Решение № 470 от 10.08.2018, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е № 470 гр. Пловдив, 10.08.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на седми август две хиляди и осемнадесета година, в състав Съдия: Росица

Кюртова секретар: Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №567 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и чл.108 ЗС.

Ищецът Национална агенция за приходите, седалище и адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д., чрез пълномощник А.К., твърди, че за ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение на ПОС по т.д.№674/2014 г., постановено на 18.06.2015 г., с което за начална дата на неплатежоспособност е определен 01.01.2012 г. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност твърди, че е подадена на 17.09.2014 г. Твърди, че с нотариален акт №130 от 29.09.2012 г., том 2, рег.№5291, д.№323, първият ответник е прехвърлил на втория чрез покупко-продажба собствеността върху 1500/23 276 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Пловдив, ул.“П“ №**, с площ 23 276 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, като идеалните части са обособени за реално ползване върху площ от 1 500 кв.м. с описани в нотариалния акт граници, ведно с всички подобрения и приращения върху същата част, които представляват сграда с идентификатор *** със застроена площ 55 кв.м. и предназначение – промишлена сграда. Твърди, че имотът е закупен при цена 35 000 лв., а данъчната му оценка е в размер 32 590,08 лв. Твърди още, че с нотариален акт №80 от 21.12.2012 г., том 3, рег.№6964, д.№469, първият ответник е прехвърлил на втория чрез покупко-продажба собствеността върху 1 490/23 276 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, като идеалните части са обособени в реална част от имота с площ 1 490 кв.м. с граници, описани в акта, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ 552 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 11 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, и ведно с всички подобрения и приращения в реално обособената част. По втората сделка твърди, че е платена цена в размер 50 000 лв., а данъчната оценка на имотите е 133 384,61 лв. Поддържа, че двете сделки са извършени в двугодишен срок преди депозиране на молбата по чл.625 ТЗ (17.09.2012 г. – 17.09.2014 г.) и след определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2012 г., като даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото, поради което е налице хипотеза по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Ето защо в исковата молба е формулиран петитум горепосочените разпоредителни сделки да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ФЕНИКС-ЮГ“АД(н), както и ответникът ЕТ“Стою Керев“ да бъде осъден да предаде владението на недвижимите имоти, предмет на същите сделки, за да бъдат върнати в масата на несъстоятелността.

На основание чл.649, ал.3 ТЗ е конституиран да участва като ищец в настоящото производство синдикът на ответното дружество в несъстоятелност Д.Т. ***, който заявява становище за основателност на исковете, развито подробно в подадената от него допълнителна искова молба. Поддържа, че продажната цена на кв.м. площ, уговорена с процесните сделки, е значително по-ниска от действителната им пазарна цена. Развива подробни съображения в тази насока, моли исковете да бъдат уважени.

Ответникът “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20, представлявано от С.К.М., не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима становище по предявените искове.

Ответникът ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, представляван от пълномощник адв.В.К.-Б., оспорва исковете. Възразява даденото по всяка от оспорените сделки да надхвърля значително по стойност полученото. Възразява, че предмет на първата сделка е земя, утежнена с наличие на полусъборена сграда, което ангажира допълнителни разноски във връзка със събарянето на последната.

Възразява, че земята е съсобствена между седем лица, което предопределя ограничения в упражняване правото на собственост и в ползването, съответно прави имота трудно ликвиден. Възразява, че имотът не е регулиран, както и, че е налице имотен спор със собствениците на съседния ПИ с идентификатор ***. В имота няма електрозахранване и В и К, както и пътна инфраструктура, което също значително понижава неговата цена. Възразява, че не е налице надхвърляне на даденото спрямо полученото и с оглед продажните цени на аналогични имоти в района, включително с оглед продажни цени по други осъществени от първия ответник сделки, които не са атакувани с отменителни искове. По отношение втората оспорена от ищеца сделка прави възражение за наличие на режим на съсобственост, липса на регулация на имота, наличие на спор за собственост, липса на електрозахранване, В и К-инфраструктура и липса на пряк достъп до път. Сградата в този имот поддържа да е закупена от него полусъборена, с 50-годишна амортизация, без електро- и водоснабдяване, с напълно изгнила и частично срутена покривна конструкция. Възразява, че е налице голяма разлика в площта на сградата по документ за собственост (360 кв.м.) и по скица (552 кв.м.), като поддържа, че действителната площ на сградата е 360 кв.м. Възразява още, че в периода от 2013 г. до 2017 г. е извършил дейности по възстановяване на сградата, като в резултат от реконструкцията й последната е изцяло обновена – с поставена изолация, с подменена покривна и подпокривна конструкция, врати, прозорци, охранителни рулетки и пр., поради което състоянието и стойността й към настоящия момент не отговарят на тези при закупуването. По изложените съображения счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор и се установява, че с решение от 18.06.2013 г., постановено по д.н.№674/2014 г. на ОС Пловдив, е открито производство по несъстоятелност за първия ответник, обявена е неплатежоспособността му с начална дата 01.01.2012 г. Със същото решение ответникът е обявен в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Установява се след служебна справка в деловодна програма на ПОС, че молбата по чл.625 ТЗ, по повод която е образувано горното производство, е подадена на 17.09.2014 г., като по това обстоятелство спор между страните също няма.

С решение от 02.09.2016 г. по горното дело производството по несъстоятелност е възобновено. Това решение е обявено в търговския регистър на 09.09.2016 г.

Установява се от обявените в регистъра списъци на приети от синдика вземания, одобрени с определение на съда по несъстоятелността от 10.10.2017 г., че ищецът е кредитор с приети вземания в същото производство.

Установява се от приложените по делото нотариални актове, че на 29.09.2012 г. ответникът „ФЕНИКС-ЮГ“АД е продал на втория ответник ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“ свой недвижим имот, както следва: 1 500/23 276 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, като според нотариалния акт №130, том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г. на нотариус рег.№****на НК, описаните идеални части са обособени за реално ползване като 1 500 кв.м. с посочени в акта граници на обособената част, и се продават ведно с всички подобрения и приращения в тази част, в това число сграда с идентификатор *** със застроена площ 55 кв.м., едноетажна с предназначение за промишлена сграда, която е полусъборена. Уговорената цена на имота съобразно състоянието на същия е 35 000 лв., като между страните няма спор, че същата е платена от купувача на продавача. Същевременно, в нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продадения имот е 32 590,08 лв.

Установява се още, че на

21.12.2012 г. с НА №80, том ІІ, рег.№6964, н.д.№469/2012 г. на нотариус рег.№****на НК, между ответниците е сключен следващ договор за продажба, с който първият продава на втория следния свой недвижим имот: 1 490/23 276 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, като според нотариалния акт описаните идеални части са обособени за реално ползване като 1 490 кв.м. с посочени в акта граници на обособената част, която се продава ведно с всички подобрения и приращения в нея, в това число с построената върху обособената част сграда с идентификатор *** със застроена площ 552 кв.м., едноетажна с предназначение за промишлена сграда, която е полусъборена, съответстваща по документ за собственост на сграда със застроена площ 360 кв.м., и сграда с идентификатор *** със застроена площ 11 кв.м., на един етаж, предназначение – промишлена сграда, съответстваща по документ за собственост на санитарна клетка с площ 12 кв.м. Цената на горния имот според нотариалния акт е 50 000 лв., като спор между страните за това, че същата е заплатена изцяло от купувача не съществува. Отбелязано е в акта, че данъчната оценка на поземления имот е 32 372,81 лв., 97 360,40 лв. за едната сграда и 3 651,40 лв. – за втората сграда, общо 133 384,61 лв.

Няма спор в отношенията между страните, че горните недвижими имоти се намират във фактическа власт на ответника ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“.

Установява се, че пред нотариуса продавачът по горните сделки се е легитимирал като собственик с Акт за държавна собственост №65/16.12.1996 г. (л.66 и л.67), в който е отразено, че имотът с обща площ 23 360 кв.м. е включен в капитала на дружеството. В нотариалните актове е записано също, че купувачът ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“ е съсобственик на поземления имот, идеални части от който са предмет на двете продажби.

Приети са основно и допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза, според които за имота, идеални части от който са продадени на втория ответник, няма подробен устройствен план, не е допуснато реално разпределение на ползването му между съсобствениците. В основното заключение имотите, предмет на оспорените разпоредителни сделки, са оценени по офертни цени към 2012 г. Според това заключение пазарната стойност на имота, предмет на НА №130/29.09.2012 г., е 55 042 лв., в това число 53 500 лв. за земята и 1 542 лв. за сградата, а пазарната стойност на имота, предмет на НА №80/21.12.2012 г., е 91 679 лв., в това число 53 160 лв. – за земята, 36 949 лв. – за сградата с площ 552 кв.м., и 1 570 лв. – за сградата с площ 11 кв.м. С допълнителното заключение пазарната стойност на поземлените имоти е изчислена на база реални сделки, сключени в близък период от време за сходни имоти. С това заключение пазарната стойност на земята по първата сделка за 1 500/23 276 ид.части е определена на 25 125 лв., а пазарната стойност на земята по втората сделка за 1 490/23 276 ид.ч. е определена на 24 960 лв.

Разпитани са като свидетели

Г.М. и Н.Д.. От показанията им се установява, че през 2012 г. вторият ответник закупил два „парцела“ в индустриалната зона на гр.Пловдив, ведно с един навес с площ от около 50 кв.м. и едноетажна постройка с площ около 400 – 500 кв.м.

Когато закупил имотите, през навеса имало прораснало дърво, което се наложило да отстрани. В северната си част по-голямата постройка нямала покрив, а в останалата част покривът бил за ремонт. В тази сграда нямало прозорци, врати, електрификация и водоснабдяване. Постройката била с масивни стени. Всичко друго, освен стените, било ремонтирано след закупуването й. Ответникът възстановявал сградата в продължение на 3-4 години. Извозени били огромни количества строителни отпадъци. Подът на голямата постройка бил бетониран, поставени били дограма и гаражни ролетки за врати, таванът бил обезопасен – в падналата част бил изграден наново, а в останалата част – пренареден, сградата вече е електрифицирана и водоснабдена и в момента се ползва като автосервиз. Голямата сграда според свидетелите има излаз на път. Достъпът до имота е неограничен, в имота няма заграждения. Целият имот е „поделен“ между собственици, които притежават идеални части от същия със самостоятелни сгради, но земята не е оградена. През имота на ответника минават камионите на съседен собственик.

Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f133c71-421d-40f3-ac44-5f90b157e354