Присъда № 80 от 02.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5323/2023
- Вид
- Присъда № 80
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №80 от 02.04.2024 г. по НОХД №5323/2023 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу З.М.П., ЕГН **********, за това, че:
В периода от м. 09.2016 г. до 17.02.2023 г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение от 08.08.2005 г. по гр. дело №1132/2005 г. по опис на РС Варна, изменено с Решение №5158 от 18.11.2013 г. по гр. дело №12456/2013 г. по опис на РС Варна, за което с Решение №3488 от 03.07.2014 г. по същото гражданско дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е потвърдено с Решение №412 от 18.03.2014 г. по въззивно гр. дело №158/2014 г. по опис на ОС Варна, в сила от 18.03.2014 г., подс. З. П. е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си З.З.М., р. 17.02.2005 г., чрез неговата майка и законен представител Г.С.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 78 месечни вноски по 130.00 лв, на обща стойност 10140 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК;
В хода на съдебното производство, подс. З. П. е редовно призован, явил се е лично и е представил документи – 2 бр. формуляри за за клиент за изпращане на пари от 14.03.2024 г. и от 18.03.2024 г., на обща стойност 10140.00 лв по сметка на своя син З. М..
С оглед направено от подс. З. П. признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен и предвид обстоятелството, че преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подс. З. П. е изпълнил своето задължение за заплащане на издръжка, съобразно чл.183, ал.3, вр. ал.1 НК, претендира, същият да бъде освободен от наказателна отговорност.
Защитникът на подс. З. П. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, но твърди, че са налице основанията на чл.183, ал.3, вр. ал.1 НК, предвид представеното доказателство за изпълнение на задължението за издръжка, и моли подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение от 08.08.2005 г. по гр. дело №1132/2005 г. по опис на РС Варна, изменено с Решение №5158 от 18.11.2013 г. по гр. дело №12456/2013 г. по опис на РС Варна, за което с Решение №3488 от 03.07.2014 г. по същото гражданско дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е потвърдено с Решение №412 от 18.03.2014 г. по въззивно гр. дело №158/2014 г. по опис на ОС Варна, в сила от 18.03.2014 г., подс. З. П. е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си З.З.М., р. 17.02.2005 г., чрез неговата майка и законен представител Г.С.С., като заплаща месечна издръжка в размер 130.00 лв.
През целия период след влизане в сила на съответния съдебен акт до 17.02.2023 г. включително, подс. З. П. не изпълнявал задължението си спрямо детето З. М., при което през м. февруари 2022 г. неговата майка – свид. Г. С., отправила жалба до РП Варна.
В хода на образуваното ДП производство подс. З. П. продължил да не изпълнява задължението си спрямо детето З. М., включително до датата на привличането му в качеството на обвиняем – 17.02.2023 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа всички приобщени доказателства, които са непротиворечиви и категорични относно основния отрицателен факт – неплащане на издръжка от подс. З. П. за детето З. М. през целия период от влизане в сила на съответния съдебен акт до датата на предявяване на обвинението. Това обстоятелство не се и оспорва от подсъдимия, като същевременно се потвърждава и от показанията на свид. Г. С.. За всички останали фактически констатации са налице еднозначни и категорични удостоверителни документи - Решение от 08.08.2005 г. по гр. дело №1132/2005 г. по опис на РС Варна, Решение №5158 от 18.11.2013 г. по гр. дело №12456/2013 г. по опис на РС Варна, Решение №3488 от 03.07.2014 г. по гр. дело №12456/2013 г. и Решение №412 от 18.03.2014 г. по въззивно гр. дело №158/2014 г. по опис на ОС Варна, справка за съдимост и характеристична справка за подс. З. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. З.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:
В периода от м. 09.2016 г. до 17.02.2023 г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение от 08.08.2005 г. по гр. дело №1132/2005 г. по опис на РС Варна, изменено с Решение №5158 от 18.11.2013 г. по гр. дело №12456/2013 г. по опис на РС Варна, за което с Решение №3488 от 03.07.2014 г. по същото гражданско дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е потвърдено с Решение №412 от 18.03.2014 г. по въззивно гр. дело №158/2014 г. по опис на ОС Варна, в сила от 18.03.2014 г., след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си З.З.М., р. 17.02.2005 г., чрез неговата майка и законен представител Г.С.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 78 месечни вноски по 130.00 лв, на обща стойност 10140 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е знаел, че е осъден да заплаща издръжка за своето дете и въпреки това не е изпълнявал своето задължение.
Причини за извършване на всяко от двете престъпления – незачитане на правовия ред в страната и безотговорно отношение към родителските задължения от страна на подсъдимия.
Съдът, предивд обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият е представил доказателство за изпълнение на задължението от негова страна и предвид липса на настъпили други вредоносни последици за пострадалото лице, намира, че спрямо подс. З. П. следва да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.3, вр. ал.1 НК като същият бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъление по чл.183, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
Районен съдия:
2