Определение № 358 от 26.04.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. гр. Добрич, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500201 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274 ал1 т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.

№4376/29.02.2024г. А. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д., чрез адв.Б. К. - АК гр.Добрич, против определение №434/07.02.2024г. по гр.д.

№436/2024г. на РС-Добрич , само в частта, в която е прекратено производството по иска за установяване недължимост на публични общински вземания-ДНИ, ТБО за 2012г. и 2013г.и лихви за забавата им, установени с Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.З от ДОПК №419231/25.03.2022г. предмет на принудително събиране по изп.дело № 20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И.,рег.№ 901 на КЧСИ, поради погасяване по давност.

Жалбоподателката излага несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявения иск по чл.439 от ГПК относно вземанията на Община Добрич в общ размер от 389лева, сбор от суми за ДНИ и ТБО за 2012г и 2013г.и лихви за забавата им, тъй като 10 годишната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДПК за тях изтичала след издаване на изпълнителното основание - АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК №41923-1/25.03.2022г. Искът относно тези вземания бил основан на факти, настъпили след приключване на производството за издаване на изпълнителното основание. Иска отмяна на атакувания акт в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на 1 съдопроизводствените действия относно тези вземания.

Производството е прекратено преди възникване на процесуалното правоотношение с насрещната страна/преди да е проведена процедурата по чл.131 от ГПК/, поради което и препис от жалбата не е връчен на ответника.

Обжалваното определение е връчено на обжалващия на 19.02.2024г., при което частната жалба, изпратена по пощата на датата 26.02.2024г., се явява подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, изтичаш на 26.02.2024г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването му и подлежи на разглеждане по същество.

Гр.д.№436/2023г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.

№2644/06.02.2024г., подадена от А. П. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Д., чрез адв.Б. К. - АК гр.Добрич, срещу Община Добричка, за установяване, че ищецът-длъжник по изп.дело №20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп.дело, сумите по АУЗ №419231/25.03.2022г., а именно: ДНИ за 2012г. в размер на 19,56лева и лихви върху главницата в размер на 19,00лева; ДНИ за 2013г. в размер на 19,42лева и лихви върху гланицата в размер на 16,89 лева; ТБО за 2012г.в размер на 60,18лева и лихви върху главницата в размер на 58.46лева; ТБО за 2013г. в размер на 104,57лева и лихви върху главницата в размер на 90,92лева, поради погасяването на тези вземания с изтичането на предвидения от чл.171, ал.2 от ДОПК давностен срок от 10 години; ДНИ за 2014г. в размер на 19,28лева и лихви върху главницата в размер на 14,81лева; ДНИ за 2015г. в размер на 19,14лева и лихви върху главницата в размер на 12,75лева; ДНИ за 2016г. в размер на 19,00лева и лихви върху главницата в размер на 10,73лева;

ТБО за 2014г. в размер на 103,82 лева и лихви върху главницата в размер на в размер на 79,74лева; ТБО за 2015г. в размер на 103,07лева и лихви върху главницата в размер на 68,65 лева; ТБО за 2016г. в размер на 102,32 лева и лихви върху главницата в размер на 57,77лева, поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидения от чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок от 5 години; и срещу Държавата, за установяване, че ищецът-длъжник по изп.дело №20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-присъединен взискател по същото изп.дело, сумите по удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК изх.

2

№080372400222029/18.01.2024г. на ТД на НАП-Варна, а именно: Погасени поради изтекла давност от 5 години са следните държавни вземания: ЗОВ за месеците в периода 01.12.2014г.- 31.06.2018г. в общ размер на 762,96лева и лихви върху главниците в общ размер на 574,09лева , поради погасяването им с изтичането на предвидения от чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок от 5 години.

Искането, че не дължи на Общината и на Държавата процесните вземания е обосновано с твърдения за принудително им събиране по реда на ГПК по изп.дело №20249010400019 по описа на ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС; че установените с АУЗ от 25.03.2022г. публични общински вземания за периода 2012г-2013г. са погасени по давност, тъй като след издаване на АУЗ от 25.03.2022г., а именно на 01.01.2023г. и на 01.01.2024г. е изтекъл предвидения в чл.171, ал.2 от ДПК десетгодишен давностен срок, с начало от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а за останалите публични общински вземания/ДНИ и ТБО за периода 2014г.2016г. и лихви за забавата им/ към 01.01.2022г. изтекъл предвидения в чл.171, ал.1 от ДПК петгодишен давностен срок, който е изтекъл и за удостоверените публични държавни вземания за периода 01.12.2014г.31.06.2018г. Така по изпълнителното дело не подлежали на събиране погасените по давност публични вземания/главници и лихви/ в общ размер от 2337.13лева, от които общинските вземания за ДНИ за периода 2012г-2016г. в общ размер от 96.40лева и лихви за просрочието им в общ размер от 74.18лева; ТБО за периода 2012г.-2016г. в общ размер от 473.96лева и лихви за просрочието им в общ размер от 355.54лева; държавните вземания за ЗОВ за периода 01.12.2014г.- 31.06.2018г. в общ размер 762.96лева и лихви за просрочието им в общ размер 574.09лева.

Към исковата молба е приложено покана за доброволно изпълнение изх.

№1138/3.01.2024г.по регистър на ЧСИ Д.И., адресирана до ищеца като длъжник по изп.дело №20249010400019 на същия ЧСИ; АУЗ №419231/25.03.2022г., издаден от Община Добричка на основание чл.107, ал.3 от ДОПЩ във вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ с рег. .№АУЗ-107-790/7.04.22г /същия посочен в поканата за доброволно изпълнение само с рег.№АУЗ-107790/7.04.22г./, който по смисъла на чл. 165 от ДОПК е изпълнително 3 основание; удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечения изх.№080372400222029/18.01.2024г., издадено от ТД на НАП-Варна по искане вх.№0800И0422114/11.01.2024г.на ЧСИ Д.И. във връзка с изп.дело №20249010400019 по описа на същия ЧСИ; разпореждане на ЧСИ Д.И. от 24.01.2024 за присъединяване на на основание чл.458 от ГПК на Държавата като взискател за съобщените с удостоверението от 18.01.2024г. вземания.

Според данните от поканата за доброволно изпълнение именно за принудителното събиране на установените с АУЗ №41923-1/25.03.2022г. публични вземания на общината е образувано и изпълнителното производство, понастоящем висящо, както и именно по това дело се събират и присъединените вземания на Държавата по удостоверението.

Изложените в исковата молба обстоятелствата и приложените към нея писмени доказателства, дават основание да се приеме, че се касае за оспорване по реда на чл.439 от ГПК на правото на изпълнение - дължимостта на вземането на ответника-кредитор Община Добрич, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, и на ответника-кредитор Държавата, събирането на чието вземане се извършва по същото дело на основание чл.485 от ГПК. По своето естество искът по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

439 от ГПК е отрицателен установителен иск , с който, при наличие на висящ изпълнителен процес, ищецът може да установи, че поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт, изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, е престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, без оглед на това дали изпълнителното основание е издадено по приключило исково, арбитражно или административно производство, щом като за събиране на удостовереното с него вземане е приложим редът на ГПК.

Предявените искове в случая се основават на правопогасяващо възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение върху погасени по давност вземания, за част от които, а именно вземанията на Община Добрич за ДНИ и ТБО за 2012-2013г., твърденията са за изтекла десет годишна давност след издаването на изпълнявания АУЗ от 25.03.2022г., за всички останали /ДНИ и ТБО за 2014-2016г./за изтекла в периода преди 4 издаване на изпълнявания АУЗ от 25.03.2022г. пет годишната погасителна давност, както и за изтекла пет годишна давност за присъединените държавни публични вземания, за които не е налице изпълнителен титул.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, който се явява обоснован на правопогасяващи факти/в случая погасителна давност/, настъпили преди приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание е недопустим. Този извод обаче не може да бъде отнесен към всички оспорени в случая вземания на Община гр.Добрич, предмет на предприетата от длъжника защита по чл.439 от ГПК.

С оглед изложените в молбата фактически твърдения, претенциите по чл. 439 от ГПК за недължимост на част от сумите по АУЗ №419231/25.03.2022г., а именно: за ДНИ за 2012г. в размер на 19,56лева и лихви върху главницата в размер на 19,00лева; за ДНИ за 2013г. в размер на 19,42лева и лихви върху главницата в размер на 16,89 лева; за ТБО за 2012г.в размер на 60,18лева и лихви върху главницата в размер на 58.46лева; за ТБО за 2013г. в размер на 104,57лева и лихви върху главницата в размер на 90,92лева, са основани на погасителен факт- т. нар. абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, започнала да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/в случая 2012г. и 2013г./ и изтекла съответно на 01.01.2023г и на 01.01.2024г., т.е. след влизане в сила на изпълнявания АУЗ от 25.03.2022г.

Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, с изтичане на който законът свързва настъпването на определени правни последици – да се иска съдебна защита или принудително изпълнение на конкретно субективно материално право. Като юридическо събитие погасителната давност се счита настъпила с изтичане на времето от определения в закона период, т.е. от значение е кога е настъпил края на периода.

Доколкото ищецът се е позовал на настъпила абсолютна давност за вземанията на Община Добрич за ДНИ и ТБО за 2012г. и за 2013г., започнала да тече съответно на 01.01.2013г. и 01.01.2014г. и изтекла на 01.01.2023г. и на 01.012024г., след като е влязло в сила изпълнителното основание на Община 5

Добрич- АУЗ №41923-1/25.03.2022г., той може да ползва защитата по чл.439 от ГПК, тъй като се касае за ново правопогасяващо обстоятелство.

Правопогасяващото в случая възражение не е преклудирано щом като ищецът се позовава на абсолютна давност, която е текла в периода преди влизане в сила на изпълнявания АУЗ, но е изтекла след това, т.е. станала е юридически факт след това и длъжника може да оспори изпълнението. Наличието на специален административен ред по чл.173 от ДОПК за признаване от надлежните органи на погасяването по давност на публичното задължение и неговото отписване, не лишава ищеца от интерес от защита по реда на чл.439 от ГПК, тъй като „отписването“ по смисъла на чл.173 от ГПК поставя принудителното събиране на вземането в зависимост от волята и добросъвестността на взискателя. Съдебният изпълнител не може да откаже да събира вземането, макар и да е отписано, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ у него изпълнителен титул. Следва да се отбележи и, че тъй като разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, преценката за допустимост изисква да се изясни и обстоятелството кога е влязъл в сила изпълнявания АУЗ, доколкото твърдения и данни за това по делото понастоящем няма.