Решение № 260014 от 09.03.2021, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260014 гр. Тутракан, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание Н.деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ

ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 541/2019 г. по описа на съда, З.да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна (уточнени с допълнителна молба - л. 27) от „А.ЗА С.Н.В.” ЕАД, представлявано от юрисконсулт П.Г.Б. (л. 23) и Д. Г. (л. 59), Ц.

П. за установяване Н.вземането на ищеца, предмет на Заповед № 405/04.06.2019 г. З.изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 287/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор З.паричен заем № 3169673/07.03.2018 г. сключен между И.А.М.АД и ответника в размер на 800 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 139,15лв.;

1.3. неустойка по чл.

92 от ЗЗД, дължима въз основа на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, за периода: 06.04.2018 г. – 02.12.2018 г. в размер на 809,10 лв.;

1.4. неустойка, под формата на такса „Разходи” по чл. 92 от ЗЗД, дължима въз основа на Тарифа на И.А.М.АД, в размер на 45,00 лв.;

1.5. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от

ЗЗД за периода: 07.04.2018 г. до 03.06.2019 г. (вкл.) в размер на 65,59 лв.;

1.6. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.06.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.7.

Твърди се, че е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.В.

/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между И.А.М.АД и „А.з.с.на в.” ООД по силата н. което вземането на И.А.М.АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3169673/06.03.2018 г., е прехвърлено в собственост н.„А.з.с.н.в.” ООД. И.А.М.АД е упълномощило „А.з.с.на в.“ в качеството си н.цесионер от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

1.8.

„А.з.с.на в.“ ЕАД е уведомила с писмо с изх. №

УПЦ-П-ИАМ/3169673 от 02.10.2018 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от известието за доставяне с баркод PSSDTS00BIY0M, пратката не е получена от длъжника.

1.9.

Твърди се, че на 27.09.2019 г. е изпратено второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3169673 от 27.09.2019 г. за станалата продажба чрез куриерска фирма „Лео експерс“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Видно от обратната разписка № 68572229, пратката не е получена от длъжника.

1.10.

Твърди се, че на 07.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и И.М.Б. - заемател е сключен Договор за паричен заем № 3169673 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лв. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 939,15 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 139,15 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 02.12.2018 г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 104,35 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 06.04.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 02.12.2018 г.

1.11.

В случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, следва да дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените В. в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за С.на вземането в размер на 45 лв.

1.12.

Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 809,10 лева, която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 89,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер на 194,25 лева.

1.13.

На основание

Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Общият размер на начислената лихва бил 65,59 лв.

1.14.

Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.

2. Ответникът И.М.Б., е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният от съда с Определение № 24/28.01.2020 г. Особен представител адв. Д.А. ***, като оспорва претенцията на ищеца като недоказана.

В частност се оспорва цедирането на вземанията по процесния договор.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 07.03.2018 г. е сключен Договор за паричен заем № 3169673/07.03.2018 г. между И.А.М.АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 4). Съгл. чл. 3 от договора с заетата сума - 800 лв. е предаден в брой на кредитополучателя, за което договора служи като разписка.

4. На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между И.А.М.АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л. 8). Видно от Приложение № 1 от договора (л. 14 - поз. № 338) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 16).

5. Представена е Тарифа на И.А.М.АД (л. 22).

6. Ответникът не е уведомен за извършената цесия, тъй като не е намерен на адреса (л.

17 - 21).

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

II.

Основни положения

9. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между И.А.М.АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума. Съгл. чл. 3 от договора заетата сума - 800 лв. е предадена в брой на кредитополучателя, за което договора служи като разписка. В тази връзка съдът приема, че е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

10. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

11. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на

ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

12. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от