Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 20.02.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 207/2026
Вид
Решение № 75
Подписан
20.02.2026
В сила
28.02.2026
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3,т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5,ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.20, ал.1 · Закон за лицата и семейството
  • чл.2 · Семеен кодекс
  • чл.4, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.6, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х. Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело № 20262330100207 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Д. М. Х. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Н. Д. Р. – лице , с което е живяла на съпружески начала.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на домашно насилие. Сочи се , че страните са живели на семейни начала и имали общо дете, което не било припознато от ответника. През месец юли 2025 год. след сериозен конфликт прекратили съвместното си съжителство. Пет месеца по-късно се събрали да живеят заедно, но тормоза и заплахите започнали отново и от един месец страните отново не живеели заедно. След раздялата ответникът системно отправял заплахи към ищцата, детето й и родителите й. Тези заплахи се изразявали в телефонни обаждалия, закани за бой, псувни, като последно това се случило на 13.01.2026 год.Поведението на ответника създавало у ищцата постоянен страх, напрежение и чувство за несигурност.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.

В съдебно заседание молбата се поддържа от молителката и процесуалния й представител.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен,се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва претенцията.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се 1 твърди, че актът на домашно насилие е осъществяван за периода 13.12.2025 – 13.01.2026 год. , пред родово и местно компетентен съд.

От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че същите не са осъждани. Приети са и удостоверения за родствени връзки, както и за налагани мерки по реда на ЗЗДН.

Представена е и кореспонденция разменяна чрез телефоните на страните.

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля П. – баща , който посочва, че страните са имали връзка около три години Живели малко заедно , защото ищцата забременяла, преместили се в дома им, после ответникът заминал за Г. и се върнал за раждането на детето, което било на 7 месеца. По Коледа 2025 год. били заедно и се разделили преди Нова година.

Разделили се, защото имали конфликти, поведението на Н. станало нетърпимо, отправял заплахи и застрашавал семейството. Искал да я бие, да й счупи краката, да й запали колата. Докато живеели заедно конфликти имало и пред свидетеля. Такъв имало и миналото лято, наложило се да извикат полиция. После ответникът заминал за Г.. След пет месеца почнал да ес моли на ищцата и тя решила да му даде шанс заради детето, но станало по-лошо. След раздялата, след коледа постоянно й пишел по телефона , звънял й. Физическо насилие не е имало. Отправял заплахи. След издаване на заповедта заплахи нямало. Свидетелят посочва, че заедно със съпругата си заминал за А. и оставили ищцата и ответника да живеят сами, за да не им пречат.

По време на бременността ответникът не обръщал внимание на ищцата и не я водил на лекар. Конфликтите възниквали, защото ищцата като майка искала бащата да стои при нея, а той все бягал.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

В случая ответникът е релевирал възражение, че ИМ не изхожда от надлежно легитимирана страна по ЗЗДН, като оспорва страните да имат общо дете и да са живели на семейни начала. Посоченито възражение е неоснователно. Действително липсват доказателства страните да са родители на общо дете, такова обстоятелство не се установява и от служебно изгответните справки за родствени връзки. Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива.В случая приложима е нормата на чл. 3,т.2 от ЗЗДН. Според съда твърденията на ищцата, че с ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. Ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства, които да опровергават посоченото 2 обстоятелство.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката психическо насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя от показанията на разпитания свидетел , ценени при условията на чл. 172 от ГПК. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал убедителни доказателства в процеса, оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДН за срок от шест месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.

5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, фактът , че актовете на домашно насилие са осъществени чрез средства за комуникация, като ответникът не е посещавал дома на ищцата, липсата на твърдение да е налице системност в поведението му или да е осъществена форма на физическо насилие, твърдението че страните имат общо дете. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице ниско ниво на риск.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро. Същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените в производството разноски в размер на 350 евро- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Д. М. Х., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Н. Д. Р., ЕГН ********** , КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Н. Д. Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. М. Х..

ЗАБРАНЯВА на Н. Д. Р. да осъществява контакт с Д. М. Х. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от шест месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 20.01.2026 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ОСЪЖДА Н. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на Д. М. Х., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 350 евро.

3

ОСЪЖДА Н. Д. Р., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Н. Д. Р., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я. и Е.

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 20.02.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4