Решение № 450 от 07.03.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3204/2018
- Вид
- Решение № 450
- Подписан
- 07.03.2019
- В сила
- 17.10.2019
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА
Други актове по делото
- Определение № 11517 от 19.11.2018 · ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА
- Определение № 11530 от 20.11.2018 · ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.148 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 110, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело №3204 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на ЕТ„Б.-63-Б. Б., ЕИК ********, представлявано от собственика Б. Б. Б., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ***, с посочен съдебен адрес ***, офис 101, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №236-ФК/07.11.2018 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – павилион „скара-бира“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ„Б.-63-Б. Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се претендира нейната отмяна.
В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като отправя искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2018 г. била извършена проверка на територията на пазар-битак на обект павилион „скара-бира“ находящ се в гр. ***, стопанисван от жалбоподателя. Констатирано било, че извършва продажба на стоки, без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП /ТД на НАП Варна/ ФУ с изградена дистанционна мобилна връзка за отчитане на извършените продажби и получените суми в брой. След извършена контролна покупка от орган по приходите на стойност 1.10 лв. не била издадена фискална касова бележка, поради липса на фискално устройство.
За резултатите от проверката бил съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка cep. АА №0304129/19.10.2018 г.
Срещу ЕТ бил съставен АУАН сер.АА бл. №0061952/19.10.2018г. Прието било, че е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, тъй като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП-Варна фискално устройство. С процесната Заповед №236-ФК/07.11.2018 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на ЕТ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – павилион „скара-бира“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ„Б.-63-Б. Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни, на основание чл.186 ал.1 т.3 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП приел, че от събраните доказателства се установява извършването на нарушение на разпоредбата на чл.186 ал.1 т.3 ЗДДС. Органът, издал оспорения акт е посочил и, че при продължаване на това нарушение за бюджета и държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди, като е допуснал предварително изпълнение на същата.
От заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. се установява, че ИД на НАП е определил началниците на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Издадено било и
НП №390619-0061952/17.12.2018г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. от ИД на НАП, който е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди от вида на процесната. Заповедта отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл. 59 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за налагане на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административнонаказателното производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., съгласно която, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) – неизпълнение на задължението да използва фискално устройство.
От събраните по делото доказателства се установи, че с АУАН №0061952/19.10.2018г. е установено извършено от ЕТ нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена санкция.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ жалбоподателят е лице което е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
По делото не е спорно обстоятелството, че ЕТ е започнало дейност в обекта, осъществявана и към датата на проверката на 19.10.2018г., не е спорно, че е осъществил продажба на стоки, както и, че не е използвал фискално устройство, тъй като е липсвало такова, т. е. към датата на извършване на проверката жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 вр. чл.3 от Наредбата.
Предвид съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на административно наказание, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства от жалбоподател, че не е налице осъществен състав на административно нарушение съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект. Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя за липса на осъществен състав на нарушение в оспорената заповед.
Съгласно чл.186, ал.1, т.3 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство. Не е спорно обстоятелството, че при контролна покупка е извършена продажба на 1 бр.кебапче и два бр.филии хляб на стойност 1,10 лева и не е била издадена касова бележка, поради липсата на касов апарат. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал.1, т.3