Решение № 4180 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4180 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100508921 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена чрез ССЕВ на 16.6.2022 г. от ищеца „ЗАД А.Б.“ АД, срещу решение № 4954/18.5.2022 г., постановено по гражданско дело № 65652/2021 г. на Софийския районен съд, 168 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 3537.05 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета № 0300/19/729/500378, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането като неоснователен, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450.00 лева - разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и 1 необоснованост. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът приел, че вина за събитието носи застрахованият при ищеца водач, като взел предвид единствено признанието на последния, направено в протокола за ПТП, което нямало обвързваща съда сила. От събраните по делото доказателства се установявало, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Той предприел маневра завой наляво без да пропусне движещия се в съседната пътна лента автомобил /в нарушение на л. 37. Ал. 2 ЗДвП/, поради което и реализирал процесното пътнотранспортно произшествие. Доказани били и останалите факти от фактическия състав на процесното вземане. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник по иска „ЗД Б.И.“ АД оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

2

Ищецът твърди, че на път II-81, на излизане от село Бързия и по посока Петрухански проход, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Рено, рег. № *******. Поддържа, че вредите са на стойност 3696,40 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в общ размер на 3711,40 лева. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира сумата 3537,05 лева /след изменение на иска, допуснато от СРС в откритото съдебно заседание от 29.4.2022 г./, заедно със законна лихва от 17.11.2021 г. до погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице.

Пред въззивната инстанция страните не спорят по следните обстоятелства, част от тях обявени за безспорни и с определението по чл. 140 ГПК, а именно: че на 11.7.2021 г., на път II-81, на излизане от село Бързия по посока Петрухански проход между лек автомобил марка Рено, рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, управляван от 3 свидетеля Н.И.Р., и лек марка Опел, рег. № ******* застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, управляван от свидетеля С.П.М., е реализирано ПТП, което е покрит риск и по двете застраховки; че вследствие на събитието са настъпили описаните в исковата молба увреждания по лек автомобил марка Рено, рег. № *******, чиято оценка по средна пазарна стойност е 3522,05 лева; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3696,40 лева; че ликвидационните разноски възлизат на 15 лева.

От констативния протокол за ПТП, от уведомленията за щети по МПС на двамата водачи - л. 15 и л 38 от делото /от които е видно и че двата автомобила са били застраховани по имуществена застраховка при ищеца/, и от показанията на двамата свидетели, управлявали процесните автомобили, се установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 11.7.2021 г., около 16.45 часа лек автомобил марка Рено, рег. № *******, управляван от свидетеля Н.Р., се движи по републикански път II-81, с посока от село Бързия към село Гинци; пътят е двупосочен, с по една лента за движение в посока и регулиран с единична прекъсната линия; в района на ресторант „Доцин вир“, намиращ се от лявата страна на пътя спрямо посоката на движение на лекия автомобил Рено, водачът предприема маневра за изпреварване на три автомобила, при което реализира ПТП с лек автомобил марка Опел, рег. № ******* управляван от свидетеля С.П.М., който в същия момент извършва, след подаден светлинен сигнал, маневра завой наляво към паркинга на ресторанта.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С.М. относно наличието на подаден от него светлинен сигнал и относно наличието на колона от автомобили зад неговия, намалили скоростта поради това, че той е намалил скоростта, за да извърши маневрата завой наляво. Другият свидетел /Рупчин/ не отрича тези факти в показанията си пред съда, а използва думи и изрази като: „не помня“, „мисля, че“ „не забелязах да“. Същевременно в уведомлението за шета е посочил, че другият водач е подал светлинен сигнал.

От друга страна, свидетелят М. дава категорични логични и вътрешно непротиворечиви показания за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, като същите са заявени в подаденото от него уведомление за щета.

Съдът не приема за доказано твърдението на свидетеля М., че пътната маркировка е била непрекъсната линия. В протокола за ПТП същият с 4 подписа си е удостоверил друго - единична непрекъсната линия, като от нито едно от останалите по делото доказателства този факт не се опровергава.

Освен това, от заключението на САТЕ се установява, че вредите по лекия автомобил марка Опел са по предните броня и капак. Т.е. може да се направи извод, че именно лекият автомобил Опел е ударил лекия автомобил Рено.

С оглед изложеното може да се заключи, че ако непосредствено преди започване на маневрата водачът на лек автомобил Опел е погледнал встрани, би могъл да възприеме изпреварващия автомобил, респ. да го пропусне преди да извърши маневрата. Ето защо и според настоящия състав на въззивния съд застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП /водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска/. Предвид липсата на твърдения и доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2ЗЗД, поведението му е и виновно.

Основателно е своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахованият при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се 5 убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Законът задължава изпреварващия водач да започне тази маневра, само ако има видимост /което включва и видимост към стоящите пред него автомобили, а не единствено идващите в насрещното движение/, да прецени пътната обстановка съобразно поведението на участниците на пътя и да започне изпреварване единствено при наличието на сигурност, че действията му няма да създадат опасност за движението. Както е посочено по-горе, от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства се установи, че лекият автомобил марка Рено се е движил в колона от автомобили. След като движещите се пред него МПС са намалили скоростта, той е предприел маневрата изпреварване, без да съобрази наличието на заведение в лявата част на пътя, както и без да се увери, че причината за намаляване на скоростта е именно това, че намиращ се пред него автомобил иска да извърши маневра завой наляво. При липсата на достатъчно данни за очакваните маневри от движещите се пред него или след него автомобили /поради намалена видимост от други МПС/, застрахованият при ищеца водач е бил длъжен да не предприема маневра по изпреварване, докато не се убеди, че не е налице препятствие или друга обективно видима причина за необичайното поведение на движещите се пред него три автомобила /намаляване на скоростта/. Следователно застрахованият при ищеца водач в нарушение на предписаните от закона детайлни правила за изпреварване /като маневра с повишена степен на опасност за движението на пътя поради отклонение в лента за насрещно движение със сравнително висока скорост/ е допринесъл за настъпване на ПТП, не по-малко то застраховащия при ответника. Ето защо и въззивният съд намира, че с действията си е съпричинил за настъпване на вредите с 50 %.