършва арендно плащане в размер на по 100 кг. пшеница на декар, дължимо от 01.08. до 31.08. за всяка стопанска година. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, вписан е в СВ-Карнобат и отговаря на изискванията на ЗАЗ.

По делото са ангажирани и гласни доказателства – св.Д.

В. Д.(* на ищеца), от чиито показания, преценени от съда по реда на чл.172 ГПК, се установява, че ответникът не е извършвал арендни плащания за срока на договора, като същият не е плащал и на други арендодатели от селото.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че общият размер на дължимата рента по процесния договор за петте стопански години възлиза на 30300 кг. пшеница, която според вида на пшеницата в зависимост от това дали същата е твърда или мека пшеница възлиза на стойност съответно от 9978.33 лв. и 8974.01 лв., а лихвата за забава върху тези суми е съответно 3238.75 лв. и 2859.49 лв., начислена за периода 01.09.2014 г. – 14.10.2019 г. Според заключението на счетоводната експертиза, при извършената проверка на вещото лице са представени РКО № 13/16.09.2018 г., РКО № 7/22.09.2017 г. и РКО № 10/17.09.2016 г., съставени от ответника за изплатени на ищеца парични суми и купони за хляб като рента за съответните стопански години 2017-2018 г., 2016-2017 г. и 2015-2016 г., но експертизата е установила, че тези ордери не са осчетоводени при ответника. Представените разходни касови ордери са оспорени от ищеца като неавтентични, неподписани от него, като в тази връзка е открито производство по оспорването им по реда на чл.193 ГПК. От извършената за целта съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, е установено, че подписите в представените от ответника РКО не са изпълнени от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните аренден договор, който е породил правните си последици. Съдът е приел, че съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в земеделски продукт – пшеница, фиксирали са и количеството на същото – 100 кг. на декар, приели са, че цената на процесния договор е определено количество зърно за предоставен декар земя, като в договора не е предвидена възможност при договорка, неизпълнение или при други обстоятелства плащането да се извършва в пари. За безспорно установено е прието също, че ответникът не е изпълнил това свое задължение, а именно да заплати определената по договора цена в земеделски продукт, но въпреки това КРС е приел, че ищецът има право да получи арендно плащане само в уговорената арендна вноска в натура, а не парична равностойност, предвид изричната воля на страните в чл.2, ал.1 от