Решение № 606 от 17.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500673 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 102 от 14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1998/2024 г. по описа на РС – Ботевград, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да плати на „Дженерали застраховане” АД следните суми: сумата от 1942.68 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1927.68 лв. по щета № 210569591/15.10.2019 г. за вреди, причинени на застраховано МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ5923НК, собственост на Росен Чавдаров Разбойников, управлявано от него, поради удар в находящ се труп на безстопанствен кон на пътното платно, което ПТП е настъпило на 15.10.2019 г. на Автомагистрала „Хемус“, км. 51+500, посока на движение от гр. София към гр. Варна, в района на община Правец, за което е съставен протокол за ПТП № 1637173 от 15.10.2019 г. от служител при ОД на МВР - София, както и за сумата от 15 лв., представляваща извършени ликвидационни разноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1942.68 лв., считано от 09.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане; сумата от 648.12 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумата от 1916.16 лв. за периода от 08.04.2021 г. до 08.04.2024 г.; сумата от 787.71 лв., представляваща разноски по делото. С решението са отхвърлени предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу конституираното като трето лице – 1 помагач „Автомагистрали“ ЕАД обратни искове за плащане на сумата от 1942.68 лв., представляваща вреди от неизпълнение на задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-9/04.09.2019 г., изразяващи се във възникнало задължение за Агенция „Пътна инфраструктура“ да възстанови платено от „Дженерали застраховане” АД застрахователно обезщетение във връзка с гореописаното ПТП.

Решението е обжалвано изцяло от ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени изцяло, евентуално въззивният съд се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил /като не е конкретизиран размерът на съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/, респ. уважаване на предявените обратни искове срещу „Автомагистрали“ ЕАД.

Въззиваемият – ищец по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

Третото лице - помагач на ответника по предявените в първоинстанционното производство първоначални искове и ответник по предявените обратни искове „Автомагистрали“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който същата не е оспорена в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта досежно уважаването на предявените първоначални искове, а в останалата част жалбата е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да уважи първоначалните искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:

2

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

– „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ5923НК, собственост на Росен Чавдаров Разбойников, управляван от собственика, на стойност 2050.14 лв. /според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ/, като ищецът е възстановил на собственика щети на стойност от 1901.16 лв., след като от определеното застрахователно обезщетение в размер на 1927.68 лв. е прихваната сумата от 26.52 лв., представляваща вноска за дозастраховане по полица № 0320190128002738 с включен 2% данък. Ищецът е направил и обичайните ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лв.

Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по сключен с „Дженерали застраховане” АД договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ с покритие по клауза „Пълно каско“, включваща според представените ОУ покрит риск щети при ПТП.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто АМ „Хемус“ безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана, получена от ответника на 19.02.2021 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума в едноседмичен срок, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща датата на изтичане на срока /но в случая се претендира обезщетение за забава от 08.04.2021 г./.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ с покритие по клауза „Пълно каско“, включваща според представените ОУ покрит риск щети при ПТП.

3

Неоснователно е възражението относно доказателствената сила на КП.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, КП за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, които са пряко възприети от съставителя му, а такива в случая са настъпилото на процесната дата и място ПТП, както и видимите щети по автомобила. Тези факти длъжностното лице е възприело лично при посещението си на мястото на пътното ПТП и ги е удостоверило в КП, съответно в тази част КП има обвързваща съда материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП КП безспорно няма обвързваща съда материална доказателствена сила, но удостоверените в КП факти относно механизма на настъпване на ПТП кореспондират с останалите доказателства по делото /писмени, свидетелски показания, заключение на вещо лице, обсъдени от първоинстанционния съд/.

Неоснователно е и възражението, че не е изготвен снимков материал на ПТП от длъжностно лице. Задължение за съставяне от длъжностно лице на снимков материал е налице само в случаите, в които ПТП задължително се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и се съставят документи за повреди на МПС, какъвто не се установява да е настоящият случай.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са подкрепени от останалите доказателства по делото – свидетелски показания и заключение по САТЕ.

Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са ангажирани доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът.

Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.

За да отхвърли обратните искове, първоинстанционният съд, обсъждайки и надлежно анализирайки представения по делото договор за възлагане на обществена поръчка във връзка с доводите на страните, е приел, че от ищеца по обратните искове не са изложени твърдения за това по какъв начин АПИ е възложила на „Автомагистрали“ ЕАД да не допуска и премахва паднали на пътя предмети, а без съмнение това са дейности, пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване на безопасността на движението. Приел е също, че не са представени и доказателства за извършено възлагане по смисъла на чл. 5 от договора, а в самия договор задълженията на изпълнителя 4 не са конкретизирани. При липса на такива доказателства и дори на твърдения в тази посока е направен извод, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД, тъй като не се установява неизпълнение на негови конкретни договорни задължения, от което неизпълнение да е произтекло увреждането, създало задължение за застрахователя да обезщети вредите, съответно и регресното задължението на АПИ.

Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните. Въззвиникът не е изложил във въззивната жалба твърдения и доводи, които да са различни от изложените в първоинстанционното производство, или такива, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Поради това и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение досежно обратните искове.

С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

Въззиваемият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно такива следва да му се присъдят с оглед изхода на делото, като за справедлив размер на възнаграждението съдът намира размера от 200 лв.