Решение № 419 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. П., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Г. при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Г. Търговско дело № 20245300900585 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. А. от гр.П., представлявана по пълномощие от адв.Г. Д. от АК-П., с която е предявен иск против ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на нейния съпруг К.Д.А., настъпила в резултат на ПТП на 28.01.2023 г. по вина на водача на лек автомобил Рено Мастер с рег.№ ***** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в размер на 100 000 лв.-, представляваща разликата между претендираната сума от 150 000 лв. и доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2023 г.датата на ПТП, до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 28.01.2023 г. в гр.П., ***, при управление на заден ход на МПС- Рено Мастер с рег.№ *****, водачът И. Е.

П., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта 1 на пешеходеца К.Д.А.. За извършеното деяние водачът бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 292/2024 г. на ОС Пловдив.

Виновният за нанесените на ищците неимуществени вреди водач на МПС попадал в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/30/122002376670 на ответника застраховател.

Смъртта на К.Д.А. нанесла значителни неимуществени вреди- болки и страдания на неговата дъщеря- ищцата, подробно описани в исковата молба.

На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното дружество било уведомено за настъпилото ПТП, като било отправено и искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 150 000 лв.

Застрахователят изплатил обезщетение в размер от 50 000 лв., което ищцата счита за твърде занижено.

При тези твърдения е предявен настоящия иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ , действаща към датата на ПТП, както и изплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. по отправената претенция от ищцата.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на 108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП не се е движил по пешеходна пътека, респ.по тротоара или банкета, движел се е в посока на движение на ППС, внезапно е навлязъл на платното за движение, не се е съобразил с маневриращия лек автомобил и е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, не се е огледал, бил е с тъмни дрехи и е употребил алкохол, което повлияло на реакцията му и на поведението му.

Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като несъответно на принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.

Ищецът не е подал ДИМ.

Привлеченото по искане на ответника трето лице-помагач И. Е. П., е депозирал становище по иска, с което изцяло възприема становището на ответника и поддържа заявените от същия възражения.

2

Страните ангажират доказателства. Претендират направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Безспорно е по делото, че застрахователят е уведомен съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и съответно на осн.чл.380, ал.1 КЗ, от ищцата е заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и такова е изплатено в размер на 50 000 лв.

Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 292/2024 г. по описа на ПОС подсъдимия И. Е. П. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023 г. в гр.П., на ул.*** до № 33, при управление на МПС товарен автомобил Рено Мастер с рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Д.А. с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС, довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на К.Д.А..

Установява се от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив, че ищцата е съпруга на починалия К.А..

Признато е за безспорно по делото обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП за товарния автомобил, управляван от виновния водач, е имало действаща задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, сключена с полица № BG/30/122002376670.

Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността 3 на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средствапоказанията си разпитаните свидетели К.- без родство и А.- син на ищцата, че В. А. е понесла тежко внезапната смърт на своя съпруг, претърпяла е и продължава да търпи значителни по обем страдания от загубата му. Така свидетелят К., с която се познавали от 30 години, били съседки и работели заедно, съобщава, че В. и съпругът й се разбирали, уважавали се, грижили се един за друг. След смъртта му и до ден днешен ищцата била много тревожна, всеки ден плачела за него, често ходила на гроба му. Много лошо й се отразила загубата, казвала «Целият свят ми потъмня, не мога да живея без него и много трудно ми идва». Не можела да спи, сънувала съпруга си често. Преди инцидента била весела, приказлива. Сега все се усамотявала, плачела.

Влошило се и здравето й, приемала лекарства. В същия смисъл са и показанията на свид.А., който разкрива, че родителите му били неразделни, много се обичали. Сега майка му постоянно плачела, през ден била на гробището. Не искала вече да сяда на една маса да говорят и да се хранят. С никой не общувала, затворила се в себе си, не искала да живее вече. Преди да почине баща му, тя била весел човек, смеела се. Сега не можела да спи, сънувала го. Променила се и външно- отслабнала .

И двамата свидетели съобщават, че К.А. работел на пазара обща работа, помагал. Знаят, че преди е имал заболяване, но пиел лекарства и се чувствал нормално. Давал съвети на сина си във връзка с работата му.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно постановките на ППВС № 4/68 г., доразвити с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При причинена смърт от непозволено увреждане подлежащите на изследване обстоятелства са начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, 4 отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, за да се определи точно съдържанието на увреждането.

При определяне на размера на обезщетението съдът , и зхождайки от принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете обстоятелството, че се касае за смърт на съпруг, което е едно от най-тежките събития в живота, както и обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищцата, загубата за нея е невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между починалия и съпругата му са съществували топли и близки отношения, силна емоционална връзка. Били са сплотено семейство, грижили са се един за друг. Друго не следва от факта, че приживе починалият е получавал социални помощи за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарства по чл.29 от същия Провилник в периода 2013 г.- 2018 г., както и месечна финансова подкрепа по чл.70, т.3 от ЗХУ за периода от 2019 г. до 2022 г., което се установява от писмо изх.№ 1604-11-00-2240/08.05.2025 г. на АСП. Видно е, че получаваните помощи нямат отношение към отношенията и грижите в семейството на подпомагания. Починалият е бил опора на съпругата си, от която е била лишена след неговата неочаквана смърт. Съдът отчита обстоятелството, че се касае за неочаквана смърт в резултат на злополука, който факт сам по себе си има изключително травматично отражение върху психиката на ищцата. Като съобрази всички тези обстоятелства и обема на търпените от ищцата страдания и мъка, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на 150 000 лв.

Относно възражението за съпричиняване.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обемът 5 на отговорността на виновния причинител на вредите, следователно, не е необходимо установяването на вината на самия увреден, когато той е дееспособен. Относно поведението на пострадалия пешеходец е изслушано заключение на КСМАТЕ, анализиращо обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. В заключението си експертизата съобщава следното: ПТП е настъпило около 8.44 часа при управление на т.а. Рено Мастер от водача П. на заден ход, в посока от запад на изток по платното за движение на ул.*** / до пазар .... / и при движение на пешеходеца К.А. по платното за движение на същата улица в същата посока зад товарния автомобил. При навлизане на платното за движение пешеходецът визуално не е възприемал товарния автомобил, но е имал тази възможност, ако погледът му е бил насочен към него- няма ограничена видимост към обекта. В съдебно заседание експертът допълва, че видно от приложения по делото видеофайл, послужил и при изготвяне на експертизата, че на местопроизшествието има тротоар от страната на излизане на пострадалия. Този факт се потвърждава и от показанията на разпитаните пред съда свидетели- очевидци. Вещото лице също така сочи, че липсват данни от видеофайла пешеходецът да се е огледал преди да навлезе на платното. Навлизането му е с нормален, бавен , обичаен ход, не е рязко. В обобщение, категорично е установено по делото, че пешеходецът се е движил по платното за движение при наличието на тротоар и ударът е настъпил именно върху платното за движение.

Въз основа на изложеното следва да се приеме за категорично установено от една страна противоправното поведение на водача, който е нарушил нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП – «Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението», както и «По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности» / с оглед задължителната за настоящия съд осъдителна присъда на наказателния съд/, а от друга, че към момента на настъпване на произшествието пострадалият пешеходец се е движил по платното за движение при наличието на тротоар. Следователно придвижването на пострадалия пешеходец е сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.