Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 02.05.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4712/2023
Вид
Решение № 600
Подписан
02.05.2024
В сила
02.05.2024
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Русе, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520104712 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от “Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 /правоприемник на „Експресбанк“ АД/, представлявани от Изпълнителните Директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, чрез ст.юрк. А. М., с която са предявени установителни искове срещу М. А.

М., ЕГН ********** от ****************** с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 937,09 лв. – просрочена главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за револвиращ кредит от 04.07.19 г. с първоначална главница от 1000 лв. и издадена банкова карта, чрез която е ползван кредитния лимит; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл.

240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 579,68 лв. договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 18.04.2023 г.; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост на 19.04.2023 г., в размер на 6,54 лв. за периода от 19.04.2023 г. до 10.05.2023 г.; 4/ сумата 15 лв. такси за нереволвиране на кредитна карта - вземане по чл. 78 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 2548/2023 г. на РРС, 1 до окончателното изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищцовото дружество „Банка ДСК"АД /правоприемник на „Експресбанк“ АД/, е предоставило на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия на минимални месечни вноски, в размер на 5% от редовната главница в края на отчетния период и дължимата лихва от 1во до 15-то число на месеца; настъпване на основания, водещи до предсрочна изискуемост на кредита в претендирания като главница размер.

ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответникът се е задължил да я върне сумата заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 579,68 лв. договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 18.04.2023 г.

ІІІ. По отношение на установителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата размер на 6,54 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената главница, за периода от за периода от 19.04.2023 г. настъпване на предсрочната изискуемост до 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 2548/2023 г. на РРС, до окончателното изплащане.

Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение.

IV. По отношение на иска по чл. 78 от ЗЗД разходи за такси „за нереволвиране на кредитна карта“ сумата 15 лв., правото произтича от Договор за кредитна карта и ОУ и част I и част II от Договора В законоустановеният 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения му по делото процесуален представител адв. П. М., с който се оспорват исковете по основание и по размер. Не възразява на искането на ищеца за назначаване на 2 съдебно икономичекса експертиза.

По делото е прието, като неоспорено от страните, заключение на вещо лице по назначената съдебно икономичекса експертиза, съгласно, което претенциите на банката съвпадат с изчисленията на вещото лице, с един лев разлика в законната лихва.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П. М., признава исковете по основание и по размер, въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищеца моли съда да уважи иска, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието от страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител призна предявените против него установителни искове с правно основание: чл. 422 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, направи изрично изявление за признание на исковете. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното 3 признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 422 от ГПК за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените такива по настоящото производство в размер на 169,23 лв. за държавна такса, 400 лв. за особен представител на ответника и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ищеца, както и по заповедното производство в размер на 30,77 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК вземането на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 /правоприемник на „Експресбанк“ АД/, представлявани от Изпълнителните Директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, чрез ст.юрк. А. М. срещу М. А. М., ЕГН ********** от ****************** за следните суми:

1/ 937,09 лв. – просрочена главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за револвиращ кредит от 04.07.19 г. с първоначална главница от 1000 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

2548/2023 г. на РРС, до окончателното изплащане;

2/ 579,68 лв. договорна лихва, представляваща вземане по чл. 79, ал.

1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за периода от 01.03.2020 г. до 18.04.2023 г.;

3/ 6,54 лв. вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост на 19.04.2023 г., за периода от 19.04.2023 г. до 10.05.2023 г.;

4

4 / 15 лв. такси за нереволвиране на кредитна карта, представляващи вземане по чл. 78 от ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 2548/2023 г. на РРС.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** от *************** ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 /правоприемник на „Експресбанк“ АД/, представлявани от Изпълнителните Директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева направените по настоящото производство разноски в размер на 169,23 лв. за държавна такса, 400 лв. за особен представител и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в размер на 30,77 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5