Решение № 39 от 21.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С.З., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20215500901502 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба от „Р.“ ЕООД – гр. С., *****, ЕИК *****, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, ЕИК *****.

Кредиторът счита, че са налице основанията по чл.607а, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение на дружество „К.В.“ ЕООД, ЕИК - *****, да бъде открито производство по несъстоятелност. Твърди, че същото не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки.

Следователно дружеството е неплатежоспособно.

Във връзка с горното излага съображения, че дружествата „Р.“ ЕООД и „К.В.“ ЕООД са в трайни търговски отношения.

В изпълнение на направени от „К.В.“ ЕООД заявки за автомобилен превоз на товари, „Р.“ ЕООД извършило точно, качествено и в срок възложените транспортни услуги, за които „К.В.“ ЕООД дължало възнаграждение /навло/ на обща стойност от 26 700 лв. с ДДС, а именно:

1. По заявка № КВ 1-11/17 за автомобилен превоз на товари от гр. С. до гр. Р. стойността на възнаграждението е 60 лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № 0000023799/03.11.2017 г.;

2. По заявка № КВ 16-1117 за автомобилен превоз на товари от И. до Б. стойността на възнаграждението е 7920 лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № 0000023811/15.12.2017 г.;

3. По заявка № КВ 07-18 за автомобилен превоз на товари от Б. и Г. до И. стойността на възнаграждението е 7920 лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № 0000023816/18.01.2018 г.;

1

4. По заявка № КВ 07-18 за автомобилен превоз на товари от Б. до И. стойността на възнаграждението е 5040 лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № 0000023819/09.02.2019 г.;

5. По заявка № 1518 за автомобилен превоз на товари от И. и И. до Б. стойността на възнаграждението е 5760 лв. с ДДС, за което е издадена Фактура № 0000023821/09.03.2018 г.

Въпреки че задълженията по описаните фактури били с настъпил падеж, „К.В.“ ЕООД не ги заплатило.

Твърди се, че „Р.“ ЕООД е правило множество опити за доброволно уреждане на отношенията между двете дружества. В тази връзка е била изпратена до длъжника и писмена покана за доброволно плащане на задълженията, която била получена лично от управителя на „К.В.“ ЕООД на 27.09.2021г., видно от направеното отбелязване върху самата покана. В поканата бил предоставен срок от 3 (три) дни от датата на получаване на същата (т.е. до 30.09.2021г.) за доброволно плащане на задълженията в общ размер на 26 700 лв.

В дадения срок до 30.09.2021 г. длъжникът не заплатил задълженията си към „Р.“ ЕООД.

Кредиторът посочва, че управителят на длъжника е отбелязал собственоръчно върху поканата, че не оспорва, че „К.В.“ ЕООД дължи сумата от 26 700 лв., но не може да се ангажира със срок, в който задължението ще бъде погасено. Наред с това в устна комуникация между страните са наведени аргументи, че длъжникът е в недобро финансово състояние и понастоящем е в невъзможност да погаси задълженията си и към други свои кредитори.

Твърди се, че към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ „К.В.“ ЕООД не било погасило дори част от дължимата сума, нито е изявило желание за постигане на споразумение с

„Р.“

ЕООД за отсрочване/разсрочване на плащането и/или постигане на друго доброволно уреждане на отношенията между страните.

Поради тези обстоятелства, кредиторът „Р.“ ЕООД счита, че за него е налице правен интерес да търси защита на правата и законните си интереси по съдебен ред.

След направена електронна справка в Имотния регистър се установило, че длъжникът не притежава недвижимо имущество, от продажбата на което молителят би могъл да удовлетвори вземанията си.

Имайки предвид, че дружествата са в трайни търговски отношения кредиторът посочва, че разполага с информацията, че дружеството не притежава и други активи на значителна стойност, които да послужат за удовлетворяване на вземанията на „Р.“ ЕООД към „К.В.“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, счита, че „К.В.“ ЕООД не е в състояние да изпълни описаните по-горе изискуеми парични задължения /задължения, произтичащи от сключената между страните търговска сделка/. Поради това, 2 на основание чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника е налице неплатежоспособност.

Алтернативно, предвид горепосочените факти, и вземайки предвид предполагаемия минимален размер на вземанията на кредитора към длъжника, счита, че „К.В.“ ЕООД се намира в състояние на свръхзадълженост, по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон.

Поради всичко гореизложено, моли на основание чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 630, ал. 1 от Търговския закон, съдът да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, алтернативно свръхзадължеността на „К.В.“ ЕООД, ЕИК - *****, да открие производство по несъстоятелност на „К.В.“ ЕООД, да определи начална дата на неплатежоспособност, свръхзадълженост на дружеството, да допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на банковите сметки на „К.В.“ ЕООД, както и възбрана върху недвижимите имоти, които са собственост на длъжника.

В случай че въз основа на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и събраните доказателства, съдът констатира, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, то с настоящата молба прави искане по чл. 632, ал. 1, вр. ал. 4 от Търговския закон, а именно:

Моли, съдът да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника „К.В.“ ЕООД, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството за срок от една година. В случай че в едногодишния срок не бъде поискано възобновяване на производството, то моли съдът да прекрати производството по несъстоятелност и да постанови заличаване на длъжника „К.В.“ ЕООД от Търговския регистър.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза, намира за установено следното:

По делото е установено, че кредиторът „Р.“ ЕООД във връзка с извършени транспортни услуги, заявени от длъжника „К.В.“ ЕООД, е издало пет броя фактури в общ размер на 26700лв., като фактурите са осчетоводени като вземане от длъжника, начислен е ДДС на продажбите и приходи от продажба на услуги, като за всяка от фактурите е съставена и счетоводна статия. По тези фактури не са извършвани плащания и задължението към момента на образуване на делото е 26 700лв. Тези данни се потвърждават от представените с молбата писмени доказателства и от извършената проверка от назначената съдебно – счетоводна експертиза.

Съдебно – счетоводната експертиза е изчислила и коефициентите на 3 обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като изчислените коефициенти за ликвидност с данни от отчета за дейността към 31.12.2018г. на длъжника показват, че към тази дата дружеството не е можело да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи; не е можело да покрие краткосрочни задължения с краткосрочните вземания и наличните парични средства; не е можело да покрие текущите си задължения с краткосрочните вземания и наличните парични средства и не е можело да покрие текущите си задължения с наличните парични средства. Тези показатели за ликвидност са налице и към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г., както и към 30.11.2021г.

Вещото лице изчислява и коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Посочва се, че получената стойност на коефициента на финансова автономност с данни от отчета за дейността към 31.12.2018г. на длъжника е минус 0,20%. Експерта пояснява, че това показва превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са обезпечение с имущество на предприятието. Стойността на коефициента на задлъжнялост към 31.12.2018г. е минус 3,47% и показва зависимост на предприятието от външни източници на средства. Тези коефициенти, със съвсем незначителна разлика, характеризират предприятието на длъжника и съобразно отчета за дейността към 31.12.2019г., а към 31.12.2020 и 30.11.2021г. е налице вече значителна зависимост на предприятието от външни източници на средства.

Според заключението на вещото лице непогасените задължения на длъжника към 31.11.2021г. са в размер на 496 280,60лв. съгласно представените документи активите на дружеството по балансова стойност към 30.11.2021г. са в размер на 300 000лв., а общият размер на пасивите е 497 000лв. Налице са и непогасени публични задължения в размер на 157 920лв.

Вещото лице е отразило и какви с печалби и загуби дружеството е приключило 2018г., 2019г. и 2020г. и за периода от 01.01.2021г. до 31.11.2021г. Също така е посочило, че дружеството разполага с парични средства в размер на 1690лв., които не са достатъчни, за да покрият началните разноски в производството по несъстоятелност. В тази връзка съдът задължи кредиторите да изплатят разноски в размер на 10 000лв., необходими за начални разноски за откриване на производство по несъстоятелност.

Определянето бе публикувано в Търговския регистър и в дадения срок разноски не бяха внесени.

Съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде 31.12.2018г., към която дата дружеството не е можело да покрива краткосрочните си задължения с краткосрочните вземания и наличните парични средства, не е можело да покрие текущите си задължения с краткосрочните вземания и наличните парични средства и не е можело да покрие текущите си задължения с наличните парични средства. Към тази дата 4 се установява превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието, което е зависимо от външни източници на средства.

Налице са предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 1 и т.2 от ТЗ и длъжникът „К.В.“ ЕООД следва да бъде обявен в неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, както и публично- правно задължение към Държавата, свързано с търговската му дейност. Началната дата на тази неплатежоспособност следва да бъде 31.12.2018г.

Следва да се постанови решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ. Съдът следва да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.

Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

ОБЯВЯВА „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2018г.

ЕИК

***** в

ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо „К.В.“ ЕООД - гр.

С.З., ******, ЕИК *****.

НАЛАГА запор върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху недвижимите му имоти.

ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на длъжника.

О БЯ ВЯ ВА „К.В.“ несъстоятелност.

ЕООД

- гр.

С.З.,

******,

ЕИК

***** в

СПИРА производството по несъстоятелност на „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, ЕИК *****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

5