Решение № 592 от 13.07.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Добрич, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230100294 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК-Добрич, със съдебен адрес: *** срещу Д. К. Й., ЕГН ********** и А. Г. Й., ЕГН **********, двамата съпрузи с адрес: ***. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, като ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че е собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а именно: 600 кв.м., представляващи 600/1998 идеални части от недвижим имот находящ се в град Добрич, местността ***, с идентификатор ******* по КККР , площ на имота - 1998 кв.м., начин на трайно ползване: лозе, трайно предназначение на територията: Земеделска, категория 4, стар номер: ***, при граници и съседи имоти с номера: ******, който е образуван от обединението на поземлен имот с идентификатор **** по КККР, с площ 1171 кв.м., начин на трайно ползване лозе, трайно предназначение на територията: земеделска, IV категория на земята при неполивни условия, номер по предходен план: 1887, при граници и съседи, имоти с номера: ****** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ 827 кв.м., начин на трайно ползване-лозе, трайно предназначение на територията: земеделска, IV категория на земята при неполивни условия, номер по предходен план: 116, при граници и съседи имоти с номера: ******, ****, ****, ***, ***, *** и да се отмени нотариален акт №8 том IV рег.№9365 дело №451 от 13.12.2018 г. на нотариус В. Т., вписан с peг. №158 на НК, с район на действие - PC Добрич, вписан под Акт №108, том XXVI, дело №4868 в Служба по вписвания град – Добрич, с който акт ответниците са признати за собственици по давност на спорния имот.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът бил собственик по 1 наследство на 1/2 ид. част от поземлен имот, находящ се в град Добрич, местност „***”, с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ, с площ от 1171 кв.м., представляващ имот с идентификатор **** по КККР, с трайно предназначение на територията: земеделска, IV категория на земята при неполивни условия, номер по предходен план: 1887, при граници и съседи имоти с номера: ******, който е предмет на нотариален акт №198 том XXVI дело №4868 от 13.12.2018 г. на Служба по вписванията град Добрич.

През 2018 г. имота бил обединен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР, който бил собственост на ответницата.

В резултат на това обединение на двата имота, наследствения на ищеца недвижим имот с идентификатор ****, станал част от имот с идентификатор ******* по КККР , който бил с площ 1998 кв.м., с начин на трайно ползване:

ЛОЗЕ, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория – четвърта и стар номер: ***.

Ищецът твърди, че процесният имот го притежавал по наследство от вуйчо му Г. И. Г., който починал на **** г., за което бил съставен акт за смърт **** г.

Този имот, преживе Г. Г. го купил през 1972 г., за което бил съставен нотариален акт №82 том V н.д.№1974 от 23.09.1972 г. От момента на придобиване до неговата смърт, Г. владял имота необезпокояван от никого.

След неговата смърт, ищецът и брат му Н. Г. Н. продължили да владеят имота, също така, необезпокоявани от никого. След смъртта на Н. Н. през 2019 г., владението и грижата за имота останали грижа на ищеца. Тъй като, той имал здравословни проблеми и се нуждаел от финансови средства, решил да продаде своята 1/2 ид.ч. от останалия в наследство от вуйчо му недвижим имот - лозе, находящо се в град Добрич, м-т „***“, описан по-горе, ведно с построената в него вилна сграда - еднофамилна с идентификатор ****.2 по КККР на гр.Добрич, брой етажи - 1, със застроена площ от 20 кв.м., със стар номер №****.1.

За продажбата, следвало ищецът да се снабди със скица и данъчна оценка за имота. От Службата по кадастъра в град Добрич го уведомили, че скица не може да ми бъде издадена, тъй като имота е заличен в КККР поради обединение на същия имот със съседен имот, вече имало вписан друг собственик, а именно - ответницата Д. К. Й..

Ищецът извършил справка в Имотния регистър на Агенция по вписванията и от там установил, че през 2018 г. е вписан нотариален акт №198 том XXVI дело №4868 от 13.12.2018 г. на Служба по вписванията град Добрич, съгласно който, ответницата е призната за собственик по давностно владение върху неговия поземлен имот, но не и върху вилната сграда, построена в имота.

След издаване на нотариалният акт, ответницата Д. Й. извършила обединение на същия имот със съседния имот, който е придобила през същата 2018 г., за което бил съставен нотариален акт №129 том XVI дело №2999 от 17.08.2018 г., вписан в Служба по вписванията град Добрич.

Ищецът твърди, че ответниците никога не са владяли процесния недвижим имот, не са заявявали пред ищеца, респ. пред брат му, или пред трети лица собственически права върху имота и никога с действията си не са отблъсквали 2 ищцовото владение върху имота.

С оглед, гореизложеното, ищецът твърди, че има правен интерес да подаде настоящата искова молба.

С. Д. е направила своевременни и относими към предмета на спора доказателствени искания. Претендира и сторените съдебни разноски.

На ответниците е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, те са изпратили отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. Заявяват, че са собственици на процесния имот на основание придобивна давност, за което са се снабдили с констативен нот. акт.

Ответниците оспорват всички твърдения на ищцата, че тя е съсобственик по наследство й давностно владение на 1/2 идеална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор **** по КККР на град Добрич, находящ се в местността „***" с начин на трайно ползване лозе, целия с площ от 1171 кв.м. Ищцата твърди, че нейният наследствен имот през 2018г. е обединен с поземлен имот с идентификатор ***, който е собственост на ответниците. В резултат на това обединение твърденията са, че нейния имот, придобит по наследство е станал част от имот с идентификатор ******* с площ от 1998 кв.м.

Оспорва се твърдението, че имот с идентификатор **** с площ от 1171 кв.м. е идентичен с имота посочен в приложения към исковата молба нотариален акт № 82, том V, н.д. № 1974/23.09.1972г. на Толбухинския районен съдия. Видно от посочения документ за собственост, в същия било описано лозе, засадено с овощни дръвчета, с площ от 1200 кв.м. и представляващо имот с планоснимачен No39. От твърденията в исковата молба в нея се сочело, че старият идентификатор на имота, /който ищцата счита, че е придобила по наследство/ е 1887, а площта на същия била 1171 кв.м. В този смисъл се оспорва идентичността на имота, на който ищцата твърди да е собственик на 1/2 идеална част и този, който е обединен с имот, собственост на ответниците.

Оспорват се изцяло твърденията, че вуйчото на ищцата, от когото същата сочи, че е придобила 1/2 идеална част от 1171 кв.м., както и тя лично и нейния брат Н. Г. Н. някога изобщо да са владяли и стопанисвали имота.

Същите никога не били идвали там, не знаели, къде се намира и никога не са упражнявали фактическа власт върху него, не са имали намерение за своене и дори не са знаели за неговото съществуване. Ответниците случайно разбрали от близки родственици на ищцата, че е узнала за съществуването на имот, представляващ лозе, собственост на нейния вуйчо и то, съвсем наскоро, когато са разчиствали дома и вещите, където е живял същия и са намерили случайно приложения към настоящата искова молба, нотариален акт.

От друга страна, Д. и А. Й.и, твърдят, че владеят и ползват процесния имот от 2005г. до настоящият момент. Същият се обработвал от тях, 3 стопанисвал се, необезпокоявани те са упражнявали фактическа власт върху имота и никой, никога не е имал претенции към същия - нито вуйчото на ищцата, нито тя, нито нейния брат. Ето защо, ответниците на основание чл. 79 от ЗС правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Предвид обстоятелството, че години назад във времето, ответниците владеели и стопанисвали имот с идентификатор ****, на който ищцата твърди да е собственик на 1/2 идеална част, техни съседи - собственици на имот с идентификатор *** с площ от 827.00 кв.м. решили да продадат този техен имот и предложили на Д. и А., да го закупят, тъй като стопанисвали имот ****, през който единствено се осъществявал достъпа до имота с последни цифри 495, който се падал вътрешен и без лице на път.

Предвид, закупуването на този имот, ответниците решили да предприемат всички правни и фактически действия, за да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост и за дълго своеното от тях лозе, на което ищцата твърди да е собственик на половината. Й.и извършили всички необходими справки - проверили разписните листи, направили справка в община Добрич - МДТ по партидата на имота, справка в имотен регистър и навсякъде, където било необходимо и никъде не бил вписан за собственик нито вуйчото на ищцата, от който същата твърди да е придобила по наследство имота, нито нейния брат, нито тя. Доколкото, ответниците ползвали целия имот, а не разполагали с документ за собственост, а вече били закупили имота от съседите си, до който нямало друг достъп и се падал вътрешен на техния, то инициирали производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК, в следствие на което, се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

След снабдяването с констативен нотариален акт за собственост предприели действия по обединяването на двата имота и продължили необезпокоявано да владеят и ползват същите. След обединяването на имотите и вследствие на тази процедура в КККР на град Добрич бил нанесен имот с идентификатор ******* с площ от 1998 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - лозе, както и сграда с идентификатор *******.2 с площ от 20.00 кв.м. и с предназначение - вилна сграда, както и сграда с идентификатор *******.1 с площ от 13.00 кв.м. и с предназначение - вилна сграда. Във връзка това било издадено и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с изх. № 25-48555/22.02.2021г.

Във връзка с идентификация на имота, трябвало да се установи на първо място - до коя година е действал предходния план, както и какво е отношението на имот с кадастрален идентификатор **** към имота, предмет на нотариалния акт от 1972г., с който се твърди вуйчото на ищцата да е закупил същия имот.

Ответниците сочат, че са абсолютно неверни твърденията в исковата молба, че от момента на придобиване на имота от вуйчото на ищцата до 4 неговата смърт през 2011г., същият го е владял необезпокояван от никого, а след неговата смърт, ищцата и нейния брат продължили владението.

Предвид на изложеното, ответниците, молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да им присъдите сторените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Ищцата и нейният брат Н. Г. Н. са законни наследници на вуйчо си Г. И.

Г., /починал на ****г./, видно от приложени удостоверения за наследници на Г.

И. и на Пенка И.а С.а /л.7-8/, като С. Г. и Н. Г., притежават наследствен дял от по ½ ид.ч от наследството, оставено от техния наследодател /Г. И./. На 27.07.2019г. Н. Г. е починал, като е оставил преки наследници.

На 23.09.1972г, Г. И. Г. е закупил от А. В. Д. и от Б. П. Д., следният недвижим имот: „лозе с площ от 1200 кв.м., в което има засадени овощни дръвчета, заедно с построената в него една стая, находящо се в землището на гр.Толбухин, местността „***“, пл. номер 39, при съседи: Й. И.. Й., С. В. Х., Б.

Г. и път“, за сумата от 2800лв., която сделка е обективирана в нотариален акт №82, том V, дело №1974/23.09.1972 г. /л.6 по делото/.