Решение № 3826 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3826 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508692 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №185563/28.05.2025 г., подадена от ЗАД „Армеец“, представлявано от юрисконсулт М.Ж., срещу Решение №8304/09.05.2025 г., постановено по гр. д. №33610/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в, с което е отхвърлен предявените от въззивника установителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗК „Лев Инс“ АД за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца парични суми в размер на 271,83 лв.главница, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение за причинените на л.а. марка „Ситроен“, модел „С8“ с рег. №******** имуществени вреди във връзка с настъпило на 31.10.2018 г. пътен инцидент в отсечката от гр. Пловдив към с. Войводиново, около хотел „Рачич“, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022 г., както и сумата от 82,83 лв.обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 02.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от дружеството искове да бъдат уважени.

Въззивникът излага становище за неправилност на извода за наличие на съпричиняване от страна на водача на застрахования при него л.а. „Ситроен“, 1

„С8“ са неправилни. Сочи, че в конкретния случай водачът на л.а. марка „Крайслер“, модел „Вояджър“ е следвало да изчака преминаването на попътно движещия се и изпреварващ л.а. „Ситроен“ и едва след това да извърши маневрата „завой наляво“. Действията на водача на л.а. „Ситроен“ не били в пряко причинна-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като вече бил започнал изпреварването. Сочи, че съдът е направил извод за движение с несъобразена скорост от страна на застрахования при него водач на МПС, въпреки че по делото нямало събрани такива доказателства предвид отхвърленото доказателствено искане за допускане до разпит на водача на л.а.

„Ситроен“. Счита, че от събраните доказателства се установявало, че единствено поведението на водача на л.а. „Крайслер“, нарушавайки разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, предприемайки маневра „ляв завой“, е причина за настъпване на инцидента. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Намира за верен извода на съда относно наличието на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат, което обстоятелство се установявало от неоспорената допълнителна автотехническа експертиза. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД „Армеец“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД обективно съединени в условията на кумулативност установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 271.83 лева, представляваща неплатена част регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил "Ситроен", модел “С 8”, с рег. № ********, причинени при ПТП, настъпило на 31.10.2018 г. по пътя от гр. Пловдив към с. Войводиново, около хотел “Рачич”, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; както и 82.83 лева - мораторно обезщетение върху главницата за периода 02.12.2019 г. - 02.12.2022 г.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел за установено, че пътното произшествие е настъпило в хипотеза на 2 съпричиняване, в равна степен на приноса на двамата водачи. Счел е, че водачът на на лек автомобил „Крайслер Вояджър“, с рег.№ ******** е предприел маневра „завой наляво“, без да изчака преминаването на попътнодвижещия се и изпреварващ колона от превозни средства, лек автомобил „Ситроен С8“, с рег.№ ******** в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

От обстоятелството, че лек автомобил „Ситроен С8“, с рег.№ ******** не е могъл да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба е заключил, че неговото движение е било с несъобразена скорост в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Предвид безспорното между страните извършено извънсъдебно плащане на сумата от 271,83 лв. от страна на ответника е намерил така предявеният главен иск за неоснователен, респ. и акцесорните такива.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Фактическият състав, пораждащ регресното вземане с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, включва установяването на следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца към датата на настъпването на застрахователното събитие; – че гражданската отговорност на делинквента е валидно застрахована при ответника към датата на настъпването на застрахователното събитие; – че увреденото лице, застраховано при ищеца, е претърпяло увреждане, което е в пряка причинноследствена с виновното поведение на застрахования при ответника; – че застрахователят по имуществената застраховка е изплатил застрахователното обезщетение за настъпилото увреждане на увреденото лице.

Спорът, пренесен пред настоящата съдебна инстанция се концентрира около въпроса относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие в контекста дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. марка „Ситроен“, модел „С8“, по който настоящият състав намира следното.

От представения по двустранен протокол за ПТП се установяват мястото и участниците в ПТП, както и нанесените по автомобилите материални щети.

Установява се, че инцидентът е настъпил на 31.10.2018 г., около 15:10 ч. на пътя от гр. Пловдив до с. Войводино, срещу хотел „Рачич“, с участието на л.а.

„Крайслер Вояджър“ с рег. №********, управляван от К. С. Т., и л.а.

„Ситреоен С8“ с рег. № ********, управляван от Д. Й. Т.. Установява се, че по отношение на л.а. „Ситроен С8“ са настъпили материални щети в областта на предна броня, решетка на предна броня и лява предна лайсна. От показанията 3 на разпитания по делото св. Т., които съдът намира за частично достоверни се установява, че същият е се е движил по процесния път, като пред него са се движели други автомобили със скорост около 40-50 км/ч, като била образувана колона. Установява се, че същият е предприел маневра изпреварване на колона от три автомобила, от които застрахованият при ответника автомобил бил втора. Установява се, че при настъпване на удара л.а.

„Крайслер Вояджър“ се е намирал в лентата за насрещно движение. Съдът не кредитира дадените свидетелски показания на св. Т. в частта, в която водачът заявява, че се е движил със съобразена скорост, в рамките на допустимите 8090 км/ч, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото. От показанията на разпитани по делото св. Т. се установява, че при извършване на маневрата „завой наляво“ е подал светлинен сигнал, вследствие на което колите зад него са намалили, като при самото извършване на завоя се е движел с около 20-25 км/ч. Установява се, че вече е бил навлязъл с целия обем на автомобила в лентата за насрещно движение, поради което не е имал видимост за колите, които се намират встрани от него. Съдът не кредитира показанията на св. Т. в частта, с която свидетелят заявява, че сблъсъкът е настъпил извън пътя, на асфалтовото уширение пред хотел „Рачич“, тъй като не коресподират с дадените от св. Т., така и с подписания от него двустранен протокол за ПТП.

При този анализ на събраните пред въззивната инстанция свидетелски показания се налага извод, че правилно установено от допълнителното заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, че от техническа гледна точка пътният инцидент е бил предотварим и за двамата водачи, като за водача на л.а. „Ситроен С8“ при наличие на колона от автомобили, намаляващи скоростта и даден мигач от водач на л.а. „Крайслер“, е следвало да изчака последният да напусне платното за движение, а за водачът на л.а. „Крайслер“ инцидентът е бил предотвратим, ако е изчакал преминаването на л.а. „Ситроен“.

Поради изложеното съдът се солидаризира с изводите за съпричиняване в равна степен от страна на двамата водачи, при които водачът на „Ситроен С8“ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и не е изпълнил императивното си задължение да се движи със съобразена с пътната обстановка скорост, а водачът на л.а. „Крайслер Вояджър“ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и не е изпълнил задължението си да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, при извършване на маневрата „завой наляво“.

Следователно при установено съпричиняване от 50 %, ответникът дължи половината от заплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение от 528,66 лв., т.е. сумата от 264,33 лв. Доколкото страните не спорят относно наличието на извънсъдебно плащане в размер на 271,83, то предявеният в настоящото производство иск се явява неоснователен, както и правилно е намерил и районният съд.

С оглед изложеното дотук, решението като правилно следва да бъде 4 потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за депозит за допуснатия от съда свидетел в размер на 51,13 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 евро, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника- ищеца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №8304/09.05.2025 г., постановено по гр. д.

№33610/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в.

ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК 121076907 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК 121130788 на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 151,13 евро, представляваща разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5