Решение № 50 от 26.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Балчик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100350 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 887/17.02.2025 г. от РПК „Ч.м.“, чрез адв. К. И., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №178/19.12.2024 г., постановено по настоящото дело. Претендира се отстраняването на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на решението, че присъдената в полза на Т. Д. И. сума в размер на 1537.15 лв., представлява спор от неизплатени „нетни“ трудови възнаграждения по трудов договор №01/17.08.2023 г., дължими за месец април 2024 г. и месец май 2024 г., вместо „брутни“ трудови възнаграждения по трудов договор №01/17.08.2023 г., дължими за месец април 2024 г. и месец май 2024 г.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК от насрещната страна Т. Д. И., чрез адв. Р. С., е постъпило становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

В настоящото производство Районен съд – Балчик е сезиран с предявени от Т. Д. И. срещу РПК „Ч.м.“, представлявано от председателя Д.П., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за 1 незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №24/15.05.2024 г. и неговата отмяна и

2) осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1537.15 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за м. април 2024 г. /1220 лв./ и м. май 2024 г. /317.15 лв./ по трудов договор № 01/17.08.2023 г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на възнаграждението,

3) осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 746.98 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни, от които 6,68 дни за 2023 г. и 7,51 дни за 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

С Решение № 178/19.12.2024 г., съдът е отхвърлил предявения иск от Т. Д. И. срещу РПК „Ч.м.“, представлявано от председателя Д.П., за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед №24/15.05.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, като неоснователен; осъдил е РПК „Ч.м.“, представлявано от председателя Д.П., да заплати на Т. Д. И. сумата от 1537.15 лв., представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения по трудов договор № 01/17.08.2023 г., дължими за м. април 2024 г. и м. май 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба /13.06.2024 г./ до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.

128, т. 2 от КТ, както и сумата от 746.98 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 6,68 дни за 2023 г. и 7,51 дни за 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.09.2024 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чрез намаляване на неговия размер, като същият от сума в размер на 1884 лв., да се счита предявен за сумата от 1537.15 лв., представляваща сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения за периода от м. април 2024 г. до м. май 2024 г. по трудов договор №1/17.08.2023 г. и допълнителни споразумения към него, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

В мотивите на решението съдът е формирал воля за основателност на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. При обективирането на волята си в диспозитива на съдебното решение, съдът е осъдил РПК „Ч.м.“, представлявано от председателя Д.П., да заплати на Т. Д. И. сумата от 1537.15 лв., представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения по трудов договор № 01/17.08.2023 г., дължими за м. април 2024 г. и м. май 2024 г.

Съдържащите се в молбата изявления на страната съставляват по същността си 2 оспорване на правните изводи на съда и не могат да бъдат разглеждани по реда на чл. 247 от ГПК.

Настоящият състав приема, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 887/17.02.2025 г. от РПК „Ч.м.“, чрез адв.

К. И., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №178/19.12.2024 г., постановено по гр. дело №350/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му страните.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

3