Решение № 1062 от 02.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110203827 по описа за 2022 година Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.72, ал. 4, изр. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И. П. Т., ЕГН: **********, с адрес: *****, против Заповед за задържане на лице рег. № 230зз-234 от 13.03.2022 г., издадена от полицейски орган – М. Н. Т. – разузнавач при 06 РУ-СДВР, град София.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за това, че липсват материалноправни предпоставки, обуславящи задържането. В о.с.з. жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – полицейски орган при 06 РУ-СДВР, чрез юрисконсулт Панайотова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 230зз-234 от 13.03.2022 г., издадена от полицейски орган – М. Н. Т., на длъжност „разузнавач“ в 06 РУСДВР, град София, на И. П. Т. е наложена принудителна административна 1 мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ при СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 129 от НК във връзка с ДП № 435/13.03.2022 г. В нея е отразено, че Т. е задържан на 13.03.2022 г. в 14:15 часа и е освободен на същата дата в 17:20 часа.

Последният е подписал декларация, в която е посочил, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, не желае адвокатска защита по негов избор, не желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането, уведомен е за правото на свиждане и не желае специална храна.

Видно от протокол за личен обиск на лице, на И. П. Т., на 13.03.2022 г. е извършен личен обиск на жалбоподателя в присъствието на свидетел.На същата дата, при освобождаването на лицето, всички вещи, описани в протокола за обиск са върнати на Т..

Видно от материалите по ДП № 435/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР досъдебното производство е започнало за това, че на 13.03.2022 г. в гр. София е причинена средна телесна повреда на А.М.Х.. В хода на разследването са разпитани свидетели, извършени са очни ставки, събрани са писмени доказателства, назначена е и съдебно-медицинска експертиза. Дадените в хода на досъдебното производство свидетелски показания са противоречиви, като се открояват две групи свидетели, присъствали при възникнал на 13.03.2022 г. словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа, между И. Т. и А.Х.. От една страна, свидетелите А.Х. и Н.К. твърдят, че жалбоподателят Т. е ударил Х. с юмрук в лицето, в областта на носа. От друга страна, свидетелите И. Т., съпругата му Е.Т. и дъщеря им Л. Т. твърдят, че И.

Т. е бил нахапан от кучето на Х. и след това съборен на земята и удрян от Х. и К.. Видно от заключение по изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, при прегледа на А.Х. на 13.03.2022 г. са установени оток, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на носа, кръвонасядане на долния клепач на дясното око и кървене от носа, които в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето на Х., неопасно за живота. Тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди, тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло/например ръце, свити в юмруци/.

С постановление на прокурор при СРП от 14.10.2022 г. на основание чл.

244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по ДП № 435/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 11535/2022 г. е спряно, доколкото не са установени данни за извършено престъпление от общ характер, включително по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Задържането на граждани от орган на МВР на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР представлява принудителната административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. За прилагането й не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното. Изискването е да са налице „данни“ за осъществено престъпление, които могат да са писмени или устни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е съпричастно към него, а това е напълно достатъчно административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за задържане на лице е издадена от компетентен полицейски орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, а именно от М. Н. Т., който заема длъжността „разузнавач“ в 03 група „Криминална полиция“ – Красно село на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 06 РУСДВР, град София. При издаването на заповедта полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемент от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по 3 смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

В разглеждания случай заповедта, въз основа на която е извършено задържането на И. Т., е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа правните основания за постановяването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста „за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 129 от НК във връзка с ДП № 435/ 13.03.2022 г.“, с което действително не са изпълнени изискванията за изложение на конкретни фактически данни за задържането, което съотнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия случай фактическите основания за задържането, отразени в заповедта се свеждат до посочвана на номер на досъдебно производство и на разпоредба от Особената част на НК, което съдържание само по себе си не удовлетворява изискванията на закона, тъй като тези данни не носят достатъчно информация. Това семпло словесно описание представлява съществен порок във формата, ограничаващ правото на защита на засегнатото лице, доколкото от него не би могло да се формира умозаключение за съпричастността на жалбоподателя към конкретна престъпна деятелност, индивидуализирана по време, място и начин на извършване.

За да може да бъде извършена преценка за законосъобразност на акта, налагащ ограничителната мярка, той следва да съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК. В оспорената заповед за задържане липсва каквото и да било описание на фактическата обстановка и индивидуализация на деянието на задържаното лице. Дори и в случаите, когато действа в условията на оперативна самостоятелност – по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил фактическо основание, което не представлява мотивиране на акта, т. е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време. Задържаният следва да знае кои негови действия са мотивирали органа да заключи, че е осъществено престъпление и да е запознат с данните, сочещи извършване на престъпление, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане чрез оборване на тези обстоятелства. Неизлагането на мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на възприетото от органа основание винаги съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – арг. от т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т.д. № 4/2002 г. на ВАС, съгласно която 4 липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В съдебната фаза на обжалването съдът не разполага с правомощия да замества липсващите мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност. При отсъствието на такива, се налага обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган е издал процесната заповед за задържане. В случая, макар да е издадена в предвидената от закона писмена форма, оспорената заповед за задържане не е мотивирана и не съдържа изискуемите задължителни реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – фактическите основания за задържането, който порок следва да се квалифицира като такъв по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед.