Определение № 3985 от 05.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607600 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.250 ал.4 вр. глава 22 НПК .

Образувано е по частна жалба на частния тъжител Г. А. Н., чрез нейния процесуален представител, срещу разпореждане на СРС от 09.01.2024 година, с което наказателното производство е било прекратено.

Първоинстанционното производство е било образувано по тъжба на Г.

А. Н. срещу И.С.Т. с твърдения за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК. По така внесената тъжба е било образувано НЧХД № 14401/23 година по описа на СРС, НО, 101 състав.

С Разпореждане от 09.01.2024 година първоинстанционният съд, на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК, е прекратил наказателното производство с аргумент, че частната тъжба не отговаря на условията на чл.81 от НПК, а именно да съдържа описание на обстоятелства, които биха могли да се отнесат към съставомерните признаци на престъпление от частен характер. Посочва се, че в частната тъжба са изложени обстоятелства за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК, което обаче се преследва не по частния, а по общия ред, с провеждане на досъдебно 1 производство и произнасяне на прокурор.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от адв. А.Ф., процесуален представител на частния тъжител, с твърдение за неправилност и незаконосъобразност на същото. Уточнява се, че за да се направи преценка в конкретния случай за наличието или отсъствието на маловажен случай от съда, първо е следвало да се допусне, изготви и приеме съдебно-оценителна експертиза, която да определи стойността на повреденото имущество, на следващо място е следвало да се съберат сведения за личността на дееца, за да се определи степента на неговата обществена опасност, а така също и за всички останали релевантни за делото факти и обстоятелства, които анализирани в своята съвкупност биха могли да обусловят наличието или отсъствието на престъпление с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява основателна.

Няма спор относно обстоятелството, че първоинстанционният съд би могъл принципно да прекрати наказателното производство в хипотезата на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК, когато тъжбата не отговаря на изискванията, посочени в чл.81 от НПК. Според първоинстанционния съд, порокът се състои в това, че тъжбата не съдържа описание на обстоятелства, които биха могли да се отнесат към съставомерните признаци на престъпление от частен характер. В този случай обаче, когато съдът констатира нередовност на тъжбата и несъответствие на същата с изискванията на чл. 81 от НПК, той е длъжен първо да даде конкретни указания за привеждане на тъжбата в съответствие със закона, като даде и съответен срок за това. Едва при неизпълнение на тези указания или неизпълнението им в указания срок, би могъл да пристъпи към разпореждане, приключващо наказателното производство на съответното правно основание. В конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на 2 тъжителя пороците в тъжбата му и да даде срок за отстраняването им, а прибързано е изготвил разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

Отделно от това и с цел пълнота на мотивите следва да се посочи, че в конкретния случай първоинстанционният съд действително е подходил малко прибързано към прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като, за да се установи наличието на маловажен случай, първо следва да бъдат събрани определени доказателства, а това може да стане единствено и само в хода на съдебното следствие. Необходимо е било допускането и изготвянето на съдебно-оценителна експертиза, която да даде яснота относно стойността на инкриминираната вещ, каквато между другото е била поискана с частната тъжба. Нито частният тъжител, нито пък съдът сам е имал компетентността да определи стойността на вещта, а още по-малко да гради своите правни изводи на тази база. Оценката е следвало да бъде изготвена по надлежния за това ред, с допускането и приемането на експертно заключение, тъй като се касае за обстоятелство по делото, за което са необходими специални знания. В този смисъл разпореждането на съда се явява необосновано, тъй като не почива на събрани по надлежния ред доказателства. На следващо място, както правилно е отбелязал повереникът на частния тъжител, в конкретния случай е било необходимо да се съберат доказателства и за личността на дееца, включително за неговото съдебно минало, за да може да се прецени адекватно степента на обществената му опасност. В този ред на мисли наложително е било също така да се изследват и анализират и всички останали факти и обстоятелства, които биха могли да имат значение за степента на обществена опасност на деянието, за да може да се извърши ясна преценка относно това дали случаят действително е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Не без значение в настоящия казус е било да се изследват и установят също така и евентуалните вредни последици от престъплението, които съвсем не са ограничени единствено и само от имуществените такива. Всичко това обаче, както беше споменато, е могло да се случи едва в хода на съдебното следствие, където страните имат възможност да правят доказателствени искания и да се събират доказателства.

3

Отделно от това, самите специфики на настоящото престъпление, имащо два различни състава /по ал.1 и по ал.4 на чл.216 НК/, преследвани по различен ред /общ и частен/, предполага тази преценка да бъде извършена именно в хода на съдебното следствие. Не случайно законодателят е предвидил възможността, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора – чл.287 ал.7 НПК. Тази преценка, правилно и обосновано, би могла да се извърши единствено и само в хода на съдебното следствие, а не и в закрито заседание, преди даване ход на частната тъжба.

Предвид така изложеното, разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и необосновано, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 09.01.2024 година по НЧХД № 14401/23 година по описа на СРС, НО, 101 състав, с което на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на въззивното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4