Решение № 891 от 23.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501216 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, гр. София, срещу решение № 471/14.02.2022 г. по гр.дело № 4940 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С постъпилата въззивна жалбата се обжалва постановеното решение № 471/14.02.2022 г. по гр.дело № 4940 по описа на РС Пловдив за 2021 г., в частта, в която се отхвърля претенцията за признаване за установено в отношенията между страните, че се дължи главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г., предоставен на *** г., за разликата над 891,20 лева до 972,49 лева и за сумата от 449,37 лева договорно възнаграждение за периода от ***г. до ***г., за които суми е издадена Заповед № 5505 от 21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, по ч. гр. дело № 16875/2020 г. по описа на ПРС.

Жалбоподателят счита решението неправилно в частта, в която се отхвърля претенцията на дружеството за заплащане на пълния размер претендирана главница и възнаградителна лихва, като излага съображения, че е погрешен извода на съда за недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит съдържа всички изискуеми реквизити, като 1 няма изискване в ЗПК в договора за кредит да се посочва как е формиран ГПР, като допусканията при изчисляване на ГПР са посочени в ОУ към договора за кредит, в които е направена препратка към Приложение 1 на ЗПК. Излага съображения, че е направилен и извода на съда, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради невключване в ГПР на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като в обхвата на ГПР попадат разходи за допълнителни услуги само в случаите, когато получаването им е задължително условие за сключване на договора за кредит, каквото в случая твърди да не е налице. Счита, че относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договора за кредит, ведно с получаване на допълнителен пакет услуги, с оглед предоставената му информация от стандартен европейски формуляр и съдържанието на договора за кредит. Възразява, че размерът на ГПР е напълно съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Оспорва като неправилно и незаконосъобразно направеното прихващане, тъй като недействителността на отделна клауза в договора не влече изцяло неговата недействителност, поради това от дължимата главница подлежи на приспадане единствено сумата, заплатена по закупения пакет допълнителни услуги и лихви за забава. Моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважат исковете за установяване на съществуването на вземане за главница за разликата над 891,20 лева до 972,49 лева и за сумата от 449,37 лева договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б., чрез адв.

Ю., излага съображения за правилност на решението и неоснователност на въззивната жалба. Обосновава недействителност на целия договор, поради посочване в него на размер на ГПР по-нисък от действителния. Счита, че правилно съдът е включил в ГПР и възнаграждението за допълнителни услуги, като същите предствляват действия по усвояване на кредита, предварително заложени в погасителната вноска, но невключени в посочения в договора ГПР. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание поддържа отговора на въззивната жалба, представя списък на разноските, в хода по същество моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени на въззиваемия направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от 2

ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка липсват оплаквания от страните, поради което въззивният съд е обвързан от приетите от съда фактически изводи.

С обжалваното решение е прието, че от представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, сключен на *** г., предоставен на *** се установява, че между Профи кредит България ЕООД и Г.И. Б. е сключен договор за кредит по силата на който дружеството заемодател му е предоставило сумата от 1000 лв. за срок от 24 месеца, при ГЛП – 41,17%, ГПР 49,89 % и месечна вноска от 61,82 лв. В договора е включена и клауза за избран и закупен пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 999,84 лева, при размер на вноската за закупен пакет от допълнителни услуги 41,66 лева. С включения пакет от допълнителни услуги общото задължение е 2483,52 лева, а общия размер на месечната вноска е 103,48 лева. Между страните е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.

Възможност за смяна на датата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Като писмени доказателства по делото са приложени и погасителен план към договора, подписан от ответника на *** г., платежно нареждане, извлечение от сметка.

Приети са и Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от ответника, в които, съгласно т. 4.4, в случай, че е закупен пакет от допълнителни услуги, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупения пакет, което възниква за КП като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от КП като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. В общите условия изрично е посочено, че възнаграждението по пакет допълнителни услуги не е включено в ГПР, тъй като не е задължително условие за отпускане на кредита, стандартен европейски 3 формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски кредит, подписано от ответника.

Видно е от приложеното извлечение от сметка към процесния договор, че длъжникът е погасил общо 108,80 лв., като е направил едно плащане по кредита.

Страните спорят по дължимостта на сумата от 81,29 лв. представляваща разлика над уважения размер до пълния размер на претендираната главница по договора за кредит, както и за сумата от 449,37 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от ***г. до ***г., като в останалата част решението на РС Пловдив е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от страните.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд споделя изводите на районния съд за неоснователност на исковата претенция и намира за правилно постановеното решение, при следните съображения.

Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *** е договор за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни – физическо лице, действащо при сключването му извън професионалната си компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност. Приложима правна уредба към този договор се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *** само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В договора е посочен размер на лихвения процент по кредита, но липсва посочване на условията за прилагането му и дали същия е фиксиран или променлив, посочен е годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, но не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, както предвиждат императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Освен това посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които 4 потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги е пряко свързано с договора за кредит, известно е на кредитора и е включено в общата сума на договора за кредит, която потребителят трябва да заплати, като по същността си, с оглед съдържанието, посочено в споразумението, задължението не представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на закона. В тази насока съдът намира, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението между страните допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, които по своята същност са действия по усвояването и управление на кредита. С уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 999,84 лева, според настоящия състав, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги, не представлява плащане за услуга, а фактически представлява прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Освен, че клаузата, определяща задължение за плащане на определена сума за включен пакет от допълнителни услуги е нищожна, тъй като заобикаля закона, въвеждайки допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи допустимите разходи по кредита, определени в ЗПК, то с нея се въвежда задължение за потребителя да заплати за правото да договоря с другата страна – кредитора, за изменение параметрите на сключения договор, като на потребителя не е гарантиран определен резултат, а същият зависи от волята на другата страна – кредитора. Поради това се налага извода, че задължението е уговорено с цел получаване на възнаграждение за отпуснатия кредит над допустимото по закон, скрито възнаграждение, поради което и правилно районния съд е преценил, че следва да се отчете при общия разход по кредита, следователно и да се включи при изчисляването на ГПР, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от 5