Решение № 730 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330201894 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-000570/ 28.02.2023г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, с което на А. Н. К., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 10 точки.

Жалбоподателят А. Н. К. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А. Б., моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник Група, сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-становище от Началника, в която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление № 23-1030-000570/ 28.02.2023г. е издадено против А. Н. К., ЕГН **********, за това че на 15.10.2023г., около 15:00 часа, в гр. Пловдив по бул. „Коматевско шосе“, до № 2, същият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес с 500“, с рег. № **, който не е регистриран по надлежния ред, съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране. отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства”. Регистрацията на автомобила е била прекратена на 15.02.2022г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, чрез уведомление от „Гаранционен фонд“, че превозното средство няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Установено било, че водачът К. управлява автомобила, след като СУМПС му е било временно отнето по реда на чл.171, т.1, б.“Е“ от ЗДвП със ЗППАМ № 107/22-0333-000199 от 13.10.2022г. на РУ-Стамболийски.

С това, виновно било прието, че жалбоподателят К.:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред – нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП:

2. Който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т.1 - нарушение по чл.150А ал. 1 от ЗДвП.

За констатираното срещу К. е съставен АУАН № АД367791/ 15.10.2022г., прекратен по реда на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 22-5697-М000032/2022г. за същите нарушения, но от дата 15.10.2022г.

На 17.01.2023г. прокурор М.К. е постановила отказ да се образува досъдебно производство, по пр.пр. № 11751/2022г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е преценил да издаде обжалваното НП, като накаже жалбоподателят К. за установените административни нарушения.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства по делото, които съдът кредитира в цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Действително на 15.10.2022г., около 15:00 часа, в гр. Пловдив по бул.

2

„Коматевско шосе“, до № 2, жалбоподателят К. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № ** със служебно прекратена регистрация на номера, считано от 15.02.2022г., поради липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ видно от изготвената от настоящия състав справка от Гаранционен фонд, което обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, а съгласно посочената в НП норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Въпреки това в настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя К., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно.

Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, видно от справката по делото. При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственикът на когото е регистриран автомобилът, въпреки изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Незнанието на част от съставомерните елементи на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла.

Следователно съставът на административното нарушение не е извършен, тъй като липсва субективното отношение на жалбоподателя, към извършеното деяние, а няма никакви доказателства, че собственикът или жалбоподателят е уведомен за служебната дерегистрация.

Отделно от това за вмененото нарушение в НП е посочена дата, към която деянието не е извършено.

По отношение на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:

На 15.10.2022г. К. е управлявал процесния автомобил, след като СУМПС му е било временно отнето по реда на чл.171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП със ЗППАМ № 107/22-0333-000199 от 13.10.2022г. на РУ Стамболийски. Последното представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред административния съд по реда на член 172, ал. 5 от ЗДвП, като подадената жалба не спира изпълнението. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т. 1, б.

„е“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая, видно от справката за водач/нарушител се установява, 3 че с Акт АД 77280/13.10.2022г. е отнето и СУМПС № 284640363, като е било възстановено на 17.10.2022г. със заплащането на застраховката „гражданска отговорност“ на автомобила. Поради това правилно е било прието за извършено от К. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП на 15.10.2022г.

Наред с горното, съдът при извършената служебна проверка на АУАН и НП констатира, че при издаването на постановлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя неговата незаконосъобразност в цялост и е абсолютно основание за отмяната му, при следните съображения:

В настоящия случай в АУАН е прието, че нарушенията по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП са извършени на 15.10.2022 г. /като тази дата се потвърждава от наличните по преписката писмени доказателства/.

Същевременно в НП – е прието, че нарушенията са от дата 15.10.2023г.

Съдът следва да отбележи, че се установява недопустимо противоречие на постановлението с акта, с посочената грешна дата. При така посочената дата в НП се разбира, че нарушенията са извършени след съставянето на процесния АУАН от 15.10.2022г., което задълбочава съществеността на пороците.

Коментираните нарушения, с невъзможност да бъдат санирани на този етап от производството, дори и по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, са в пълен разрез с правото на защита на жалбоподателя, поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 23-1030-000570/ 28.02.2023г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, с което на А. Н. К., ЕГН **********, с адрес:

**, са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, следва да се ОТМЕНИ като неправилно и незаконосъобразно по т.1 от него и като незаконосъобразно по т.2.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Право на разноски има жалбоподателят, в частност процесуалният му представител/ предвид изхода на делото и основанието на защитата. По този повод е направено 4 своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024г., от който е видно, че в случая адвокатската защита е предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Ето защо, предвид изхода на делото, материалния интерес, основанието в наредбата и датата на договора за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да присъди в полза на адв. А. Б. сумата в размер на 400 лева. Следва съдът да осъди въззиваемата страна – ОД на МВР - Пловдив за тази сума, в качеството на разпоредител на средства.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-000570/ 28.02.2023г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, с което на А. Н. К., ЕГН **********, с адрес:

**, са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Б. Б., от АК-Пловдив, с личен **, сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата, вр. чл. 63д, ал. 1 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5