Решение № 10204 от 19.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10204 гр. С., 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110167629 по описа за 2021 година

Предявен е за разглеждане иск по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./, а в условията на евентуалност – искове по чл. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и иск по чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Г. П. срещу „Гюлиян“ ЕООД.

Предявеният главен иск по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./ е за сумата от 5086,00 лева, представляваща заплатена сума по развален договор за покупко-продажба от 17.08.2018 г. на часовник с марка TAG HEUER AQUARACER , модел CAY211A.BA0927. Предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и иск по чл. 59 ЗЗД са за същата сума.

Ищецът С. Г. П. твърди, че на 17.08.2018 г. закупил от магазин GIULIAN, стопанисван от ответника и находящ се в МОЛ „Галерия Бургас“ часовник с марка TAG HEUER AQUARACER, модел за сумата от 5086 лева. След по-малко от година използване, на 10.07.2019 г. предявил в магазин GIULIAN рекламация тъй като часовникът избързвал. На 20.07.2019 г. часовникът му бил върнат. На 27.07.2019 г. предявил втора рекламация. След отремонтиране, часовникът отново му бил върнат.

На 28.09.2019 г. била предявена трета рекламация, като бил посочил, че часовникът избързва с 9 минути за три седмици. На 22.02.2020 г. била предявена четвърта рекламация, като този път същата била заявена в магазина на търговеца в гр. С.. На 28.03.2020 г. часовникът спрял да работи, като с оглед направената пета рекламация, часовникът бил предаден в сервиза на ответното дружество на 31.03.2020 г., от когато ищецът не е получил обратно вещта в свое владение. Сочи, че не е възстановена и сумата, заплатена за часовника. Твърди, че с писмо, изпратено на електронната поща на ответното дружество на 01.04.2020 г. ищецът е упражнил правото си да развали процесния договор, като е поискал да му бъде възстановена процесната сума. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, моли съда да осъди ответника да му заплати процесната сума. Претендира разноски.

1

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. По отношение на главния иск по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./ счита, че искът е недопустим, тъй като е предявен извън преклузивния срок по чл. 115, ал. 1 ЗЗП /отм./.

В случай че срокът по посочената разпоредба е давностен, прави възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск. По същество излага съображения за неоснователност на иска. Сочи, че договорът между страните не е развален, както и че не е получил уведомление за развалянето му преди исковата молба. Поради неразвалянето на договора, то счита, че за ищеца не е породено правото да иска възстановяване на сумата. Сочи, че часовникът не е имал, а така също и към настоящия момент няма недостатъци. Счита, че е бил неправилно експлоатиран от ищеца. Твърди, че часовникът не е получен обратно от ищеца след последната рекламация поради отказ на П. да го получи. Изразява готовност за предаването на вещта. Оспорва и предявените в условията на евентуалност искове, като счита, че не са налице предпоставките за тяхното уважаване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад на делото, обективиран в определение № 6333/11.03.2022 г. съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите, че: са страни по процесния договор за покупкопродажба от 17.08.2018 г., по който ищецът е заплатил цена за часовник с марка TAG HEUER AQUARACER, модел CAY211A.BA0927 в размер на 5086,00 лева, а ответникът му е предал вещта; че ищецът е направил посочените в исковата молба общо 5 рекламации при ответника във връзка с твърдени от него недостатъци на вещта; че след последната рекламация не е получил обратно процесната вещ.

Проектът на доклад е приет за окончателен доклад в проведеното открито съдебно заседание на 28.04.2022 г., без да е направено възражение от страните в тази му част. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Отделените като безспорни факти се установяват и от приетите по делото доказателства – издаден от ответното дружество фискален бон от 17.08.2018 г. за процесната сума, приети по делото актове за рекламация, първият от които от 10.07.2019 г., заедно с попълнен към него документ от същата дата, в който ищецът, като клиент, е отбелязал, че желае пълна профилактика на механизма, като ръкописно е добавено „избързва“. Приети по делото са още три попълнени документа от ищеца при предаването на часовника на представител на ответника поради направена рекламация – съответно от 27.07.2019 г., 28.09.2019 г. и 22.02.2020 г. П. е отбелязал съответно: „малко резерв, скоро е бил при вас“ в документа от 27.07.2019 г., „избързва с 9 минути за три седмици“ в документа от 28.09.2019 г. и „избързва мин 5 минути/за 4 път на ремонт“ в документа от 22.02.2020 г.

Прието по делото е и Наказателно постановление № 46713/16.11.2020 г., издадено ГД „Контрол на пазара“ – Бургас към КЗП, като от същото се установява, че във връзка с подадена от клиента жалба, на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Видно от приетия препис на Решение № 777/10.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 3175/2021 г. по описа на РС Бургас, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.

Събрани в производството по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели. От показанията на свидетелите Татяна Г. и Емануил Райчев – приятели на ищеца, се установява, че С. П., след като закупил процесния часовник, първоначално бил доволен от него, като впоследствие започнал да има 2 оплаквания във връзка с избързване на часовника. И двамата свидетели сочат, че ищецът неколкократно правил рекламация в магазина на ответника.

От показанията на свидетелите Д. Т. и Марио Митов – служители при ответното дружество, се установява, че и двамата свидетели са запознати с направените от ищеца рекламации във връзка с работата на часовника. Сочат, че при всички рекламации часовникът е тестван, като нито веднъж не е открито несъответствие или недопустимо от производственото зададеното отклонение при работата на часовника. Сочат, че за да работи, часовникът следвало да се носи от потребителя, защото от движението на ръката се навивал механизмът му за работа, което било обяснено на ищеца Перифонаво. Това се установява и от показанията на свидетелката Татяна Г., която сочи – Те му казаха, че трябва да се мърда, за да тръгне. Започна да го носи и и часовникът тръгна. От свидетелите Д. Т. и Марио Митов се установява още, че след като установили, че клиентът няма достатъчно движение на ръката, магазинът му направил подарък – кутия за самонавиване на часовника. Свидетелката Т. сочи, че неколкократно е канила ищеца да си получи обратно часовника след последната рекламация, но същият не се отзовавал. Свидетелят Митов заявява, че лично е преглеждал часовника 4 пъти, като всеки път били правени тестове и работата на часовника е била коректна. С оглед оплакванията на ищеца, извършили подмяна на автоматни колела, които спомагат за по-бързото навиване, но след това часовникът отново се върнал в сервиза с рекламация със същите оплаквания. След последната рекламация сочи, че ищецът бил уведомяван няколко пъти от друга служителка, че може да получи часовника, като той също присъствал на едно от уведомяванията по телефона. Заявява освен това, че лично разговарял с клиента при една от рекламациите, като П. споделил, че не носи часовника през деня, а вечер, като спи с него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като взема предвид евентуалната заинтересованост на свидетелите Т. и Митов с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Приета по делото е и съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че след извършено тестване на часовника, вещото лице е констатирало отлична форма на механизма, както и точна работа в рамките на допустимото по технически параметри, дадени от фирмата производител. Експертът е посочил, че приетите по делото като веществени доказателства зъбни колела са от същия модел часовник и служат за подобрение и улеснение навиването на двигателя /пружината/. От заключението се установява, че центровката и точността на часовника са допълнително установени от още един независим източник – дългогодишен специалист-часовникар, като е използвана контролна машина, различна от намиращата се при ответника. За допълнителна проверка бил направен и тест за херметичност с вакуум апарат. Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП /отм./:

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор с ответника от 17.08.2018 г. за закупуване на процесния часовник; настъпило разваляне на договора; наличието на описаните в исковата молба несъответствия на потребителската стока с договора за продажба; направените рекламации за отремонтиране; както и платената цена по договора.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже твърденията си за наличие на причини за изключване на отговорността му поради неправилна експлоатация на вещта от ищеца, респ. плащане на процесната сума.

3

Спорен между страните е въпросът дали договорът за продажба е развален към датата на подаване на исковата молба, или не. Ищецът твърди, че е развалил договора за продажба с писмо, изпратено по електронния адрес на ответника на 01.04.2020 г.

Ответникът оспорва обстоятелството, че електронното писмо е получено от него, алтернативно, че не е направено изявление за разваляне на договора, както и че не са настъпили предпоставките за това. Съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на оспореното от ответника обстоятелство, а именно – че писмото е достигнало до електронната поща на ответника. Независимо от това обаче, следва да се посочи, че видно от текста на изпратения от ищеца имейл, в него не се прави недвусмислено изявление за разваляне на процесния договор. Ищецът сочи датите на направените от него рекламации; че има право да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума, както и че очаква отговора на ответника.

Така направеното изявление навежда на извод, че ищецът уведомява ответника, че е запознат с възможността да иска разваляне на договора и връщане на цената, но не и че упражнява това свое право. Ето защо, доколкото преди предявяване на исковата молба ищецът не доказа разваляне на договора, то следва да се приеме, че с подаване на исковата молба, той е направил искане за разваляне на договора за продажба.

Волеизявлението е достигнало до ответника с получаване на отговора на исковата молба и следователно същото е породило правно действие, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1, т.1 ЗЗП /отм./.

Независимо обаче дали правото на разваляне на договора е упражнено извънсъдебно или с депозиране на исковата молба, то следва да се извърши преценка дали са били налице предпоставките за неговото упражняване. В разпоредбата на чл.

114, ал.3 ЗЗП /отм./ е предвидено, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП /отм./, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Съгласно чл.

114, ал. 4 ЗЗП /отм./, потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.