Решение № 141 от 06.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261800600572 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 6 / 19.05.2026г., постановена по НЧХД № 137/2025г. по описа на РС П..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимата С. Р. Т.- родена на ******г. в гр.Р., с постоянен и настоящ адрес: гр.Р., бул. „*****“ №*****, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че:

На 10.06.2025 год. около 16.00 ч. в гр. З., на ул. „********“ срещу магазин „КООП“ е нанесла на тъжителката Г. Д. К., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето: палпаторна болезненост в областта на шията, кръвонасядане в областта на лявото рамо, оток, кръвонасядане и охлузване в областта на левия лакът, оток, кръвонасядане и охлузване под лявата лакътна изпъкналост и оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната предмишница в горния й край - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл.78А от НК я е освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер 511.30 евро / петстотин и единадесет евро и 30 евроцента/, вносими по сметка на бюджета на съдебната власт.

Със същата присъда, в гражданската и частта съдът е осъдил С. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., бул. „*****“ №*****, да заплати на 1 гражданския ищец Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.З., ул. „******“ №8, сумата от 1555.00 евро /хиляда петстотин петдесет и пет евро/ - обезщетение за неимуществени вреди от накърненото самочувствие и нанесеното унижение на тъжителката и неимуществени вреди за престъплението по чл.

130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Като е отхвърлил предявения граждански иск от Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.З., ул. „******“ №8 срещу С. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., бул. „*****“ №***** за разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 6114.54 евро /шест хиляди сто и четиринадесет евро и 54 евроцента/ - обезщетение за неимуществени вреди, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

В тежест на подсъдимата Т. са възложени направените по делото разноски, както е разноските понесени от тъжителката .

Присъдата е атакувана от подсъдимата С. Т., чрез защитника и – адв.

С. А. М. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и, както и –явно несправедлива- в наказателната и гражданската и част, касателно размера на определеното наказание глоба и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди . В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, твърди се, че е налице несъответствие между показанията на разпитаната свидетелка- очевидец на побоя и вида и локализацията на констатираните в СМУ увреждания. Фактическите изводи на съда са формирани при невярна интерпретация на доказателствата, при която са приоритетно кредитирани показанията на пострадалото лице, както и на лице от непосредствено тесния семеен кръг на същата.

Защитникът застъпва становище, че в конкретния случай е приложим института на неизбежната отбрана, без да обосновава и конкретизира твърдението си на основата на събраните доказателства.

В жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на РС П., като постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и да постанови нова такава по силата на която признае подсъдимата Т. за невиновна и да я оправдае по повдигнатото против нея обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск от тъжителя.

2

В съдебно заседание по същество на делото защитникът на подсъдимата излага оплакване за осъществено процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно- че подсъдимата е осъдена по непредявено и неповдигнато с тъжбата обвинение, позовавайки се на това, че в тъжбата липсва правна квалификация по чл.130,ал.2 НК. Отправя се упрек и по отношение на заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза. Защитата застъпва становище, че присъдата на РС П. страда от липса на мотиви, тъй като съдът не е обсъдил съществуващото, според защитника М., противоречие между показанията на свидетелката- очевидец на нанасяне на побоя от страна на подсъдимата към пострадалата и заключението на съдебно- медицинската експертиза.

В зависимост от изложените оплаквания, защитникът пледира да бъде отменена първоинстанционната присъда на РС П. и вместо нея да бъде постановена нова присъда във въззивната инстанция – в обратния смисъл, по силата на която да бъде призната за невиновна подсъдимата и да бъде изцяло оправдана по повдигнатото против нея обвинение, алтернативно- СОС, в качеството си на контролираща инстанция, след като отмени присъдата, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС П., за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Повереникът на частният тъжител –адв. Г. Ц., в законовия срок е депозирал становище против въззивната жалба, с което оспорва същата и изложените в нея оплаквания и доводи като несъстоятелни и несъответни на доказателствата и закона. Застъпва становище, че при постановяване на присъдата първият съд е изследвал подробно и задълбочено всички доказателства, като възприетите от съда фактически изводи са в пряка кореспонденция със същите, налице е кореспонденция и между отделните по вид доказателства, вместо твърдяното в жалбата противоречие. Съдът правилно е приложил материалния закон.

Молли въззивната инстанция да постанови решение, по силата на което да потвърди изцяло присъдата на РС П. като правилна и законосъобразна.

Частната тъжителка Г. К. не се явява.

Подсъдимата не се явява пред въззивния съд, по делото са постъпили данни, че същата трайно пребивава извън страната.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата и допълнително 3 изложените оплаквания и доводи в съдебно заседание, след като в съответствие с чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата против постановената присъда е неоснователна. Липсват основания за нейното уважаване.

Първостепенният съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимата С. Р. Т. по повдигнатото против нея обвинение за причиняване на лека телесна повреда на пострадалата К..

Несъответно на закона и на съдебната практика е оплакването, че съдът, постановявайки присъдата се е произнесъл по непредявено обвинение.

Въззивният съд излага на вниманието на защитата, че съществува константна и трайна съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), съгласно която частният тъжител не е длъжен да даде точна правна квалификация на престъплението в тъжбата си. Негово задължение по смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК е единствено да опише фактическите обстоятелства (време, място, начин на извършване и деец). Правната квалификация на деянието е изключително правомощие и задължение на съда, който я извежда въз основа на изложените факти.

В Решение № 272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 707/2015 г., III н. о., ВКС изрично приема, че „независимо че частният тъжител няма задължение в тъжбата си да даде правната квалификация на деянието, той е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, които след установяването им по делото, да обусловят съответните изводи относно елементите от състава на престъплението.“

Задължителната, по отношение на прилагането на закона /чл.81,ал.1 НПК-касателно редовността на частната тъжба и способността и да дефинира обвинението/ е обобщена в Тълкувателно решение № 19 от 19.11.1973 г. по н. д. № 14/1973 г. на ОСНК на ВС, в което изрично се посочва, че правната квалификация на престъплението по дела от частен характер се прави от съда.

Защитата на подсъдимия се организира срещу фактите, изложени в тъжбата, а не срещу посочените от тъжителя правни норми. Съдът е длъжен да приложи точния материален закон спрямо доказаните фактически положения.

4

Внимателния прочит на доказателствата по делото, обосновава като лишено от основание и второто оплакване, съдържащо се в жалбата – а именно- за липса на кореспонденция между показанията на свидетелката - Г.

Г.-пряк очевидец на нанасянето на побоя от подсъдимата върху пострадалата и заключението на СМЕ, описващо характеристиките, вида на констатираните увреждания и тяхната локализация.

Обратното- налице е кореспонденция, взаимна подкрепа и допълване между различни групи доказателства: пок.св. П. Г., които са в смисъл, че вървейки по улицата заедно със свидетелката пострадалата Г. К. внезапно и изненадващо за самата нея е била нападната от подсъдимата Т., която с упреци на висок глас: „Ти ли си А. Н.? Ти ли спиш с мъжа ми?“ се нахвърлила и започнала да и нанася удари с ръце по тялото и главата, подсъдимата повалила пострадалата на земята, след което продължила да и нанася удари с ръце и да рита тялото и.

В пряка кореспонденция е съдържанието на СМУ №236/2025г., издадено от съдебния лекар, извършил преглед на пострадалата непосредствено след деянието, от което се извличат данни, установени от прегледа на пострадалата: охлузвания, кръвонасядания и травматични оттоци на лявото рамо и горните крайници, данни за преразтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, анамнестични данни за нарушение на съзнанието, както и – че уврежданията са получени в условията на физическо насилие по време и начин, съобщени от пострадалата. Заключението на изготвената СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Р. Х., възпроизвежда характеристиките и локализацията на уврежданията, потвърждава механизма, установен от показанията на свидетелката- очевидец на нанасянето на побоя, като ги квалифицира съобразно медико-биологичния признак, определяйки вида на причинената телесна повреда – като причинени болка и страдание.

Формираните фактически изводи на първия съд са в пряко съответствие и при верен прочит на доказателствата, при които въззивният съдебен състав ги възприема изцяло, а именно:

На 10.06.2025 г. около 16:00 часа тъжителката Г. Д. К. и свидетелката П.

С. Г. минавали по ул. „********“ в гр. З.. Когато стигнали до магазин „КООП“ от близката къща срещу магазина излезнала подсъдимата С. Р. Т. с бебе на ръце и извикала тъжителката Г. Д. К. да се приближи. Тъжителката се 5 приближила, подсъдимата я хванала за косата и започнала да й нанася удари с ръка по лицето, главата и тялото, скубала косата й и викала на висок глас „Ти ли си А. Н. и спиш с мъжа ми“. Тъжителката й казала, че не е А., не познава мъжа й и не спи с него, и да не я удря по главата, че има заболяване, но подсъдимата продължила да крещи, че лъже, продължила да я удря, при което тъжителката паднала на земята и си ударила главата в бордюра, подсъдимата започнала да я рита по тялото и дърпала косата й, при което свидетелката П. Г. се намесила и издърпала подсъдимата, която се разпищяла. От къщата излязъл мъж – свекър или баща на подсъдимата, започнал да заплашва тъжителката и свидетелката, като последната му обяснила какво се е случило, той се скарал на подсъдимата и я прибрал вътре. Свидетелката П. Г. се обадила по телефона на компетентните органи, след малко на място дошла полиция, извикана била и линейка, тъй като тъжителката имала рани и я превързали. След случилото се тъжителката била доста изплашена, променило се поведението й, страхувала се да излиза сама по улиците в гр. З., срамувала се от обвинението в аморално поведение. По повод на случилото се тъжителката Г. К. депозирала жалба до Началника на РУ – П. на 11.06.2025 г., която е изпратена по компетентност в Районна прокуратура – Е. П., ТО – П. и е била образувана пр. пр. № 972/ 2025 г. Видно от приложената прокурорска преписка, че е била извършена проверка за изясняване на фактическата обстановка по случая, снети са били обяснения от лицата А. Г. Д., Г. Д. К., П. С. Г. и С. Р. Т., изготвени са докладни записки, съставен е предупредителен протокол, представени са медицински документи за здравословното състояние на пострадалата – СМУ, амбулаторни листове, епикризи, резултати от образни изследвания, лист за проведени консултации. С постановление от 30.06.2025г. прокурор в РП – Е. П., ТО – П. е постановил отказ да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратил пр. пр. № 972/ 2025 г. на РП – Е. П., ТО – П. с мотиви, че за престъпление по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда. Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ, л.78-л.82/, депозирано от вещото лице д-р Р. Т. Х., което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 10.03.2026 г./л.84-л.86/, че видно от извършения съдебномедицински преглед на Г. Д. К. са установени следните травматични увреждания: палпаторна болезненост в областта на шията, кръвонасядане в областта на лявото рамо, оток, 6 кръвонасядане и охлузване в областта на левия лакът, оток, кръвонасядане и охлузване под лявата лакътна изпъкналост и оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната предмишница в горния й край. Видно от заключението на СМЕ, че се касае за мекотъканни увреждания в областта на шията, лявото рамо, левия лакът и дясната предмишница, отразените в СМУ травматични увреждания по своята морфологична характеристика – цвят и репаративни изменения, могат да бъдат получени при инцидента на