Решение № 1838 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1838 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110102415 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано и водено по реда на Глава ХХV – та „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО „ съгласно императивната норма на чл. 310 ал.1 т.1 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен номер 15325/27.02.2023г., депозирана от ищеца П. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат И. И. от АК Варна, със съдебен адрес: *** срещу ответното дружество „В. К. И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано и управлявано от П. Д. Х., с правно основание на предявените искове чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което:

Да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, обективирано в Заповед № 001/01.06.2022 г. на управителя на „В. К. И.“ ЕООД, ЕИК ***, с която е прекратено ТПО на ищеца, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и Да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Контрол качество в строителството „ във „ В. К. И.“ ЕООД, ЕИК ***, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищецът П. С. сочи, че считано от 19.01.2021г. работи при ответното дружество „В. К.

И.“ ЕООД, като трудовия му договор бил сключен като безсрочен, на непълно работно 1 време.Предвид придобитата от ищеца професионална квалификация „строителен техник“ ищецът сочи, че бил назначен в ответното дружество на длъжност „Контрол на качеството на строителството“, а функциите му били да организира работния процес, да поставя конкретни задачи и да следи за качеството на изпълнение на СМР, извършвани от строителните работници на дружеството и едновременно с това да информира управителя за изпълнение на възложените на строителните работници задачи. Уговорено бил трудово възнаграждение в размер на 162,50 лв. месечно за 2 работни частта, а поради това че ответното дружество започвало няколко обекта, вкл. и извън територията на гр. Варна, ищецът нямал фиксирани работно време и място.

Твърди се от П.С., че от сключване на трудовия му договор до дата 01.06.2022 г., работодателят му не му изплатил нито едно трудово възнаграждение, поради което и за незаплатените трудови възнаграждения ищецът предявил против ответното дружество искова молба с правно осн. чл.128, т. 2 КТ, по която било образувано гр.дело № 13652/2022 г. по описа на РС Варна, 48 - ми състав.

По същество на спора, ищецът сочи, че в проведеното първо открито съдебно заседание по гр.дело № 13652/2022 г., на 12.01.2023 г. работодателят и ответник бил задължен да представи в изпълнение на указанията на съда цялото трудово досие на ищеца.

Именно при представяне на цялото трудово досие на ищеца , в посоченото о.с.з. ищецът останал учуден, т.к. за първи път узнал за подобна издадена Заповед, а видно от същата била подписана само от работодателя.

Ищецът намира заповедта за незаконосъобразна, както и извършеното с нея уволнение, като навежда следните съображения:

Твърди, че никога не е подавал молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, а и цитираната заповед не била връчвана на ищеца. Работодателят също не бил предлагал на ищеца такова прекратяване, а и ищецът не се бил съгласявал.В Заповед № 001/01.06.2022 г. не били посочени каквито и да е причини (фактическо основание) за прекратяване н ТПО, същата не съдържала конкретно правно основание за прекратяване на трудовия договор.В заповедта не било посочено на кое от основанията на чл. 325, ал. 1 КТ се прекратява трудовия договор, т.к. в тази правна норма били уредени 12 различни хипотези. Заповедта ищеца счита, че е и немотивирана, в нея липсвало каквото и да е волеизявление на работодателя - ответник за прекратяването на ТПО, както и за конкретното правно основание за уволнението.

Поради изложеното по-горе ищецът счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение с цитираната Заповед е незаконно, най - малкото защото не бил подписвал каквито и да е документи за прекратяване на ТПО, не бил подавал заявление и не бил и подписвал заповедта, която не била и връчвана.

При изложените по-горе твърдения ищецът намира уволнението обективирано в Заповедта на работодателя за незаконно, желае отмяната на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, заведен под вх. № 23838/29.03.2023 г. от ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат от АК Варна Х. Х., със съдебен адрес ***.

Ответното дружество намира, че представената пред съда искова молба е допустима, с оглед обстоятелството, че отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, но счита същата изцяло неоснователна, поради следните съображения:

По силата на трудов договор №118/19.01.2021г., ищеца П. Д. С. бил назначен на работа в дружеството, като работното му време било определено на два часа.

Този трудов договор, не е бил подписан от ищеца С. и съвсем резонно със Заповед №001/01.06.2022 г., на управителя и едноличен собственик на капитала на ответното 2 дружество - П. Д. Х., трудовия договор бил прекратен.

В тази връзка ответникът заявява, че наведените в исковата молба от ищеца П. Д. С. твърдения, че изпълнявал съвестно трудовите си ангажименти като „контрольор по качеството в строителството“, били абсолютно неверни, тъй като същият никога не работил като такъв и не бил получавал трудово възнаграждение за това.

Ищецът, твърди ответника, че никога не бил изпълнявал служебните си задължения, тъй като бил назначен на тази длъжност фиктивно, по негово искане и се водил в неплатен отпуск. В доктрината било общо известно обстоятелството, че всяка страна по един двустранен договор получава екземпляр от него и било нормално, във връзка с претенцията си, ищецът да представи екземпляр от този договор и съпътстващите го документи, като доказателство по делото, че с него е сключен трудов договор. Двустранен трудов договор обаче, с лицето П. Д. С., не бил сключван никога, възразява ответника, поради което и съвсем основателно със своя Заповед № 001/01.06.2022г., управителят П. Д. Х. прекратил трудов договор №118/19.01.2021г., тъй като същият не бил произвел действие и имал само формален характер. Това било така, защото този трудов договор, като и заповедта за прекратяването му, били разписани само от управителя „В. К. И.“ ЕООД - П. Д. Х., но не и от ищеца, който се водил формално на работа, тъй като през времето на действие на договора бил в неплатен отпуск.

На следващо място ответникът твърди, че едноличният собственик на капитала на „В. К. И.“ ЕООД - П. Д. Х. и ищеца П. Д. С., били съдружници и съвместно управлявали дружеството „П. С.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, като след настъпване на разрив в отношенията между страните на 01.09.2022г., по искане на П. Д. Х., С. напуснал това дружество, като му прехвърлил дяловете си.

Едновременно като съдружник с П. Д. Х. „П. С.“ ООД, П. Д. С., бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Н. П. Г.“ ЕООД ЕИК.***, със седалище и адрес на управление: *** и заедно с ответното дружество „В. К. И. „ЕООД развивали съвместна строителна дейност. В тази връзка управителя на „В. К. И.“ ЕООД и ответник по настоящото дело - П. Д. Х., бил назначен и се водил на работа в дружеството на ищеца „Н. П. Г.“ ЕООД, а ищеца, фиктивно, се водил на работа в дружество „В. К. И.“ ЕООД.

Конфликт между страните сочи ответника, че настъпил , след като ищецът П. Д. С., без каквото и да е разрешение и основание, отнел от строителният обект на „В. К. И.“ ЕООД, собственото на дружеството метално фасадно скеле, закупено от ответното дружество с фактура № 0000000713/31.08.2018г., от „***“ ЕООД, за сумата от 24 624.00 лева, за което към настоящият момент имало образувано досъдебно производство във ВРП, както и гр.д.№ 20223110110982 на ВРС.

Освен в описаните по- горе търговски дружества, ответникът твърди, че ищецът С. е едноличен собственик на капитала, съдружник или управител на множество други търговски дружества, за които представя извадка от TP, като в тази връзка според ответника, не ставало ясно, как ищеца успявал да изпълнява задълженията си по претендирания от него трудов договор, ако не бил в неплатен отпуск.

Към настоящият момент, подчертава още ответника, че освен настоящото производство, по инициатива на ищеца П. Д. С., между страните били образувани множество дела, както в съдилищата в гр.Варна, така и в Окръжен съд - Шумен, а настоящото производство, било поредната некоректна претенция на ищеца спрямо „В. К.

И.“ЕООД.

С оглед изложеното, счита ответника, че направеното от ищеца искане, за признаване от съда на уволнението му за незаконно и отмяната на Заповед №001/01.06.2022г., на управителя П. Д. Х., с която е прекратен трудов договор № 118/ 19.01.2021г.,се явява неоснователно, както и искането за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност „Контрол по качеството в строителството“, в дружеството „В. К. И.“ ЕООД, като в тази връзка моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. В подкрепа на 3 твърденията си ответникът представя с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на Трудов договор, Заповед за прекратяване на трудов договор, Справка от НАП за трудовите договори на П. Х., удостоверение за актуално състояние на дружеството „Н. П. Г." ЕООД, Извадка от TP на дружествата в които ищеца С. е едноличен собственик на капитала, съдружник и управител.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 11.05.2023 г. ищецът явил се лично и чрез адвокат И. И. от АК Варна моли съдът да уважи така предявените искове като основнателни. Счита, че в хода на настоящото производство се събрани достатъчно писмени доказателства, с които се доказва основателността на заявената претенция от страна на ищеца. Моли да му се присъдят сторените в производството съдебно-деловодни разноски , за което представя и списък по чл. 80 ГПК.

В същото съдебно заседание ответната страна представлявана от адвокат Х. Х. от АК Варна , моли съдът да отхвърли исковата молба като неоснователна и неоказана.Според ответното дружество, в настоящото производство ответникът представил безспорно доказателство, от което било видно, че трудовият договор не е разписан от ищеца, същият не получавал възнаграждения, не полагал труд, така че това безспорно се установявало и от Заповедта, която представили, за прекратяване на трудовото правоотношение.С оглед изложеното, моли съда да уважите искането на ответника да бъде отхвърлена исковата претенция. Не претендира разноски.СЪДЪТ, на чл. 316 от ГПК е обявил на страните , че ще постанови Решението си на 25.05.2023 г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

От приложения по делото на лист 52, 53 оригинал на трудов договор № 118/19.01.2021 г. е видно , че в трудовия договор е вписана дата 19.01.2021г. и данни за страните по договора - „В. К. И.“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от П. Д. Х. - работодател и П. Д. С., ЕГН ********** - работник , с посочено правно осн. чл. 67 , ал.1, т. 1 от Кодекса на труда .

В раздела ПРЕДМЕТ , СРОК НА ДОГОВОРА и МЯСТО НА РАБОТА е посочено, че работодателят възлага, а работникът / служителят приема да изпълнява в „В. К. И.“ ЕООД длъжността Контрольор, качество с код по НКПД 75433010 в отдел „В. К. И.“ ЕООД и месторабота Варна със задължения утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика , представляваща неразделна част от договора . Определено е работно време на 2 часа , за неопределен срок. В чл.4 е посочено , че работникът / служителят получава основно месечно / дневно,часово/ ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на 162 ,50 лв. с периодичност на изплащане 25 число на следващ месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател / за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа ,длъжност или професия . В следващите раздели е вписано правото на отпуск на работника и прекратяване на трудовия договор, като е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа на 20.01.2021 г. , вкл. и че трудовия договор е сключен в два екземпляра - по един за всяка страна .