Решение № 1026 от 08.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Варна , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500693 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 265875/26.01.2021г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК ***********, с адрес гр.София, р-н Люлин б, бул."Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 261813/29.12.2020г. по гр.д. № 2584/2020г. на ВРС,14 св., с което е прието за установено в отношенията между страните,че Р. ИВ. СТР. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ж.к."Ч. ет.б, ап.16 не дължи на въззивникът сумите по изпълнителен лист от 06.12.2012 г., издаден от Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, издаден в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 – цедент в размер на сумата от 959.01 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2012г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80 лева разноски по арбитражното производство,както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в производството за издаване на изпълнителен лист, както и разноските които се дължат по образуваното изп.дело № 20208940400055, по описа на ЧСИ Ив.-Л.Е., поради погасяване по давност на задължението, на осн. чл.439 ал.2, вр.чл.124 ал.1 ГПК, вр.чл.117, ал.2 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Излага се, че съдът неправилно е приложил материалният закон и е приел, че към момента на образуване на изп.дело № 55/2020г., а именно 06.01.2020г. по описа на ЧСИ Ив.Е., 1 давността относно вземането, закрепено в процесния изпълнителен лист от 06.12.2012г. е била изтекла. Излагат се аргументи идентични с изложените в отговора на исковата молба , които поддържат.Цитирана е съдебна практика.Претендират присъждане на сторените по делото разноски.В условията на евентуалност е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Позовава се на чл.117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който, щом вземането е установено със съдебен акт/каквато е и настоящата хипотеза/ срокът на давността винаги е 5 години. Излагат се аргументи, че съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , с извършването на всеки изпълнителен способ, давността се прекъсва. В настоящата хипотеза последното изпълнително действие предприето от ЧСИ по изп.дело № 258 е извършено на 05.11.2014г., поради което към дата на образуване на изп.дело № 55 по описа на ЧСИ ИвлЛ.Е.с, петгодишната погасителна давност е изтекла. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява, с писмена молба чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. ИВ. СТР. ЕГН ********** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК *********** с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 06.12.2012 г., издаден от Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, издаден в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 – цедент в размер на сумата от 959.01 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2012г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в производството за издаване на изпълнителен лист, както и разноските които се дължат по образуваното изп.дело № 20208940400055, по описа на ЧСИ Ив.-Л.Е., поради погасяване по давност на задължението.

Твърди, че на 12.02.2020г. е получила ПДИ по изп.дело № 20208940400055 по описа на ЧСИ Ив.-Л.Е..Твърди, че към дата на образуване на същото – 06.01.2020г. давността по 2 изп.основание - изпълнителен лист от 06.12.2012 г., издаден от Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, издаден в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 – цедент в размер на сумата от 959.01 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2012г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в производството за издаване на изпълнителен лист е изтекла и сумите не се дължат.

Оспорва да е била уведомявана за извършената цесия. Твърди, че по посочения изп.лист вече е било образувано изп.производсто по изп.дело № 20138480400258 по описа на ЧСИ Р.И.А. за 2013г. Същото е прекратено на 10.10.2018 г. на основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК , като на изп.лист е отбелязано от ЧСИ, че последното изп.действие е от 05.11.2014г.

Позовава се на ТР2/2015г. по № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС съгласно което с извършването на всеки изпълнителен способ, давността се прекъсва.И тъй като вземането по изп.лист е установено със съдебен акт, то давността е пет години, поради което и към дата на образуване на изп.дело № 55 от 2020г. същата е изтекла. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответника оспорва предявеният иск по основание. Сочи, че вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, не е погасено по давност. Излага, че докато е било висящо изп.дело № 20138480400258 по описа на ЧСИ Р.И.А. давност не е текла т.к. към момента на образуване на същото са били в сила и следва да бъдат приложени разпоредбите на Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.дело № 3/1980г. на Пленума на ВС. Твърди се , че петгодишния давностен период следва да се брои най -рано от 26.06.2015г. когато е постановено решението по ТД №2/2013г. на ВСК. По изложените съобразения при образуване на настоящото изп.производство петгодишната давност не е изтекла. Цитира съдебна практика.

Моли се да бъде отхвърлена претенцията на ищеца.Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ал.1 вр. чл. 124 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му кредитор на ищеца и взискател по образуваните изпълнителни дела, давността за процесното вземане не е изтекла, т.е. да докаже, че същата е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудутелно изпълнение или с други действия.

По делото е безспорно и се установява от събраните доказателства,следното:

С изпълнителен лист, издаден на 06.12.2012г., от Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав по т.д. № 8725/2012, Р. ИВ. СТР. е осъдена да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 – цедент както следва: сумата от 959.01 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2012г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,сумата от 80 лева разноски по арбитражното производство,както и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса в производството за издаване на изпълнителен лист .

Изпълнително дело № 20208940400055 по описа на ЧИС И.Л.Е.,рег.№ 894, район на действие ВОС е образувано на 106.01.2020г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК *********** въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2012г./горепосочения/, издаден срещу Р. ИВ. СТР..Към същото е приложен договор за прехвърляне на вземания от 30.08.2018г. , с което процесното вземане е цедирано от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 на ответника, както и Уведомление за прехвърляне на вземането от 19.10.2018г.

Длъжника Р.С. е получил ПДИ лично на 12.02.2020г.

Преди него въз основа на същия изпълнителен лист и по молба от на „Профи кредит България“ ЕООД,

ЕИК 175074752 е образувано изпълнително дело №

20138480400258 по описа за 2013г. на ЧСИ Р.И.А.. Същото е прекратено на 10.10.2018 г. на основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК , като на изп.лист е отбелязано от ЧСИ, че последното изп.действие е от 05.11.2014г.

Спорно по делото е броенето на давността за процесното вземане и дали същата е изтекла.

4

Ищеца обосновава исковата си молба с твърдения, към дата на образуване – 06.01.2020г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК *********** на изпълнително дело № 20208940400055 по описа на ЧИС И.Л.Е., рег.№ 894, район на действие ВОС, вземането на последния по издадения на 06.12.2012 год. изпълнителен лист е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,за което по делото няма спор, срокът на новата давност е всякога пет години. За да се определи дали същата е изтекла, следва да се определи началния й момент, а той в настоящия случай е дата на която е издаването на изп.лист по търговско дело № 8725/2012г. по описа на СГС,т.о. по влязло в сила решение № 674/05.07.2012г. по вътрешно арбитражно дело № 674/2012г. Видно от приложения по дело изп. лист,това е 06.12.2012г. От тази дата до датата на образуване на изпълнително дело № 20208940400055 по описа на ЧИС И.Л.Е.,рег.№ 894, район на действие ВОС - 06.01.2020г. петгодишния давностен срок е изтекъл.

Възраженията на ответника за спиране и прекъсване на давността по отношение на това вземане са основателни, по следните съображения.

Съгласно действащото към момента на образуване на изп.дело № 20138480400258 по описа за 2013г. на ЧСИ Р.И.А. ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б.ж от ГПК. След този момент и занапред в действие е именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.