Определение № 143 от 03.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 03.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600223 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Силистра срещу определение № 73 от 03.06.2024 г., постановено по НОХД № 127/2024 г. по описа на Окръжен съд Силистра. След проведено разпоредително заседание първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в предявени в непълнота доказателствени материали на досъдебното производство и противоречиво формулирано с обвинителния акт обвинение, препятстващо правото на обвиняемия да реализира правото си на защита.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът счита, че непълното предявяване на материалите от досъдебното производство не е съществено, тъй като то е било отстранено с внасянето на делото в съда, където страните са имали два месеца на разположение да се запознаят с всички приложени материали. Според публичното обвинение обвинителният акт съдържа ясно изложение с посочване на служебните задължения на всяко от предадените на съд лица, които те не е изпълнило. Самите подсъдими в нито един момент не са възразили срещу съдържанието на обвинителния акт, поради което и правата им не можело да бъдат приети за нарушени. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.

Не са постъпили възражения срещу протеста.

Варненският апелативен съд намира частния протест за допустим.

Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледан по същество се преценява като неоснователен.

Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени 1 процесуални нарушения в досъдебното производство, независимо дали страните са правели възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент, Окръжен съд Силистра е констатирал несъответствие на обвинителния акт с предвидения минимален законов стандарт за съдържанието му. Посочил е, че обвиненията по чл.219, ал.1 и ал.2, както и по чл.311, вр.чл.26, ал.1 от НК са неясно и непълно фактически формулирани, по начин непозволяващ на обвиняемите обективно да разберат възведеното срещу тях обвинение и съответно да се защитават срещу него.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство са предадени на съд пет лица за осъществени престъпления по чл.219, ал.1, чл.219, ал.2 и чл.311, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Наведените в протеста оплаквания са несъстоятелни. Годен обвинителен акт на практика липсва, тъй като в сезиращия съда документ фактическо обвинение напълно отсъства. То е заместено с извадки от съдържанието на някои писмени доказателства (протоколи за ревизия, заповеди, препратки към свидетелски показания, цитати от нормативни актове), без никакво излагане на прокурорската воля, в какво се е изразявало инкриминираното събитие и поведението на всеки от подсъдимите, натоварени с различни задължения.

Права е първата инстанция в констатацията си, че липсва ясно и категорично посочване на такива съществени факти като напр. кога е била осъществена твърдяната незаконна сеч – очевидно различен от момента на нейната констатация. Преразказът на съдържанието на ревизионните протоколи не позволява нито на съда, нито на страните без специални знания да разберат какво е било дължимото поведение на всеки от подсъдимите, което не е било осъществено. Избраният подход на прокурора за изготвяне на обвинителния акт не покрива критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечивост.

Цитирането на правни норми и длъжностни характеристики по няколко пъти не допринася за постигане яснота на обвинението, нито пък разкрива каква е връзката на изискванията за притежаване на определена образователна степен с твърдяната незаконна сеч. Първата инстанция е извършила анализ на обстоятелната част на обвинителния акт и е достигнала до редица въпроси, чиито отговор освен, че не е наличен сред фактите, е и от значение за осмисляне на обвинителната теза.

Изискването на закона да се посочи "престъплението, извършено от обвиняемия" (чл. 246, ал. 2 НПК), създава задължение за прокурора да опише фактологично поредицата от събития, довели до съставомерния резултат и изпълващи състава на престъплението, възведено като обвинение срещу всяко от предадените на съд лица. Горното е от съществено значение, тъй като по този начин се дефинира предмета на доказване в съдебната фаза. Затова прокурорът следва да заяви недвусмислено какви са установените от него факти, а не да преразказва констатации от административни актове или съдържанието на нормативни документи. Както не еднократно въззивният съд е посочвал в практиката си, преразказване съдържанието на доказателствени източници не може да замести необходимите фактически твърдения за конкретно настъпили факти или поведение, инкриминирани като престъпни 2 от прокуратурата. Затова първостепенният съд съвсем правилно е заключил, че обвинителният акт не е годен да постави началото на съдебното производство.

Права е първата инстанция и в констатацията си, че и обвинението за осъществено документно престъпление е далеч от нужната прецизност, тъй като прокурорът не е посочил за нито един от инкриминираните 9 протокола в какво се изразява „невярното съдържание“. Прокурорът следва да конкретизира към момента на съставянето на всеки от тези документи каква е била според него реалната стойност и обем на незаконната сеч. Права е първата инстанция и в констатацията си, че подс.М. не е единствен автор на тези документи – обстоятелство което изобщо не е коментирано от прокурора.

От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4. 2). Посочено е, че "чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган", както и че "главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита". В този смисъл - правото на обвиняемия да разбира обвинението се отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.

В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде изцяло потвърдено.

Настоящата инстанция не споделя единствено довода на ОС Силистра за допуснато неотстранимо процесуално нарушение на досъдебното производство, изразяващо се в непълно предявяване на материалите на обвиняемите лица (четирима от петимата, предадени на съд). Безспорно разпитите на обвиняемите са сред доказателствените източници, които подлежат на предявяване. Безспорно подсъдимите са привличани към наказателна отговорност в края на досъдебното производство и непосредствено след техния разпит е било престъпвано към предявяване на материалите. Избраният подход е лишил първите четири (от пет) привлечени лица от възможност да се запознаят с протоколите от разпитите на своите съпроцесници. Горното, макар да е нарушение на изискванията на НПК, то не може да се окачестви като съществено, тъй като с внасянето на делото (ведно с доказателствените материали) в съда страните са имали възможността да се запознаят с цялата доказателствена основа. Затова и въззивната инстанция намира, че правото на обвиняемите да разберат въз основа на какви доказателства са предадени на съд е охранено в достатъчна степен.

3

Водим от горното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 03.06.2024 г., постановено по НОХД № 127/2024 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е прекратено съдебното производство по делото

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4