Решение № 110 от 13.08.2026, Районен съд - Сливница

Съд: Районен съд - Сливница
Дело: Административно наказателно дело 547/2025
Вид: Решение № 110
Подписан: 13.08.2026
Състав: Ивета Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 10, ал. 1, т.1 · Закон за пътищата
чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Сливница, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. Г. К., ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба № 8505250969, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). С него на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лева на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.

139, ал. 6 от ЗДвП. В електронния фиш е обективирано и искане за заплащане на компенсаторна такса от 10,00 /десет/ лева.

В жалбата и последващата молба се излагат доводи за незаконосъобразност на акта поради изтичане на погасителната давност за административно-наказателно преследване.

Иска се отмяна на фиша.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба е изразил съгласие делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт **, оспорва жалбата. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от техническите средства на тол системата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд-Сливница , II-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.

По същество:

На 03.04.2022 г. в 16:55 часа от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП), чрез контролна рамка № 40672 на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километричен знак в община Божурище, включен в обхвата на 1 платена пътна мрежа, е заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А 4 Авант“ с регистрационен номер ***.

От направената служебна проверка в базата данни на Национално тол управление (НТУ) е установено, че за превозното средство няма валидна електронна винетка към момента на засичане. Като собственик на автомобила е регистриран Т. Г. К..

Процесният Електронен фиш № 8505250969 е издаден въз основа на генерирания доказателствен запис. Фишът е изпратен на собственика и му е връчен чрез „Български пощи“ ЕАД на 12.11.2025 г. (съгласно известие за доставяне ИД PS 1618 OP14PV Z).

Жалбата срещу него е депозирана в предвидения 14-дневен срок на 20.11.2025 г. Вярно е, че в жалбата е посочено, че електронният фиш е връчен на 13.11.2025г., но известието за доставяне се установява, че същият е връчен именно на 12.11.2025г.

По делото не се спори, а и от направената служебна проверка в базата данни на НТУ по безспорен начин се установява, че към датата на нарушението жалбоподателят е вписан като собственик на процесното моторно превозно средство. Тъй като отговорността за движение по платената пътна мрежа без заплатена такса е обвързана с качеството „собственик“ съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят се явява пасивно легитимиран да отговаря по правоотношението.

При служебната проверка за законосъобразност на обжалвания акт съдът констатира, че е налице абсолютно процесуално препятствие за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето – изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за давността за административните нарушения и наказания се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс (НК). Въпросът за приложимостта на тези разпоредби е окончателно и задължително разрешен с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно т. 2 от цитирания задължителен акт, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН изрично препраща към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

По силата на това препращане, приложим в случая е чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Според него наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за деяния, за които се предвижда наказание глоба Хронологията на събитията по делото показна, че твърдяното нарушение е извършено на 03.04.2022г. Първото последващо действие на администрацията, насочено към преследване на нарушението спрямо конкретния нарушител, е връчването на електронния фиш, осъществено на 12.11.2025 г.

Между двете дати са изтекли 3 години, 7 месеца и 9 дни. През този период административно-наказващият орган не е предприел никакви валидни процесуални действия, които да прекъснат теченето на обикновенната тригодишна погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Към момента на връчването на фиша правото на държавата да ангажира отговорността на лицето вече е било окончателно погасено по давност (която е изтекла на 03.04.2025г.). Изтичането на погасителната давност е абсолютна законна пречка за провеждане на производството, което налага отмяна на фиша на това самостоятелно основание.

На следващо място, съдът намира за основателни и възраженията в жалбата, касаещи съдържащото се в електронния фиш изявление за дължимост на т.нар. „компенсаторна такса“ от 10,00 /десет/ лева.

Вписването на това задължение страда от пълна липса на мотиви и ясна правна квалификация. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш трябва да съдържа описание на нарушението и наложеното наказание. Компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) по своята правна същност не е административно наказание, а доброволно плащане за освобождаване от отговорност.

В процесния фиш липсва разграничение между налагането на санкцията и приканването за плащане. Текстът създава правна неопределеност и двусмислие — едновременно се твърди, че се налага глоба, но и че се дължи такса в различен размер (10 лв. спрямо 70 лв.), без ясен механизъм за изчисляване. След като правото на държавата да 2 наложи наказание е погасено по давност, отпада и всякакво правно основание за претендиране на компенсаторна такса. Когато самото преследване е станало по закон недопустимо, акцесорното искане за събиране на държавна такса се явява лишено от законово основание и подлежи на отмяна. С други думи казано, компенсаторната такса съществува единствено като възможност за гражданина да избегне налагането на глоба.

След като правото на държавата да наложи самата глоба е вече окончателно погасено по давност, отпада и всякакво правно основание да се иска плащане на компенсаторна такса.

Няма как да се изисква такса за избягване на наказание, което законът вече забранява да бъде наложено.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят и АНО не се противопоставиха и не се посочиха доказателства за тяхното оборване.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Доколкото от същия не е направено искане и липсват доказателства за реално извършени деловодни разходи (лицето се е защитавало само, без адвокатско съдействие), разноски не следва да му се присъждат.

Претенцията на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява изцяло неоснователна с оглед на крайния изход на делото и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба № 8505250969, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Т. Г. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, както и прилежащото искане за плащане на компенсаторна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________