Решение № 260026 от 25.05.2022, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260026 гр. Перник, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 20.04.2022 г., в състав:

Съдия:

Роман Николов при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа гр. д. № 238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р.Г.С. и М.И.С. ***, чрез адв. Я.С. ***, с адрес за призоваване *** против ЗК „ДЗИ Общо застраховане“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, като ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да им заплати сума в размер от по 200 000 лв.

(двеста хиляди лева) за всеки ищец, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на синът им И. Г. на ** г., ведно със законната лихва считано от 19.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на ** около 17:50 часа на път *** между селата *** и *** се е движил л.а. марка „БМВ“, модел „520“ с ДК № ***, управляван от Е.С.А., в които като пътник на задната седалка се е намирал сина на ищците – И. Г..

Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. марка „БМВ“, модел „520“, с рег. № ***, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретни разпоредби на ЗДвП, а именно – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство се е движел със скорост 100 км/ч, която е била неправилно подбрана (технически несъобразена) спрямо радиуса на десния завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво. Вследствие, на което са пострадали Л. Й.

– пътник, К. И. – пътник (предходен водач на МПС до разклона за с. ***) и бременна в 9 ти месец и И. Г. – пътник. С деянието си Е.С.А. по непредпазвливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г..

Твърди, че настъпилата внезапна смърт на И.

Г. била приета изключително болезнено от ищците, като приживе между тях и сина им е съществувала неразривна връзка, основана на взаимна обич и подкрепа, която била завинаги прекъсната. Сочи, че поради загубата на сина им, ищците претърпели душевни болки и страдания, като им била отнета възможността да се осланят и разчитат на синовна опора и утеха, както и възможността да посреща трудностите в живота и да споделя щастливите мигове с техния син. Поддържа, че вследствие на трагичния инцидент психическото състояние и двамата ищци било изключително тежко, налице било постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, майката изпадала в депресивни състояния, изразяващи се в изолиране от обкръжаващия ѝ свят, нежелание за комуникация, невъзможност за заспиване. Бащата след като разбира, че синът му е починал първоначално изпаднал в нервна криза и в последствие в дълбока депресия, станал подтиснат и затворен.

Сочи се, че загубата на скъп за ищците човек, била травмираща до степен, в която не искали да продължат напред, не си представяли живота без присъствието на сина им.

Твърди, че към момента на ПТП за увреждащото МПС марка „БМВ“, модел „520“ с ДК № *** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № ***, със срок на действие от *** до *** при застрахователя „ДЗИ Общо застраховане“АД.

Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ЗД „ДЗИ

Общо застраховане“АД да им заплати сума в размер от по 200 000 лв. (двеста хиляди лева) за всеки ищец, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от загубата на синът им И. Г. на ** г., ведно със законната лихва считано от 19.07.2019 г. (дата на която ответника е трябвало да се произнесе по заведената претенция) до окончателното плащане на сумата, като им се присъдят и направените в производството разноски.

Ответникът в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба като заявява, че предявените искови претенции като подадени от надлежна страна се явяват процесуално допустими, но са изцяло неоснователни.

Навежда възражение за прекомерност, недопустимост и недължимост на претендираните суми. Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви. По изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани, като ги отхвърли изцяло. Алтернативно в случай, че съда приеме исковите претенции за основателни, то молят, след като определи размера на обезщетението, съда да намали същото с процента на съпричиняване установен в в хода на производство. Претендират разноските по делото.

Окръжен съд Перник като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

По случая е било образувано досъдебно производство, същото е приключило и въз основа на него внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., прието като доказателство по настоящото дело. С Присъда № 11 от 30.06.2020 г., постановена по наказателното дело, Е.С.А. Б. е признат за виновен за това, че на *** около 17,30 ч., на територията на община ***, обл. ***, на път *** в района между с. *** и с. ***, на разстояние около 1 км. от кръстовището с ПП *** в посока към с. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство се е движел със скорост 100 км/ч, която е била неправилно подбрана (технически несъобразена) спрямо радиуса на десния завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет и чл.

20, ал. 1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г., с ЕГН: ********** и средна телесна повреда на К.Б. И., с ЕГН: **********, като деянието е извършено в пияно състояние. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между страните.

Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда № 11 от 30.06.2020 г., постановена по НОХД № 47 по описа на ОС Перник за 2020 г., относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от съдебно психолого-психиатрична експертиза на в.л. д-р Р К. – психиатър и д-р М. В. – психолог, след смъртта на И. Р. Г. при ищците Р.Г.С. и М.И.С. се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и социалното им функциониране, като непосредствено след получената тежка психотравма са развили клиничната картина на Остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция при Р.С. и тежък депресивен епизод при М.С., които заболявания персистират при тях и към настоящия момент.

При извършеното психологично изследване се очертава данни за актуални компоненти на леки нарушения в когнитивните процеси, личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови разстройства, придружени с негативни емоции като депресивност, тъга, негативизъм, липса на перспектива, както и риск (суициден риск) от автоагресия при ищцата М.И.С.. Вещите лица са посочили, че при М.С. се наблюдава тежък депресивен епизод, който е провокиран от загубата синът й.

Депресивният епизод се проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес, хипобулия, нарушения на съня и апетита, повишен риск от автоагресия (суицид), като това състояние е започнало след психотравмата и персистира и към момента.

Вещите лица са категорични, че с оглед на поставената диагноза е задължително да се провежда лечение с антидепресанти под контрол на амбулаторен психиатър, както и да й се оказва психотерапевтична подкрепа.

Относно ищеца Р.С. вещите лица са установили умерено тежък депресивен синдром в рамките на разстройство в адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция, който е провокиран от загубата на дете. Депресивният синдром се проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес, хипобулия, нарушения на съня и апетита. Това състояние е започнало след психотравмата и персистира и към момента. И относно този ищец вещите лица твърдят, че с оглед на поставената диагноза е задължително да се оказва психотерапевтична подкрепа.

Вещите лица са посочили, че и при двамата ищци са налични повтарящи се идеи, мисли, мечти, илюзии, епизоди на ретроспекция (връщане назад) и усещане за съживяване на преживяването. Силно натрапчиви мисли за изгубения син, крайни чувства на изолация и празнота, копнеж за присъствието на синът им на терена на изразен депресивен синдром.

В съдебно заседание вещите лица допълниха, че с оглед психическото състоянието на ищцата приемът на тези медикаменти е препоръчителен. Според мнението на д-р К., тези лекарства даже са недостатъчни с оглед депресивното състояние, което е отчетено към момента на прегледа, изготвен за нуждите на експертизата. Вещите лица уточниха, че състоянието на М.С. е по-тежко отколкото състоянието на Р.С.. Посочиха, че пълно отминаване на психотравмата не е възможно да се получи, тъй като това е изключително тежка загуба за тях, но би могла да отзвучи, а психичните заболявания, които се развиват в следствие на тази травма, биха могли да отзвучат с течение на времето, но е строго индивидуално от типа нервна система на човека. Като за това отзвучаване от голямо значение е и начинът на живот, социалната среда, възрастта, но индивидуалните особености на психиката на всеки човек са от ключово значение.

Вещото лице д-р Г. уточни, че и двамата ищци живеят по-скоро в миналото, като това състояние е по-силно изразено при майката М.С.. До ден днешен и двамата имат очакване, че синът им ще се прибере и го проверяват – обувките дали са му там сутрин, все още живеят в някакъв нереален свят. Психотравмата не е преработена. Осъзнават какво се е случило, но въпреки това живеят с очакване. Накрая вещите лица посочиха, че ищците осъзнават свойството, но не осъзнават пълноценно значението на случилото се.

По делото са разпитани в качеството на свидетели И. Г. К., А. С. Б. и К.Б.К..

Свидетелката К. е участник в процесното ПТП. Същата заявява, че на *** се случило ПТП. Тогава с доведения й брат Е.С.А. тръгнали заедно с И. Г. от с. *** да вземат негов колега от ***. Пътували с л.а. БМВ, който бил управляван от свидетелката. След като взели момчето тръгнали обратно, като Е. обяснявал, че неговата кола е по-мощна и искал свидетелката да кара по-бързо. На влизане в с.

/*** Е. се разкрещял, че К. не умее да кара и я накарал да спре и да му отстъпи управлението на автомобила. Свидетелката се съгласила, като *** седнал на шофьорското място, К. отпред вдясно, зад нея, седял Л. (момчето което взели от гр. ***), а зад Е. седял И.. След 200-300 метра Е.А. изпуснал контрола върху автомобила и се ударили в едно дърво, като свидетелката по инстинкт си затворила очите. Като ги отворила видяла, че Е. лежи между двете предни седалки, но не можела да се обърна отзад да видя къде са другите две момчета. Видяла, че край пътя спрели две момчета, които искали да ги извадят, но поради твърде тежкия удар не успели. Междувременно свидетелката се обадила на съпруга си, който също пристигнал, който я качил с още едно момче в собствената им кола и я закарал в „***“. Докато се случвало всичко това К. не разбрала какво става с другите момчета. Единствено видяла Е., който лежал между предните седалки. В последствие разбрала, че И. е починал вече в болницата.

От свидетелските показания на И. Г. К. – сестра на ищеца се установява, че на *** племенника й И. е починал в катастрофа. Преди да се случи това нещо, той живеел при родителите си. Работел *********. Свидетелката посочи, че ищците имат и друго дете дъщеря, която по-голяма от починалия и сега живее на друго място. Когато се случи инцидента, тя живеела при родителите си. В деня на смъртта на И. ищецът Р.С. искал да се обеси, защото животът е свършил за него. Казвал, че след като детето му го няма, нямало смисъл да живее без него. Свидетелката сочи, че, цялата къща е със снимки на И., като Р. стои и си говори със снимките. Свидетелката заяви, че ищците и децата им бил едно прекрасно семейство, като тя лично не е била свидетел на конфликти в семейството и от страна на И. и от страна на родителите му. Винаги имали прекрасни отношения помежду си, имали силна връзка. И. винаги се държал добре и със свидетелката.