Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 350 от 31.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 354/2022
Вид
Решение № 350
Подписан
31.10.2022
В сила
31.10.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19 ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1 ал.2 т.1 и т.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1 ал.2 т.1 и т.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500354 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд № 260276 от 12.04.2021г. постановено по гр.д.№1152/2020г. по описа на същия съд, е признато за установено по отношение на Д. П. П. с ЕГН-********** от гр.П. ,ул.“С.Н.“ № 60 ,че „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адресна управление - гр. С., бул.“Б.“,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника юркС. -К., има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на 624.52 лева, представляваща главница лева по договор за паричен заем № 3033127926 от 28.06.2018, ведно със законната лихва върху нея ,считано от 28.08.2020 година до окончателното й изплащане. Със същото решение е прекратено производството по делото по отношение на иска на „П.К. Б. „ЕООД гр.С. за признаване за установено по отношение на Д. П. П. от гр.П., че същата дължи на „П.К.Б.“ гр.С. сумата от 4242.40 лева -главница по договор паричен заем № 3033127926 от 28.06.2018, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.08.2020 година до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед № 130 от 11.06.2020 година по ч.гр.д.№ 639/2020г. като 1 недопустим поради влизане в сила на тази заповед в посочената част. ОТХВЪРЛЕН е иска на „П.К.Б. „ЕООД гр.С. за признаване за установено по отношение на Д. П. П. от гр.П., че същата дължи на „П.К.Б.“ гр.С. сумата от 1695.33 лева-договорено възнаграждение, за периода от 22.10.2011г. до 28.08.2019г. ; както и иска за сумата от 339.27 лева-лихва ,за периода от 23.08.2018 година до 28.08.2019 година , както и иска на „П.К.Б.“ ЕООД гр.С. за осъждане на Д. П. П. от гр.П., да заплати сумата от 4268.70 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор паричен заем № 3033127926 от 28.06.2018, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК-175072752, в частта с която съдът е отхвърлил вземането на дружеството за договорено възнаграждение, като се поддържа, че съдът неправилно е приел, че размерът на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави, както и че уговорения ГПР /годишен процент на разходите/ не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК. Жалбоподателят поддържа, че ответника длъжник по ДПК №3033127926 дължи на кредитора договорно възнаграждение в размер на 1695.33лв и че процесния договор е действителен. В тази връзка изтъква, че ДПК отговаря на всички императивни изисквания с посочени параметри, задължения по основание и размер, разписани на разбираем и достъпен език при възможност потребителят да се обърне към кредитен експерт за разяснения и допълнителни обяснения преди да го подпише; че ДПК отговаря за заявените от заемополучателя параметри, посочени в искането му, като на последния му е представен и стандартен европейски формуляр/СЕФ/ с предоставена му преддоговорна информация по ЗПК и посочени параметри, съответстващи на ДПК, за което последният се е и надлежно подписал; че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, като се е съгласил с цената на кредита още на преддоговорния етап, с възможност да се откаже от договора съгласно чл.7.1 от ОУ към договора. Поддържа, че в ДПК е посочено методиката на формирания ГПР, 2 при спазена нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като е уговорен глобален фиксиран лихвен процент от 41.17%, с посочени точния процент на ГЛП и ГПР и точния размер на дължимите суми от длъжника. Счита, че ГЛП от 41.17% отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Акцентира на свободата на договаряне, като по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат ДПК с ГЛП от 41.17% и ГПР от 49.89%., като заемателят се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап и при възможност за сравняване на различни предложения. Поддържа, че на критериите за поведение, установени в обществото имащи характеристиките на добрите нрави във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, ГЛП от 41.17% и ГПР от 49.89 % не им противоречат, тези параметри са действителни и са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти на предлагане на потребителски кредити от небанкови финансови институции. Поддържа, че страните по ДПК могат да уговарят възнаградителна лихва и неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от нормата на чл.10 ал.2 от ЗЗД, тъй като е определен от закона само размера на законната лихва без предвиден максимален процент на договорните лихва. Счита, че понятието добри нрави е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения, като при преценката дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави следва да се отчете характера на договора, целта му и задължението на кредитора да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски макар и с лихва, като насрещната престация за заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Счита, че възнаградителната лихва представлява цена за предоставеното ползване на заетата сума и че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо спецификата на заемната сделка. Твърди жалбоподателят, че законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, 3 като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на ДПК, при което счита, че е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона-чл.19 ал.4 от ЗПК.

Счита, че размерът на ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита поради което поддържа, че няма нарушение на законовото изискване, както и да добрите нрави, като уговорения размер на оскъпяването на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното правоотношение.

Моли да се отмени обжалваното решение по отношение отхвърлената претенция за договорно възнаграждение в размер на 1695.33лв и се уважи иска .

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Д.

П. чрез пълномощника си адв.Ф., в който се излагат доводи за правилност на решението в обжалваната му част. Моли същото да се потвърди.

Поддържат се доводите развити в производството пред първата инстанция още с подаването на отговора на исковата молба. Цитира се и съдебна практика както и такава на СЕС. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ.

Постъпила е и частна жалба с вх.№262755 от 15.07.2021г. от „П.К.Б.“ ЕООД против определение №260252 от 24.06.2021г. на Пещерски районен съд, постановено по гр.д.№1152/2020г. по описа на съда в частта за разноските. Счита, че неправилно съдът е присъдил разноски на длъжника Д. П. в заповедното производство в размер на 415лв и 830лв разноски в заповедното производство. Излагат се доводи за недължимост на разноските в такива размери, тъй като са прекомерни и че следва да бъдат редуцирани до 50лв за заповедното производство и до предвидения законов минимум в исковото производство.

Постъпило е и писмено становище на насрещната страна по реда на чл.248 от ГПК от Д. П. чрез адв. Ф., с която се моли да бъде оставена без уважение частната жалба. Коментират се приложимите норми от Наредба №1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения като се акцентира на приложимост на нормата на чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.5 от Наредбата с оглед на материални интерес който се защитава, която следва 4 да се прилага по аналогия. Цитира се съдебна практика на ВКС на РБ. Моли да се потвърди обжалваното определение като не бъдат редуцирани присъдените от съда възнаграждения за адвокат за двете производства.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „П.К.Б.“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Д. П. П., с ЕГН-********** от гр.П., ул.С.Н.“ №60, ищецът „П.К.Б.“ ЕООД,ЕИК-175074752, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №49,бл.53Е,вх.“В“ чрез пълномощника си юрисконсулт Г. К. твърди, че предявява срещу ответницата установителен иск относно вземането на заявителя в заповедното производство против длъжника Д. П. по договор за потребителски кредит/ДПК/ №3033127926 в общ размер на 6901.52лв, от които главница от 4866.92лв; договорно възнаграждение от 1695.33лв дължимо за периода от 22.10.2018г. до 28.08.2019г.; лихва за забава -339.27лв, дължима от 23.08.2018г.-изпадането на длъжника в забава до 28.08.2019г.-датата на предсрочната изискуемост.

Претендира присъждане и за законната лихва от датата на подаване на заявлението-09.06.2020г. Предявен е и осъдителен иск за вземането за възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 4268.70лв, ведно със законната лихва която претенция е била първоначално отхвърлена в заповедното производство.

Поддържа ищецът, че вземането му произтича от сключен между страните ДПК №3033127926 при параметри- сума на кредита -5000лв; срок на кредита36месеца; размер на месечната вноска -243.98лв, дата на погасяване на вноската-22-ро число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР/ -49.89 %; годишен лихвен процент/ГЛП/-41.17%;лихвен процент на ден-0.11, общо дължима сума по кредита 8783.28лв. Параметрите на закупен Пакет допълнителни услуги /ПДУ/ са-възнаграждение от 4519.80лв, размер на вноската по пакета от 125.55лв или общо задължение по договора от 13303.08лв; общ размер на месечната вноска по договора от 369.53лв и 22-ри ден от месеца за погасяване. Сключването на договора било предхождано от искане на потребителя П. от 27.06.2018г. за отпускане на потребителски кредит-П.К. Стандарт със зададени параметри, дадени разяснения, подадена декларация, че е запозната с ОУ/общите условия / на търговеца, уточнено искане за вътрешно рефинансиране с част от отпускания кредит на друго нейно задължение- за сумата от 4451.89лв по договор №3025399839; искане за закупуване на ПДУ и уведомяване, че това не е условие за сключване на ДПК, последвало одобряване на кредита от ищеца, при което бил сключен ДПК №3033127926 на дата 28.0.2018г. както и одобрение за закупуване на ПДУ, за което подписала споразумение за предоставянето му. Получила и 5 допълнителна преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че общия размер на договорното задължение по кредита бил предварително определен в погасителния план, с уговорено между страните разсрочено плащане по погасителен план. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от длъжника е в размер на 1693.33лв, дължимо за периода от 22.10.2018г. до 28.08.2019г. Неизплатеното уговорено възнаграждение за закупен ПДУ бил в размер на 4268.70лв.Твърди се, че дружеството е изправна страна по договора, като е извършило рефинансиране, а с остатъка от заемната сума от 548.11лв е преведен на потребителя по посочена банкова сметка. Потребителят не изпълнил договорните си задължения и преустановил плащанията, изпаднал в забава, като направил само три плащания -на 20.09.2018г.-388.80лв; на 15.10.2018г.310лв и на 31.10.2018г.-още 58.80лв. или общата сума по направените погашения по ДПК са в размер на 757.60лв. Ищецът твърди, че с тази сума са погасени една пълна първа погасителна вноска и частично плащане от 355.25лв по втората вноска, плюс плащане по начислени лихви за просрочени вноски по погасителен план от 12.82лв. А поради плащане на вноските със забава са начислени лихви в размер на 352.09лв, към момента частично заплатени и се дължи остатък от 339.27лв. С плащанията потребителят погасил и 20лв начислени такси по Тарифата от общо дължими 50лв по чл.17.4 от Общите условия към ДПК. Твърди, че след отнасяне на направените плащания по договора, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към ДПК №3033127926, е в размер на 11170.22лв, от които главница от 4866.92лв; договорно възнаграждение 1695.33лв; възнаграждение за закупен ПДУ от 4268.70лв; лихва за забава от 339.27лв.Твърди, че поради неплащане потребителят-ответник изпаднал в забава като на основание чл.12.3 от ОУ към ДПК и при просрочване на една месечна погасителна вноска с повече от 30календарни дни, настъпвало автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, с което договорът е автоматично прекратен, а задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 28.08.2019г., за което прекратяване и трансформирането му в предсрочно изискуем кредиторът уведомил потребителя Д. П. с уведомително писмо въпреки липсата на задължение за такова уведомяване. Писмото с обратна разписка било изпратено на адреса идентичен с този записан в ДПК, получено от снахата на адресата, съгласила се да получи пратката и да я предаде на титуляра на договора, с което до потребителят достигнало изявлението на кредитора за обявена и настъпила предсрочна изискуемост със задължение последният да заплати всички дължими суми към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на последната вноска. Посочва, че неизплатеното договорно възнаграждение от потребителя е от 1695.33лв, дължимо за периода от 22.10.2018г. до