Решение № 2365 от 12.03.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2365

Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

ЙОРДАН РУСЕВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора КОСТАДИН ДИМИТРОВ ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180700145 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., [ЕГН], чрез адв. д-р Д. П. Х., със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович” № 3, ет. 1, офис 4, против Решение № 10769 от 09.12.2024 г. по адм. д. № 2038/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХХ-ти състав, с което е отхвърлена предявената от К. искова претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 5000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив за периода от 23.01.2024г. до 08.07.2024г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 16.09.2024г. до окончателното й изплащане за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС като неоснователна и недоказана.В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на съдебния акт, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло исковата претенция на К. Т. К..

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез ст. юрисконсулт Ч., в писмен отговор посочва, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението е обосновано и справедливо, не се ангажират нови доказателства, поради което следва да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд - Пловдив, XXIV-ти състав намира за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на К. Т. К., чрез адв. д-р Д. П. Х., с която на основание чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, е предявен иск против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.12.2023г. до 15.07.2024г. ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 16.09.2024г. до окончателното й изплащане. В о.с.з. от дата 04.11.2024г. ищецът е изменил периода на иска от 23.01.2024г. до 08.07.2024г., без да променя размера на претенцията, а за периода от 25.12.2024г. до 23.01.2024г. искът е бил оттеглен.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХХХ състав е отхвърлил изцяло исковата претенция на К., ведно с искането за присъждане на разноски в полза на ищеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че К. е постъпил в Затвора – Пловдив на 23.01.2024г., където е настанен в стая „ОП-1“ на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си в пета група на 26.01.2024г., като за периода е пребивавал с между 3 и 4 лишени от свобода. Стая ОП-1 е с площ 26,47 кв.м., като за периода не са били нарушени изискванията за минимална площ от 4 кв.м. От справка изготвена от К. Пайтакова – инспектор СДВР е установено, че за периода от 26.01.2024г. до 09.02.2024г. ищецът е бил настанен в помещение № 56 на пост V с площ от 27,89 кв. За този период в процесното помещение, където е пребивавал ищеца, са били настанени 6 л.св. поради което и не е нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. За периода от 09.02.2024г. до 14.02.2024г. ищецът е бил настанен в помещение № 60 на пост V с размери 27,86кв.м, където заедно с ищеца са били настанени 6 л.св. поради което и не е нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. От същата справка е установено, че за всички лишени от свобода е осигурено легло с размер 90x180, шкафовете са с размери 45x50. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на л.св., като работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Извършен е ремонт в 5 група като се били подменени изцяло подовата настилка, боя, дограма в спалните помещения. Стаите са били оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета като всичко това било увредено, което наложило допълнителен ремонт и нов инвентар. За периода от 15.02.2024г. до 20.02.2024г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 60 на пост № 5, заедно с още четири л.св., като помещението е с площ от 27,86 кв.м с оглед на което и не било установено нарушение на изискването за минимална жилищна площ. За периода от 20.02.2024г. до 02.04.2024г. ищецът е бил настанен в ЗОО Смолян, поради което и исковата претенция в тази й част е приета за неоснователна. От справка изготвена от П.Унджиян – инспектор СДВР за остатъка от исковия период от 02.04.2024г. до 09.07.2024г. е установено, че няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ. Ищецът е бил настанен на пост 2, стая 82 като по делото е подробно документирано броя настанени лишени от свобода, като в нито един момент не е бил достигнат максималния капацитет от 14 души, посочена е площта на помещението от 56,09 кв.м, описано е детайлно наличието на мебелите в стаята, площта на санитарния възел, наличието на осветление, отопление и проветрение, достъп до течаща топла и студена вода, брой спално бельо, периодичност на смяна, график за използване на банята и състоянието й.

С обжалваното решение, съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС, е стигнал до извод, че за исковия период не е установено по делото да е нарушено изискването на чл. 3 ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м, не са доказани и твърденията при условията на главно и пълно доказване за липса на санитарен възел на определените и задължителни места, факта, че общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята, както и не може да се приеме с категоричност, че пералнята не е работела, нито пък наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и котки. За нито едно от тези обстоятелства не е имало оплакване от ищеца през време на престоя му в Затвора – Пловдив.

Съдебният състав е обсъдил представените по делото доказателства, като е констатирал, че от графиците за разпределение времето на лишените от свобода, график за ползване на библиотеката към Затвора – Пловдив, работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, седмичен график на служебна пералня на Затвора – Пловдив, се установява, че всички лишени от свобода, включително и ищецът са имали възможност за престой на открито, както и са имали възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди. По отношение на оплакванията за лоша хигиена поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи е установено, че ГДИН е сключил централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Имало е утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - Пловдив, в подкрепа на което са приложени Протокол за извършена ДДД обработка и за двата искови периода, видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове. По делото е приобщен график за амбулаторни прегледи в МЦ Затвора – Пловдив на д-р Ж. Д.. Не е установено ищецът да е отправял искания за нужда от медицинска помощ, нито пък са били налични данни за влошено здравословно състояние и липса на оказана адекватна медицинска помощ.

От показанията на свидетеля М. е установено, че същият не е бил с ищеца в една стая, нито пък е бил на един пост, виждали са се на карето. Показанията на този свидетел не са кредитирани, тъй като е прието от съдебния състав, че същите са опровергани от приетите по делото писмени доказателства. Формиран е извод, че ищецът е пребивавал в помещения, в които е спазено изискването за минимална жилищна площ, помещенията са били оборудвани с мебели, които обаче са били изпочупени като са налични данни, че са подменяни. Показанията на свидетеля не се кредитирани относно наличието на хлебарки и дървеници, тъй като са опровергани от приетите по делото като доказателство протоколи за обработка ДДД, а и поради липсата на оплаквания от страна на ищеца през време на престоя му в Затвора – Пловдив относно наличието на инсекти. Показанията на свидетеля за неработеща пералня също не са кредитирани, тъй като е посочено, че пералня е налична, а по делото нямало молби или искания от ищеца през време на престоя му затова, че не е могъл да ползва пералня, тъй като не е работела. Останалите показанията на свидетеля за лоши хигиенно-битови условия са приети като несвързани с исковия период.

При така установеното, съдът е приел, че са изцяло неоснователни оплакванията за преживени от ищеца болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно: липса на достатъчно жилищна площ; липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята; пералнята не е работела; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, котки, които са качвали по масите и ядяли от храната.

Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение, че на лицето не са причинени твърдените в исковата молба негативни последици. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва К. Т. К., да е претърпял вреди при пребиваването си в Затвора Пловдив, които да са в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника – ГДИН.

Неоснователно е възражението на касатора, че са неправилни изводите на Административен съд Пловдив относно опровергаване на свидетелските показания от представените по делото доказателства.

По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи, както и за котки. Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът приема за логични и последователни, но непочиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, доколкото свидетелят е виждал ищеца само по коридора, не са били заедно в една стая, нито на един пост. На съда е служебно известно, че свидетелят М. също е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му не следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.