Решение № 976 от 10.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110133410 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ЗД „ ” , ЕИК , гр. София, бул. „ ” № , представлявано от , чрез адв. срещу В. В. Т., ЕГН **********, с адрес: град София, ж к „ ”, ул. „ “ № , с която се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2386,41 лева, представляваща изплатеното от “ ”АД застрахователно обезщетение в размер на 2361,41 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми

Ищецът сочи, че на 15.03.2018 г., в град София, на кръстовището, образувано от бул. „ “ и бул. „ “, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № , собственост на и управляван от В. В. Т., и лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № , собственост на и управляван от .

Прави се позоваване на представения протокол за ПТП № 1699741/15.03.2018 г. съставен от органите на КАТ, според който причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача В. В. Т., който при управление на лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № по бул. „ “, с посока на движение от ул. „ “ към бул. „ “, на кръстовището с бул. „ “ поради неспазване на предимство и на червен сигнал реализира ПТП с движещия се на зелен сигнал лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № , който вследствие на удара се удря в тухлена стена на магазин за тапети и килими, намиращ се на бул. „ “ № . Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № и на магазин за тапети и килими „ “ ЕООД.

Поддържа се, че въз основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в ЗД „ “ АД е заведена щета с № от собственика на увреденото имущество

. На 06.11.2019 г. ЗД „ “ АД е изплатило по банков път на „ “ ЕООД определеното застрахователно обезщетение в размер на 2361,41 лева. Представено е по щетата платежно нареждане за кредитен превод с референция № FT19310028984966 от 06/11/2019 г. за сумата от 2361,41 лева.

1

Твърди се, че лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност в ЗД “

Д със застрахователна полица №

BG/02/117000847325, с валиден срок на действие от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г.

Сочи се, че видно от представения протокол за ПТП№ 1699741/15.03.2018 г. В. В. Т. е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.Излагат се съображения, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД „ “ АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

Посочена е банкова сметка: Банка – ДСК, BIC: STSABGSF, IBAN: B Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се явява лично и прави признание на иска, признава фактите описани в исковата молба и вината си.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение, съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.

237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал.1, т.1 КЗ Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования. Ищецът следва да установи възникването на вредите от процесното увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение. Ищецът следва да установи, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От приложената по делото полица се установява наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ЗД “ ”АД и по отношение на лек автомобил марка „ “, модел „ “ с ДК № за период от 14:03 ч. на 16.03.2017 г. до 23:59 ч. на 15.03.2018 г.

По делото е представен констативен протокол за ПТП №1699741, с описан механизъм, идентичен с твърдения от ищеца в исковата молба. Съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за 2

ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Относно посоченият в протокола за ПТП механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма предопределена доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите доказателства при съвкупния им анализ.

Приложения протокол има обвързващо съда значение за установения от длъжностно лице факт, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В процесния случай механизма на настъпване на вредите, от процесните увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска не се оспорват от ответника и на основание чл. 175 ГПК с оглед направеното признание на неизгодни за ответника факти, съдът счита, че тези елементи от фактическия състав са доказани.

С платежно нареждане за кредитен превод с референция № FT19310028984966 от 06/11/2019 г. за сумата от 2361,41 лева ищецът в заплатил процесните сума на увреденото лице.

Мотивиран от горното и с оглед установяването на всички възложени в тежест на ищеца релевантни за изясняване на спора факти и обстоятелства, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 95.46 лева. С исковата молба се претендира и адвокатско възнаграждение, но доколкото не са представени никакви доказателства за заплащането му, както и за конкретния размер, такова не следва да бъде присъждано.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. В. Т. , ЕГН **********, с адрес: град София, ж к „ ”, ул. „ “ № да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗД „ ” АД, ЕИК , гр.

София, бул. „ ” № , представлявано от и , чрез адв. сума в размер на 2386,41лева, представляваща изплатеното от ЗД „ ”АД на трето увредено лице застрахователно обезщетение, в следствие на ПТП на 15.03.2018 г., в град София, на кръстовището, образувано от бул. „ “ и бул. „ “, причинено от ответника, който е отказал да се подложи, на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2386.41 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба-11.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 95.46 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3