Определение № 731 от 11.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Ловеч, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500430 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 8078/20.09.2022г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ЕИК ***, гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И. против разпореждане № 1883/09.09.2022г. по ч.гр.д. № 20224310101359 на РС Ловеч, в частта с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Г. Г., ЕГН **********, с. Баховица, общ.

Ловеч, ул. „Кътю Драсов“ № 10 за сумата от 44.95 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.10.2021г. до 20.06.2022г. по Договор за потребителски пакет от 19.07.2021г.

В жалбата се излагат доводи, съдът неправилно е посочил, че претендираната сума е в противоречие със закона. Позовава се на съдебна практикта, че съдът се е произнесъл по валидността на сделката, без да има правомощия за това. Излага доводи, че съдът не е направил задълбочен анализ на предпоставките дали съществува вероятна обоснованост за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Счита, че съдът не е изследвал дали сключената клауза е във вреда на потребителя, тя не отговаря на добросъвестност и равнопоставеност и дали същата води до значително 1 неравновесие между между търговеца и потребителя. Твърди, че преди сключване на договора на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр и Искане за отпускане на потребителски кредит, с която той се е уведомил за параметрите и дължимите суми. Счита, че договорното възнаграждение по кредита е рамките на чл.19 ЗПК, поради което съдът неправилно е приел, че е налице неравноправна клауза. Излага съображения, че кредиторът не е задължен да изготвя и посочна методика на формиране на лихвен процент на разходите, ГЛП по договора бил фиксиран, същото не води до недобросъвествост, поради което няма неравноправна клауза. Моли съда да атакуваната разпореждане в частта, в която са отхвърля заявлението и вместо него да бъде постановен акт, с който да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваното вземането. Претендира разноски в това производство.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И., с надлежно учредена представителна власт (л.9 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 12.09.2022г. ( л.18 от първоинстанционното дело). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 19.09.2022г. Жалбата е подадена на 19.09.2022г., поради което същата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.

Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу В. Г. Г., ЕГН 2

**********, с. Баховица, общ. Ловеч, ул. „Кътю Драсов“ № 10 за сумите от:

252.51 лева, представляващи неплатена главница ; 44.95 лева неплатена договорна лихва (възнаграждение) за периода от 20.10.2021г. до 20.06.2022г. ;

65.46 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 171.69 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 50.92 лева, представляващи лихви за забава от 21.09.2021г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022г.(дата на изтичане на погасителния план ); 30.00 лева, представляващи Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.10.2021г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); законна лихва в размер на 10.43 лева от 20.06.2021г. (дата на изтичане на погасителния план) до 30.08.2022г. ; законна лихва от дата на подаване на заявлението 30.08.2022г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендира и разноски в заповедното производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че на19.07.2021г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитодател и В. Г. Г. е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 40005017908, която сума била усвоена от кредитополучателите. Договорът бил сключен при общи условия и имало клаузи за солидарна отговорност по чл.121-127 ЗЗД. Страната била поискала и закупила пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, възнаграждението за които е уговорено в договора и ставало изискуемо с неговото подписване.

Това възнаграждение било разсрочено в срока на договора на равни месечни вноски и добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Услугата Фаст била използвана от длъжниците още при сключването на договора.

Услугата Флекси предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжниците за целия срок на договорът.

Срокът на действие на договора бил 11 месеца, а връщането на заема било уговорено да става на равни месечни вноски на двадесето число на месеца, чиито размер на вноска, включена главница, договорно възнаграждение и суми по пакета от допълнителни услуги, е бил 60.32 лева.

Длъжникът направил само 2 погасителни вноски и изпаднал в забава, тъй като не изпълнявал задълженията си по договора. Длъжникът изпаднал в забава с настъпването на последната вноска по погасителния план, която била 20.06.2022г. Кредиторът бил направил допълнителни разходи за извънсъдено 3 събиране на вземането, определени в тарифа за таксите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Ето защо на 05.10.2021г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева.

За периода от изпадане в забава на 21.09.2021г. до изтичане на погасителния план на 20.06.2022г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в размер на 50.92 лева. Неизплатеното възнаграждение за Фаст било 65.46 лева, а за Флекси – 171.69 лева, а договорната лихва е в размер на 44.95 лева, дължима за периода от 20.10.2021г. (дата на първа вноска) до 20.06.2022г.

(дата на последна вноска).

За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2022г. не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 ЗМПДВИППП.

Към заявлението са приложени пълномощно, договор за предоставяне на потребителски кредит, общите условия на договора, погасителния план, анекси със съответните погасителни планове и декларации.

С разпореждане № 1883/09.09.2022г. РС – Ловеч е уважил заявлението за следните суми: 252.51 лева, представляващи неплатена главница ; 50.92 лева, представляващи лихви за забава от 21.09.2021г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2022г. (дата на изтичане на погасителния план ); законна лихва в размер на 10.43 лева от 20.06.2021г. (дата на изтичане на погасителния план) до 30.08.2022г. ; законна лихва от дата на подаване на заявлението 30.08.2022г. до окончателно изплащане на вземането. Присъдил е разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта: 44.95 лева неплатена договорна лихва (възнаграждение) за периода от 20.10.2021г. до 20.06.2022г. ;

65.46 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 171.69 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30.00 лева, представляващи Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.10.2021г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни).

За да постанови това разпореждане съдът е приел, че пакетът от допълнителни услуги заобикаля закона и тези клаузи противоречат на закона, тъй като се стига до увеличаване на ГПР чрез начисляване на допълнителни 4 суми по услуги, които са изцяло в сферата на престацията по договора. Това противоречало на чл.10а, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. След като тези суми не се дължали, включването им във вноската върху която се начислява договорното възнаграждение заблуждава заемателя дали в размера на договорното възнаграждение се включват и вноските по пакета от допълнителни услуги. Включването на вноските по тези пакети в погасителния план по ДПК създава впечатление, че върху тях е начислена и сумата по договорното възнаграждение (ГЛП). Тя не може да се изчисли в настоящото производство и следва да се отхвърли.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е валидено и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето 5 си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно чл.15.1 от ОУ услугата „ приоритетно разглеждане и изплащане“ (Фаст) се предоставя на всеки „клиент избрал да закупи“ пакет от допълнителни услуги.....без закупен пакет от такива услуги“, а услугата „промяна на погасителния план на потребителя“ (Флекси) се предоставя на всеки клиент, пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги за промяна едностранна на погасителния план при изпълнение на съответни изисквания.

В това изрение съществува основание за нищожност на договор, а именно клаузата е неразбираема и не е ясна. Не е ясно дали потребителят следва да я заплати или му се предоставя безплатно, независимо дали е купил пакета или не. Тази услуга е включена в пакета от допълнителни услуги и ако се дава безплатно на всеки потребител, както е посочено, то ищецът е следвало да я изключи от пакета и от претендираната сума по исковата претенция. Това създава пречки на заемополучателя като потребител да разбере на ясен и разбираем език съществените елементи от облигационната връзка. Налице е нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК.