Решение № 264 от 19.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ваня Н. Иванова

Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500450 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 11 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 295/2021 г. на Елинпелински районен съд, „Ю.” АД е осъдено да заплати на С. А. Б. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука от 08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата на тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда дължимата държавна такса съразмерно на уважената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцата С. А. Б. в отхвърлителната му част. В жалбата се излага оплакване, че определеният от районния съд размер на обезщетението е несправедлив и силно занижен предвид преживените от ищцата силни болки и страдания, обусловени от вида и естеството на причинените й телесни увреждания в резултат на трудовата злополука. Оспорва се извода на съда, че ищцата е допринесла за трудовата злополука като е допуснала груба небрежност. Сочи се, че проведеният инструктаж на ищцата не доказва, че тя е действала при условията на груба небрежност, а напротив – че тя е познавала машината и е знаела как се работи с нея. Поддържа се, че съдебно-техническата 1 експертиза е изготвена в хода на делото, но вещото лице не е знаело какво е било състоянието на тази машина в момента на злополуката. Твърде вероятно било, тъй като става въпрос за машина, да е имало инцидентен технически проблем в програмата на машината, което няма как да бъде установено. Въззивницата счита, че фактът, че машината е била обслужвана от сервиз и е минала технически преглед на 05.08.2020 г., не доказва техническата й изправност към момента на злополуката. Излага се и възражение срещу приетия от първоинстанционния съд размер на приноса на ищцата за настъпване на трудовата злополука от 70%. Сочи се, че съдебната практика приема при доказано съпричиняване обезщетението да се намали до 50%, а и с отговора на исковата молба ответникът е претендирал обезщетението да се намали с 50 %. Иска се решението да бъде изменено в обжалваната част като се определи по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата 6000 лева е подадена насрещна въззивна жалба от ответника „Ю.” АД. Излага се възражение, че приетият от съда общ размер на обезщетението е завишен и не е съобразен с критерия по чл.

52 от ЗЗД. Сочи се в тази връзка, че с оглед характера и степента на увреждането на ищцата и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на ищцата и нейното обществено и социално положение, икономическата конюнктура, справедливият размер на обезщетението е в рамките на 30 000 лева, а не 40 000 лева, както е счел съдът. Жалбоподателят счита, че поради приетото съпричиняване на увреждането от ищцата, обезщетението следва да се намали с още 10% с оглед спецификата на случая и механизма на настъпване на трудовата злополука.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С. А. Б. е предявила срещу „Ю.” АД иск за заплащане на сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука – болки и страдания, причинени от настъпилите телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че работи при ответника по трудов договор на длъжността „Машинен оператор, производство захарни изделия” с място на работа с. Г.Е.П..

Твърди, че на 08.09.2020 г. около 18 ч. по време на работа в цех за производство на захарни изделия, станция за готвена TOFFEE, претърпяла трудова злополука – при почистване на съда за готвене, отваряйки долния кран на казана, за да изтече водата, с която е мила, от казана се изплискала гореща вода, в резултат на което ищцата получила термични изгаряния в няколко области на тялото си. Веднага след злополуката ищцата постъпила на 08.09.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където било установено изгаряне на площ 15% в областта на горен крайник, корем и двете бедра. Наложила се оперативна намеса, тъй като се оказало, че термичното изгаряне е 21% от първа, втора и трета степен. Ищцата била 2 изписана от болницата след 10 дни, след което й бил издаден болничен лист за срок от 44 дни. Твърди, че в резултат на тези изгаряния претърпяла изключителни болки и страдания.

Впоследствие ищцата двукратно постъпвала в болничното заведение за оперативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан. Ищцата твърди, че се намира в тежко състояние в резултат на изгарянията, и към насотящия момент търпи болки, страдания, неудобства и дискомфорт. В резултат на претърпените травми тя не може да извършва нормални дейности с физическо натоварване, а преживеният от нея шок се отразил и в психологически аспект. Поради уврежданията си не може да бъде пълноценна за себе си и за близките си. Изгарянията й причинили и сериозни белези и загрозявания по тялото. Твърди, че възстановяването, което е невъзможно да е пълно, ще трае продължителен период от време.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, считайки същото за силно завишено. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ – ищцата е допуснала груба небрежност, което е довело до настъпване на трудовата злополука. В тази връзка се твърди, че ищцата е допуснала нарушение на технологичния режим на работа със съоръжението, на което е работила, пренебрегвайки дадените й писмени и устни инструкции. Тези инструкции предписвали да се предприеме операция „почистване” на машината /след приключване на работата/ по точно определен начин – стъпките били описани в приложените към отговора инструкции от 01.01.2019 г. В отговора е описан механизмът на функциониране на въпросната станция за готвене и дължимите от оператора действия с машината. Твърди, че от страна на работодателя не са допуснати нарушения на правилата за безопасност и охрана на труда. Ответникът счита, че исковата сума от 60 000 лева е прекомерна с оглед вида и характера на настъпилото увреждане на здравето на ищцата и предвид обичайната практика на съдилищата за този вид телесни повреди. Счита, че съпричиняването на ищцата следва да бъде определено не помалко от 50% Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл.200, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени в резултат на трудова злополука.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционнообезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен изключване на отговорността на работодателя, е 3 евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна. Ответникът носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По делото е безспорно установено, че на 08.09.2020 г. в изпълнение на работата си на длъжността „машинен оператор, производство на захарни изделия” при ответното дружество ищцата е претърпяла трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, довела до временна неработоспособност.

Спорът между страните е относно справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя, респ. дали пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.

2 от КТ.

Съгласно препращащата норма на чл.212 КТ, намира приложение правилото за деликтната отговорност, установено в чл.51, ал.2 ЗЗД - на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: естеството на увреждането и неговата трайност, механизма на причиняването му и конкретните обстоятелства, при които е настъпило, периода на възстановяване, здравословното състояние на увредения и евентуалното влошаване на здравето му, продължителността на лечението, причинените негативни емоционални преживявания, битови неудобства и други, които са пряка последица от увреждането, както и социално- икономическите условия в страната към момента на настъпването на увреждането. Когато увреждането се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на принципа на чл.

52 от ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие.

От приетата като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, извършена след анализ на представените по делото медицински документи и личен преглед на ищцата, е установено, че в резултат на злополуката ищцата е получила увреждане – изгаряне с вряла вода /попарване/ на дясната предмишница и ръка, корема, двете бедра и дясната подбедрица на площ 15% от телесната повърхност. По своя медико-биологичен характер изгарянето на дясната предмишница и ръка е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни; изгарянето в областта на корема, както и изгарянето на бедрата, са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експерта, ако след приключването на възстановителния процес останат за постоянно ограничения в движението на четвърти и пети пръсти, невъзможността за свиване на ръката в пълен юмручен захват, това състояние ще реализира медикобиологичния критерий постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Възстановителният процес е продължил месеци и пълно възстановяване на функцията на крайника е възможно да настъпи за дясната ръка. В резултат на изгарянето и последвалото оперативно лечение ще 4 останат ръбци по кожата, които ще е наблюдават доживот. Болезнеността при изгаряне е с много висок интензитет и е за продължително време, което в конкретния случай е не помалко от четири месеца. Възможно е в зоната на присадката да има промяна в чувствителността, наличие на болка при излагане на студено, сърбеж и др., които да продължат неопределено време. Това е непрекъснато дразнене, което оказва влияние както върху физическото, така и върху психическото състояние на човека. От представените медицински документи се установява, че ищцата е била подложена трикратно на оперативно лечение.

С оглед механизма на настъпване на трудовата злополука /изливане на гореща вода по тялото/, естеството и броя на така получените телесни увреждания, ищцата безспорно е търпяла болки и страдания с изключителен интензитет както към момента на злополуката, така и след това в продължителен период от време. Същата е била трикратно хоспитализирана и подложена на оперативни интервенции, което е довело до временна неработоспособност в дълъг период от време. Предвид локацията на уврежданията, ищцата безспорно е търпяла значителни битови неудобства, което се е отразило върху живота й в социално-битов и психически аспект в продължителен период от време. Пълно възстановяване на двигателните функции е възможно само за дясната ръка, налице са неблагоприятни прогнози за последици от естетическо естество, както и за възможна остатъчна болка и чувствителност на засегнатите части от тялото. Същевременно не се установява в резултат на изгарянията да са настъпили последици извън обичайните за този вид увреждания в резултат на изгаряне с топла вода при така установената степен на изгаряне /15%/, няма данни за усложнения във вътрешни органи или функции на организма /инфекции или други/. Вредите не са довели до загуба или съществено нарушаване на жизненоважни органи и функции на организма, няма данни те да са предизвикали психическо увреждане.