Решение № 6982 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6982 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Ив. Минчев

Членове:

Цветомир М. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100500952 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 23386 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 47273/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 61-и състав, А. Й. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3061,41 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия до топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „З********, аб. № ********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441,51 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., и сумата от 23,10 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 4,86 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г.

Със същото решение В. П. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 612,28 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия до топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „З********, аб. № ********, за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 88,31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., и сумата от 4,62 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода о т м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09. 2020 г. до 10.08.2023 г.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Й. С. е осъдена да 1 заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 540,49 лева, представляваща разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 427,65 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от особения представител на ответниците – адв. З. К., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че исковата молба е нередовна, доколкото искът бил предявен срещу А. С., В. С. и наследниците на П. П. С.. Поддържа, че от приетите по делото писмени доказателства не става ясно кога е починал П. П. С. с ЕГН ********** и кои са неговите наследници. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, оставяйки без уважение искането на особения представител да допусне допълнителна задача към вещото лице, което да провери абонатният номер на чие име се води. Счита, че е необходимо наличието на сключен писмен договор за установяване на правоотношението по продажба на топлинна енергия между страните. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че таксата за дялово разпределение подлежи на олихвяване. Моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответницата.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответниците особен представител – адв. З. К., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответниците не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението в частта, с която са отхвърлени срещу ответниците исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящата съдебна инстанция намира възражението за нищожност на решението за неоснователно. Не е налице нито една от визираните хипотези, водещи до нищожност на съдебен акт, доколкото решението е постановено от законен състав (постановено е от лице със съдийска правоспособност, еднолично, каквото е и изискването на закона), в писмена форма, като същата е подписана и волеизявлението на съда е логично, разбираемо и последователно. В съдебното решение се съдържа основанието за вземането – доставена топлинна енергия, цена на предоставената услуга дялово разпределение, лихва за забава, съответно разноски за водене на производството. Постановеното решение не представлява акт, който да е несъвместим с основите на установения правов ред, нито с него е разпоредено изпълнение на действие, което представлява престъпление.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно и субективно 2 съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. В тази връзка неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че не се установява наличието на облигационно правоотношение, доколкото не е представен писмен договор.

Действително по делото не е представено удостоверение за наследници на П. П. С., ЕГН **********, но същевременно в отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК не е оспорено, че ответниците са наследници на П. П. С., ЕГН **********. По делото е приет протокол от 15.05.1992 г. по гр.д. № 2417/1992 г. на Софийски районен съд, 10 състав, за одобряване на съдебна спогодба, по силата на която в дял и в изключителна собственост на П. П. С. е поставен следния недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „********. От представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на П. П. С., ЕГН **********, А. Й. С. е негова съпруга, а П. П. С., ЕГН ********** и В. П. С. са негови синове. По делото е представено и удостоверение за наследници на П. П.

С., ЕГН **********, съгласно което след смъртта му, настъпила на 28.04.2022 г., негов наследник по закон е А. Й. С. – негова майка. Следователно и по арг. чл. 6 ЗН се формира извод, че смъртта на П. П. С., ЕГН ********** е настъпила преди смъртта на П. П. С., ЕГН **********. След смъртта на П. П. С., ЕГН ********** и на основание чл. 6 ЗН неговите синове - П. П. С., ЕГН ********** и В. П. С. са придобили по 1/6 ид.ч., а А. С. е придобила 4/6 ид.ч. (1/2, придобита при прекратяване на СИО и на основание чл. 9 ЗН – 1/6 ид.ч.). След смъртта на П. П. С., ЕГН ********** и на основание чл. 6 ЗН А. С. е придобила притежаваните от наследодателя й 1/6 ид.ч., поради което обемът на притежаваните от нея ид.ч. от процесния недвижим имот възлиза на 5/6 ид.ч.

В контекста на изложеното, съдът приема за доказано за целите на процеса, че ответниците А. Й. С. и В. П. С. са съсобственици на процесния недвижим имот, като между тях и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за притежаваните от А. С. 5/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. за В. С..

Във връзка с твърдяното от особения представител на въззивниците процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане от страна на първоинстанционния съд на допълнителна задача към вещото лице, което да отговори на въпроса на чие име се води процесният абонатен № ********, следва да се посочи, че за установяването на това обстоятелство не се изискват специални знания, поради което и не допускайки съдебнотехническа експертиза, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Следва да се посочи и че по делото е прието като писмено доказателство заявление-декларация от П. П.

С., ЕГН ********** за откриване на партида, което по своята правна същност представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния имот, като е издавал фактурите на П. П. С., то очевидно 3 партидата е била открита на името на П. П. С., ЕГН **********.

По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд неправилно олихвява таксата за дялово разпределение, следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като срещу решението в отхвърлителната му част не е подадена въззивна жалба от ищеца, поради което съдът не дължи произнА.не по тези оплаквания.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, вкл. по отношение на размера на иска за главница за топлинна енергия и предявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на законната мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.