Определение № 566 от 29.12.2022, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Пещера, 29.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. Г. Б. против „И.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата Ц. Б. със Заповед № 15/11.04.2022 г. на управителя на ответното дружество „И.“ ЕООД.

Ищцата твърди, че от 1998 г. работи по трудово правоотношение при ответника „И.“ ЕООД. Поддържа, че на 11.04.2022 г. е издадена Заповед № 15/11.04.2022 г. на управителя Д. В. на ответното дружество „И.“ ЕООД, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Посочва, че заповедта е немотивирана, а наведените в нея твърдения не отговарят на действителността. Оспорва да е извършила описаното в заповедта нарушение. Счита процесната заповед за незаконосъобразна по следните съображения: ответникът „И.“ ЕООД е второстепенен разпоредител с бюджет към Община Брацигово, поради което издалият заповедта управител Д. В. няма работодателска компетентност да налага дисциплинарно наказание по КТ на работници в дружеството без съгласуване с Кмета на Община Брацигово; при съставяне на заповедта не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ; не е спазена формата на издаване на процесната заповед и от диспозитива й не става ясно въз основа на кои законови разпоредби е издадена, както и кои точно законови разпоредби е нарушила ищцата; заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при несъобразяване тежестта на предполагаемото дисциплинарно нарушение и в противоречие с материалноправните норми, регламентиращи налагането на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и процесуалните правила; дисциплинарното нарушение не е ясно и недвусмислено посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно 1 наказание; в заповедта не е посочена датата на установяване на дисциплинарното нарушение от страна на работодателя. Ищцата сочи, че няма предходни дисциплинарни нарушения, а управителят на ответното дружество-работодател проявява тенденциозност в дисциплинарното преследване срещу нея. Изтъква, че на 11.04.2022 г. управителят на ответното дружество - Д. В. не е бил на работа, тъй като бил в отпуск или болничен.

По така изложените доводи ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното й със Заповед № 15/11.04.2022 г. на управителя на ответното дружество „И.“ ЕООД дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, както и да задължи ответника да заличи дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ от трудовата й книжка. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И.“ ЕООД, с който намира предявения иск за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението в исковата молба, че управителят Д. В. на ответното дружество не е компетентен да издаде процесната заповед.

Твърди, че „И.“ ЕООД не е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а е търговско дружество със собствено имущество и не ползва общински бюджетни средства. Сочи, че съгласно Учредителния акт на „И.“ ЕООД и Договора за възлагане на управлението му, ответното дружество се управлява и представлява от управителя му, който организира и ръководи дейността на дружеството, без ограничения в представителната му власт спрямо трети лица. Управителят има право да прекратява трудови договори и да освобождава работници и служители на дружеството от длъжност, като за това не е необходимо съгласуване с Кмета на Община Брацигово или с Общинския съвет. Поддържа, че ответникът е провел надлежно дисциплинарно производство. Процесната заповед е мотивирана, издадена е в изискуемата от закона форма при спазване на изискванията на чл. 195 от КТ.

Сочи, че е спазена законовата процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ, както и сроковете за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 от КТ. Твърди, че правилно е преценена тежестта на наказанието, съобразно критериите по чл.

189, ал. 1 от КТ. Счита, че искането за задължаване на ответника да заличи дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ от трудовата книжка на ищцата е недопустимо и неоснователно, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 349 от КТ работодателят не е вписал в трудовата книжка на ищцата процесното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

По изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл.

2

188, т. 2 от КТ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ответника-работодател е да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание - обстоятелствата, обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, описани в оспорваната заповед и по-конкретно - да установи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, вкл. че в трудовите функции на ищцата е включено задължение да изпраща/връчва покани за доброволно плащане на просрочени вземания за ползвани ВиК услуги на абонатидлъжници на ответника „И.“ ЕООД, което задължение ищцата виновно не е изпълнила; че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание; че е изискал обяснения от служителя - ответницита в подходящ с оглед обстоятелствата срок, съгласно нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ; че заповедта е издадена от компетентен орган в установения от закона преклузивен срок, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание.

Предвид становището на ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обявят з а безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 65/29.12.1998 г., изменен с Допълнително споразумение № 21/01.06.2016 г., както и че със Заповед № 15/11.04.2022 г. на управителя на ответното дружество „И.“ ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Към отговора на исковата молба ответникът е представил Правилник за вътрешния трудов ред на „И.“ ЕООД, както и заверено копие от трудовото досие и трудовата книжка на ищцата, поради което ответникът не следва отново да бъде задължаван да представи същите по делото, съобразно направеното такова доказателствено искане с исковата молба.

По доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника да представи по делото заверено копие от заповедната книга на „И.“ ЕООД за установяване на коя дата на ищцата Ц. Г. Б. е връчен за запознаване Правилника за вътрешния трудов ред на „И.“ ЕООД, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищцата да бъде задължен ответника да представи по делото писмени критерии - показатели или мерило за оценка и правила за определяне на 3 тежестта на дисциплинарните наказания в „И.“ ЕООД, тъй като видно от съдържанието на отговора на исковата молба такива не са съставени при ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 190 от ГПК всяка страна може да поиска от съда да задължи другата да представи, намиращ се у нея документ, но за бъде основателно направеното такова доказателствено искане, трябва да има данни, че исканите документи съществуват и действително се намират в насрещната страна. В настоящия случай такива липсват, а е недопустимо по реда на чл. 190 и чл. 192 от ГПК да се задължава страната или трето лице да състави нарочен документ за нуждите на процеса.

Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника да представи по делото на трудовия договор и длъжностната характеристика на управителя Д. В. с цел установяване липсата на компетентност от негова страна за издаване на процесната заповед, тъй като за удостоверяване компетентността на управителя Д. В. за издаване на оспорваната заповед ответникът е представил с отговора на исковата молба Договор за възлагане на управление № Д109/02.11.2020 г. и Учредителен акт на „И.“ ЕООД.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 02.02.2023 г. от 10,30 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № 65/29.12.1998 г., изменен с Допълнително споразумение № 21/01.06.2016 г., както и че със Заповед № 15/11.04.2022 г. на управителя на ответното дружество „И.“ ЕООД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника, на основание чл. 190 от ГПК, да представи по делото писмени критерии - показатели или мерило за оценка и правила за определяне на тежестта на дисциплинарните наказания в „И.“ ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника да представи по делото трудовия договор и 4 длъжностната характеристика на управителя на ответното дружество Д. В..

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.

УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.