Определение № 748 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500558 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Електрохолд продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление - гр.София, ***, чрез юрк.

Л.М., съдебен адрес - гр.***, против Разпореждане № 3611/04.02.2025г. по гр.д.№ 2043/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против „Метеор ММ“ ЕООД, ЕИК 203266030, за следните суми: главница в размер на 37289,43 лв., дължима за доставена ел. енергия и мрежови услуги за периода 1.11.2023г. - 30.11.2024г.; 3157,43 лв. лихва за периода 20.12.2023г.-6.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.02.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса размер на 808,94 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда размер. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения 1 едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Електрохолд продажби”ЕАД срещу „Метеор ММ“ ЕООД, ЕИК - 203266030, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ***, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с приложени извлечение от сметка по кл. № 210035247470 към 06.01.2025г.; Лицензия за търговия с електрическа енергия - № Л-22915/17.05.2007., Решение № И2-Л-229/01.09.2016г. на КЕВР; Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12203807-0003 от 31.01.2023г. и приложение към него списък с обекти - Споразумение № 1.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага основни съображения, че според нормата на чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Позовава се на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС на РБ, ОСГТК.

С подадената частна жалба от „Електрохолд продажби” ЕАД са направени възражения, че изводите на Районния съд са неправилни. Посочва, че действително разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда издаването на заповед за изпълнение за парични суми, когато искът е подсъден на Районен съд, а съгласно правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК ограничението е под 25000 лв. Поддържа, че Районният съд не е взел предвид, че чл.107 от Закона за енергетиката препраща към реда по чл. 410, ал. 1 от ГПК за събиране на вземанията, произтичащи от доставки на електроенергия, независимо от размера на задължението. В тази си част законът предвиждал, че редът за събиране на вземанията е този, предвиден в ГПК - частта за заповедното производство. Въведено било специално правило за размера, изключващо общото правило по чл. 104, т. 4 от ГПК, определящо родовата подсъдност съобразно този размер. Счита, че нормата на чл. 410 от ГПК има общ характер, като от нея законодателят е установил множество изключения, сред които е и чл. 107 от Закона за енергетиката. Доколкото в чл. 107 от ЗЕ не било посочено друго, то заповедта за изпълнение в тази хипотеза следва да бъде издадена от местно компетентния районен съд - съобразно чл. 411, ал. 1 от ГПК, още повече, че заповедното производство е приложимо само от районните съдилища. Затова, след като е поискано издаване на заповед за 2 изпълнение за вземания по чл. 107 от ЗЕ обстоятелството дали е спазено изискването на чл. 410, ал. 1 от ГПК за родова подсъдност е без значение.

Посочва, че заявлението отговаряло на условията на чл. 410, ал. 2 от ГПК и е подадено в изискуемия за това образец, като са попълнени всички необходими реквизити.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Електрохолд продажби”ЕАД срещу „Метеор ММ“ ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с приложени извлечение от сметка по кл. № 210035247470 към 06.01.2025г.; Лицензия за търговия с електрическа енергия - № Л-229-15/17.05.2007., Решение № И2-Л-229/01.09.2016г. на КЕВР;

Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12203807-0003 от 31.01.2023г. и приложение към него списък с обекти Споразумение № 1.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага основни съображения, че според нормата на чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Позовава се на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС на РБ, ОСГТК.

С подадената частна жалба от „Електрохолд продажби”ЕАД са направени възражения, че изводите на Районния съд са неправилни. Посочва, че действително разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда издаването на заповед за изпълнение за парични суми, когато искът е подсъден на Районен съд, а съгласно правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК ограничението е под 25000 лв. Поддържа, че Районният съд не е взел предвид, че чл.107 от Закона за енергетиката препраща към реда по чл. 410, ал. 1 от ГПК за събиране на вземанията, произтичащи от доставки на електроенергия, независимо от размера на задължението. В тази си част законът предвиждал, че редът за събиране на вземанията е този, предвиден в ГПК - частта за заповедното производство. Въведено било специално правило за размера, изключващо общото правило по чл. 104, т. 4 от ГПК, определящо родовата 3 подсъдност съобразно този размер. Счита, че нормата на чл. 410 от ГПК има общ характер, като от нея законодателят е установил множество изключения, сред които е и чл. 107 от Закона за енергетиката. Доколкото в чл. 107 от ЗЕ не е посочено друго, то заповедта за изпълнение в тази хипотеза следва да бъде издадена от местно компетентния районен съд - съобразно чл. 411, ал. 1 от ГПК, още повече, че заповедното производство е приложимо само от районните съдилища. Затова, след като е поискано издаване на заповед за изпълнение за вземания по чл. 107 от ЗЕ обстоятелството дали е спазено изискването на чл. 410, ал. 1 от ГПК за родова подсъдност е без значение.

Посочва, че заявлението отговаряло на условията на чл. 410, ал. 2 от ГПК и е подадено в изискуемия за това образец, като са попълнени всички необходими реквизити.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна.

Действително, както е посочил Районният съд, съгласно т. 2а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС на РБ, ОСГТК, издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК въз основа на подадено заявление за издаване заповед за изпълнение на вземане за парична сума, в общ размер над 25 000 лв. е недопустимо, доколкото компетентността на заповедния съд съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК се определя от подсъдността на съответния иск за вземането или за заместимата вещ. Според приетото с това тълкувателното решение родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане.

Това правило намира приложение и в заповедното производство, но с изключения на хипотези, изрично регламентирани от съответните закони – например чл. 210, ал.5 от КТ /Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 59 от 2007 г./ , чл.37 от Закона за адвокатурата /Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 97 от 2012 г./, чл.203 от Закона за водите /Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 84 от 2003 г., бр. 59 от 2007 г./, чл.107, чл.154 и чл.184 от Закона за енергетиката, чл.30 от ЗКАИИП /Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 28 от 2009 г./, чл.61 /Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.), чл.89 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност, чл.54 от Закон за сдружения за напояване /Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г./, чл.54, чл.79 от ЗЧСИ.

Съгл. чл.107 от Закона за енергетиката - Крайните снабдители, 4 доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.

Съгласно чл.154 от Закона за енергетиката /Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - За задълженията на клиентите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл.151, ал.1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 то ГПК независимо от техния размер. За задълженията на клиентите с въведена система за дялово разпределение неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.

Съгласно чл.184 от Закона за енергетиката /Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - Общественият доставчик и крайните снабдители на природен газ могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер.

В процесния случай, заявителят се позовава на договорни отношения по силата на Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12203807-0003 от 31.01.2023г. Посочва в обстоятелствената част на заявлението, че длъжникът е ползвал електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за период от 01.11.2023г. до 30.11.2024г. и не е изпълнил задължението си да заплати стойността им в размер на 37289,43 лв., както и не е заплатил законната лихва за забава от 20.12.2023 г. до 06.01.2025г. в размер на 3157,43 лв.

Предвид на приложимостта на гореописаните разпоредби чл.107, чл.154 и чл.184 от Закона за енергетиката, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и ще се постанови връщане на делото на Районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания със заявление с вх.№ 12380/03.02.2025 г.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

5

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 3611/04.02.2025г. по гр.д.№ 2043/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с.

Връща делото на Районен съд – Пловдив, I гр.с., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания по заявление с вх.№ 12380/03.02.2025 г., подадено от „Електрохолд продажби”ЕАД, ЕИК 175133827.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6