Разпореждане № 408 от 26.02.2026, Административен съд - Кърджали

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 408

Кърджали, 26.02.2026 г.

Административният съд - Кърджали - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ като разгледа докладваното от съдията Ангел Момчилов административно дело № 84 по описа за 2026 година на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. Д. Д. от [населено място], действащ чрез адв. Д. К., против Решение № 2153-08-19/04.02.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-1399-3 от 12.12.2025 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необоснованост на изводите.

Сочи уредбата на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009. Излага съображения, че като лице с българско гражданство Т. Д. попадал в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, съгласно чл. 2, § 1 от същия. В случая било установено по безспорен начин и времето на пребиваване на жалбоподателя в [държава], поради трудова заетост на лицето, както и че след прекратяване на трудовото правоотношение се е завърнал в България, където живеело семейството ми и притежавал недвижимо и движимо имущество, респ. трайно се е установил да живее в Република България.

Спорът по делото бил свързан с тълкуването и прилагането на термина „пребиваване”.

Според легалната дефиниция, дадена в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, това било мястото, където лицето обичайно пребивава, а според определението на б. „к”, „престой” означавало временно пребиваване. Критерии за определяне на мястото на обичайно пребиваване на лицето били посочени в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 /Регламента по прилагането/. Съгласно посочената разпоредбата преценката се основавала най-вече с оглед интересите на съответното лице и цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. Следвало да се има предвид и: Продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

По преписката не било спорно, че Т. Д. пребивавал за времето на трудовата си заетост през последните пет години в други държави, като след прекратяване на трудовото правоотношение се завърнал в България и се установил трайно в България, където живеело и семейството му през време на трудовата му заетост в чужбина. Сочи, че до настоящия момент не бил променял нито постоянния, нито настоящия си адрес. През релевантния период жалбоподателят плащал данъци единствено в България. Всичко това обосновавало извода, че той е пребивавал временно и инцидентно в чужбина, като трайния му статут е бил в България. Това било важно обстоятелство, което административния орган не отчел.

Преценката на доказателства, в съвкупност и поотделно, аргументирали извода, че местопребиваването на Т. Д. е именно в България, поради което приложимото законодателство в настоящия казус било това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата страна, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица, претендирано от жалбоподателя, правилно било било поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. От това следвало, че в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане, незаконосъобразно бил тълкуван чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Счита, че след като не е съобразил всички този обстоятелства и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-19/04.02.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 081-00-1399-3 от 12.12.2025 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: Т. Д. Д. от [населено място], в качеството на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157 от АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: Т. Д. Д. от [населено място], с [ЕГН], който да бъде призован на адрес: [населено място], [улица].

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Кърджали, с адрес: [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на Т. Д. Д., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка следва да установи по делото, че центърът на жизнените му интереси е в РБългария, като за периода на пребиваването във [държава], се е завръщал в РБългария.

УКАЗВА на жалбоподателя Т. Д. Д., че в 7-дневен срок следва да представи по делото доказателства, че по отношение на него са налице предпоставките на чл. 120, ал. 1 от КСО, а именно, че е осигурено лице или пенсионер. В противен следва да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв. При неизпълнение на горните разпореждания, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2026 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия: