Решение № 257 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110205250 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба К. Й. Д. против НП №25-0460001044/01.12.2025г. на Н на В***Н*** на група в О***, с което на К. Й. Д. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева / 25,56 евро/ на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган, на 08.08.2025г . в 23.20ч. жалбоподателката управлявала по ГП 1-9 до пътен възел „Константин и Елена“ посока град Варна лек автомобил с рег № В3231КН, като не била поставила обезопасителен колан по време на движение.

1

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелят П.-очевидец на нарушението.

Събраните гласни доказателства са непротиворечиви и с тях се установява фактическата обстановка в пълнота.

Съдът не кредитира показанията на свид. Н*** Д., тъй като намира същите за пристрастни. Същата е близка роднина на жалбоподателката.

Нейните показания противоречат на фактическата обстановка установена посредством другите писмени и гласни доказателства. Съдът намира за житейски нелогично, жалбоподателката да няма възражения срещу АУАН на място и в последствие, в случай че е управлявала с обезопасителен колан и го е откопчала непосредствено преди да и бъде извършена проверка.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.137 А ал.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, следва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

2

Извършването на горното нарушение от жалбоподателя се подкрепя от събраните доказателства по АНП писмени и гласни доказателства-показанията на свидетеля П.. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства и не могат да бъдат приети.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение, личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП, а също така и с обстоятелството, че размера на наказанието е императивно посочен в закона. В тази връзка съдът намира, че наложеното наказание е правилно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на О*** гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0460-001044/01.12.2025г. на Н***, с което на 3

К. Й. Д. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева / 25,56 евро/ на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.

ОСЪЖДА К. Й. Д. да заплати на О***гр.В*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110205250 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба К. Й. Д. против НП №25-0460001044/01.12.2025г. на Н на В***Н*** на група в О***, с което на К. Й. Д. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева / 25,56 евро/ на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган, на 08.08.2025г . в 23.20ч. жалбоподателката управлявала по ГП 1-9 до пътен възел „Константин и Елена“ посока град Варна лек автомобил с рег № В3231КН, като не била поставила обезопасителен колан по време на движение.

1

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органсъгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелят П.-очевидец на нарушението.

Събраните гласни доказателства са непротиворечиви и с тях се установява фактическата обстановка в пълнота.

Съдът не кредитира показанията на свид. Н*** Д., тъй като намира същите за пристрастни. Същата е близка роднина на жалбоподателката.

Нейните показания противоречат на фактическата обстановка установена посредством другите писмени и гласни доказателства. Съдът намира за житейски нелогично, жалбоподателката да няма възражения срещу АУАН на място и в последствие, в случай че е управлявала с обезопасителен колан и го е откопчала непосредствено преди да и бъде извършена проверка.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.137 А ал.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, следва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

2

Извършването на горното нарушение от жалбоподателя се подкрепя от събраните доказателства по АНП писмени и гласни доказателства-показанията на свидетеля П.. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства и не могат да бъдат приети.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение, личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП, а също така и с обстоятелството, че размера на наказанието е императивно посочен в закона. В тази връзка съдът намира, че наложеното наказание е правилно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.