Решение № 128 от 14.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Ловеч, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „*** Б.Б.“ ЕООД против решение № 192/20.12.2022 г., по гр.д. № 572/2022 г. на РС – Тетевен, с което е отхвърлен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, за уважаване предявените искове и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, подаден от особения представител адв. С. С., назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се остави без уважение.

Въззивникът „*** Б.Б.“ ЕООД не взема участие в съдебно заседание чрез представляващия го по регистрация или чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемият С. П. А. взема участие в съдебното заседание чрез особения представител адв. С. С., който поддържа писмения отговор, в хода на устните състезания изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната 1 част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск от „*** Б.Б.“ ЕООД против С. П. А., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на следните вземания: 244,17 лв. - главница по договор за кредит № 676130/25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 17,01 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата; 108,78 лв. – законна лихва за забава върху главницата, за които суми по ч.гр.д. № 133/2022 г. на Районен съд Тетевен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. От приложеното ч.гр.д. № 133/2022 г. на РС Тетевен се установява, че издадената заповед за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление на адреса на С. П. А., с оглед на което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим, предвид връчване на заповедта при условията на чл. 47 ГПК и предявяването му в указания от съда срок.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител е подаден писмен отговор на исковата молба.

Като обсъди събраните пред първата и въззивна инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г. се установява, че на същата дата между „Кр.“ АД (Кр.), от една страна, и С. П.

А. (кредитополучател), от друга страна, e постигнато съгласие, при което Кр. се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, и под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено (чл. 1 от договора), като сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин (чл. 5 от договора). Установява се от приетия договор уговорка, според която кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, по конкретна банкова сметка на Кр. или по друг, начин, посочен в сайта на Кр. към момента на извършване на съответното плащане (чл. 6 от договора). От приложение № 1 към договора за потребителски кредит се установява, че общият размер на кредита е 600 лв., че срокът на кредита е осем месеца, че броят на погасителните вноски е осем, всяка от които в размер на 87,06 лв., че лихвеният процент по кредита е 41,24 %, а годишният лихвен процент на разходите е 50,00 %, че общият размер на всички плащания по договора е 696,48 лв.

На 02.03.2021 г. между „Кр.“ АД, наричано цедент 1, „А.Т.“ ЕООД, наричано цедент 2 и „*** Б.Б.“ ЕООД, наричано цесионер, е постигнато съгласие по силата на което Кр. (цедент 1) прехвърля възмездно на цесионера своите парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени от Кр. в качеството му на кредитодател с физически лица кредитополучатели, индивидуализирани в приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в 1 217 129,93 лв., като прехвърлянето на вземанията настъпва с подписване на договора (§ 2, т.

1 от договора). Установява се уговорка, според която Цесионерът приема прехвърлянето на вземанията с размера им към 01.03.2021 г., като същите са 2 индивидуализирани в приложение № 1 към договора, което съдържа поотделно вземанията на цедент 1 и на цедент 2 (§ 2, т. 3 от договора).

От приетите на първа инстанция извлечения (л. 33-34 от гр.д. № 572/2022 г. на РС – Тетевен) в табличен вариант се представя текст, от който трудно би могло да се извлече информация, вкл. чрез използване на обичайни оптични помощни средства. От приетото извлечение на л. 107 от гр.д. № 572/2022 г. на РС – Тетевен, се установява, че срещу имената на С. П. А., в колоните на съответните реквизити са изписани следните данни: за договор „676130“, за дата на договор - 25.05.2016 г., за дата на раждане – 28.01.1990 г., за отпусната главница – 600 лв., за остатък от главница - 244,17 лв., за остатък от договорна лихва - 17,01 лв., за остатък от лихва за забава - 108,78 лв.

Другите данни в реда срещу името на С. П. А. не се разчитат, с оглед на което съдът не би могъл да изгради изводи относно тях. Въпреки това, от наличните такива се установява, че индивидуализация на вземанията по основание размер и страни.

От пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 2101/24.03.2021 г. на нотариус рег. № 633 се установява, че „Кр.“ ЕАД упълномощава „*** Б.Б.“ ЕООД да уведоми от името на Кр. всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило с договор за продажба на вземания от 03.02.2021 г. „Кр.“ ЕАД като продавач и „*** Б.Б.“ ЕООД като купувач, като е пояснено, че правата по пълномощното се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на задълженията на прехвърлителя по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От уведомление за цесия от 05.04.2021 г. на „*** Б.Б.“ ЕООД се установява изявление на дружеството до С. П. А., с което адресатът на изявлението се уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията на „Кр.“ ЕАД срещу него по договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г., с посочване на общия им размер към 25.03.2021 г. – 563,27 лв., като с уведомлението е отправена покана за доброволното им заплащане на посочения по посочените сметки, в тридневен срок от получаване на уведомлението. Не се установява дали уведомлението да е връчено на С. П. А..

От писмо изх. № 2023041917006539/20.04.2023 г. на „И.“ АД се установява, че дружеството не съхранява информация и документи за изплащане на сумата от 600 лв. в полза на С. П. А. по договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г., доколкото такъв превод съставлява случайна операция, с оглед на което нормативно определеният срок за съхраняване на информация относно превода е пет години от извършване на операцията.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г. между „Кр.“ АД и С.

П. А., както и на договор за цесия от договор за продажба на вземания от 03.02.2021 г. между „Кр.“ АД (цедент 1), „А.Т.“ ЕООД (цедент 2) и „*** Б.Б.“ ЕООД. Поради това, че ищецът не е страна по договора за потребителски кредит, а се позовава на частно правоприемство от кредитора, основано на договор за цесия, негова е тежестта да докаже, че съществуването на вземанията по договора за кредит към момента на извършване на прехвърлителната сделка.

3

Такова доказване в случая не се проведе. Въпреки дадената на дружеството въззивник възможност, с оглед направеното в този смисъл оплакване от особения представител на въззиваемия, в производството по делото и пред настоящата инстанция не се установи, че С. П. А. е получил в брой сумата от 600 лв. въз основа на сключения договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г. Без реалното получаване на сумата, за кредитополучателя не възниква задължение за нейното връщане с уговорените лихви (на части, според погасителния план). Тъй като получаването на тази сумата от С. П. А. е благоприятен за кредитодателя факт, негова е тежестта да обезпечи доказването му, снабдявайки се доказателства за изплащането й. Доказателства в тази насока не се представят и от „*** Б.Б.“ ЕООД, легитимирайки се като частен правоприемник на кредитодателя, от когото ищецът е следвало да ги получи (чл. 99, ал. 3 ЗЗД).

С оглед липсата на такива доказателства, съдът приема, че С. П. А. не е получил в брой сумата от 600 лв. въз основа на сключения договор за потребителски кредит № 676130/25.05.2016 г., поради което в полза на кредитодателя „Кр.“ АД (насрещната страна по договора) не е възникнало вземане за нейното връщане, ведно с уговорените лихви.

Поради недоказване съществуването на вземанията по договора за кредит, цесионерът не би могъл да се легитимира като техен титуляр, въз основа на договора за тяхното прехвърляне, защото сделката не поражда прехвърлителния си ефект по отношение на същите вземания. В този смисъл е без правно значение и уведомлението за цесия от 05.04.2021 г. на „*** Б.Б.“ ЕООД до С. П. А., което не е връчено, за да се приеме, че съдържащото се в него изявление е достигнало до адресата.

По тези съображения съдът приема, че искът е неоснователен.

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

При този изход на делото (неоснователност на въззивната жалба и на предявения иск) на въззивника ищец не следва да се присъждат разноски по делото. Такива не следва да се присъждат и на въззиваемия ответник, доколкото същият не е ангажирал доказателства за извършването им, с оглед участието му в производството по делото чрез особен представител, чието възнаграждение е изплатено от депозита, внесен от въззивника-ищец.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/20.12.2022 г., по гр.д. № 572/2022 г. на РС – Тетевен.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5