Решение № 777 от 06.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Стара Загора, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530100850 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, т.6, т.9а, т.10, т.11 и т.12 ЗПК и чл. 19, ал.4 ЗПК и евентуален иск с основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД .

Ищецът С. П. С. твърди в исковата си молба, че на 14.08.2023 г. между него и „Кредирект“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № .... По силата на договора за потребителски кредит „Кредирект” ЕООД поело задължението да предостави на ищеца - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 2000 лв., а той се задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи както следва: сума на кредита - 2000,00 лв.; срок на кредита - 18 месеца; годишен лихвен процент - 47,00 %; годишен процент на разходите - 58,21 %; дължима сума по кредита - 2 949,52 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит следвало да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия - поръчител или банкова гаранция. В случай че такова не бъдело предоставено, клаузата на чл. 18, ал. 1 от процесния договор за кредит предвиждала, че следвало да заплати неустойка в размер на 3900,98 лв. (почти двукратно надвишаваща главницата по договора за кредит).

Предвид това счита, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че същият не е изцяло недействителен, то той съдържал нищожни клаузи. Поради това иска от съда да прогласи, на първо място, пълната недействителност на договора за потребителски кредит или евентуално - да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за кредит бил недействителен, когато не са спазени 1 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В настоящия случай процесният договор за потребителски кредит бил недействителен поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК. В чл. 10, ал. 1 ЗПК били регламентирани изискванията, на които задължително трябвало да отговарят договорите за потребителски кредит, за да са действителни, като едно от тях било изискването за шрифт /не по-малък от 12/. В случая счита, че процесният ДПК не отговаря на това изискване, шрифтът бил по-малък от 12, което се отнасяло и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговаряли на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били трудни за възприемане от потребителя, което било нарушение на ЗПК и ЗЗП. Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК като задължителен реквизит на договорите бил посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв нямало в процесния договор. Същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора. Отделно от това, в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредит било регламентирано изискване за посочване методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следвало да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които ще направи и които били отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като той бил икономически слабата страна по процесния договор и следвало да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита. Грубо била нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В договора, както и в погасителния план не можела да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато била задължително вменената на ищеца неустойка по чл. 18, ал. 1 от процесния договор/.

Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочвал дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. При сключване на процесния договор за кредит на ищеца не били представени Общите условия към него, той не ги бил подписал на всяка страница, каквито са изискванията на Закон за потребителски 2 кредит, което на самостоятелно основание влечало недействителността на процесния договор за кредит. Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 6, ал. 1 от същия, респективно поради обективираното в чл. 18, ал. 1 от договора, задължение за заплащане на неустойка. В чл. 6, ал. 1 договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно му вменил задължение да предостави обезпечение за кредита, като чисто формално му предоставил 2 опции - да предостави банкова гаранция или поръчител - физическо лице., отговарящо на множество неизпълними изисквания, посочени в Общите условия.

Следователно клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит предвиждала задължение за него, което на практика било неосъществимо. Нищожна поради противоречие с добрите нрави била клаузата на чл. 6, ал. 2 от процесния договор за кредит, регламентираща, че в случай, че не предостави обезпечение, съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор, същият дължал заплащането на неустойка в размер на 3900,98 лв. надвишаваща почти двукратно размер на главницата по процесния договор за кредит.

Представляваща на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлявало скрита добавка към възнаградителната лихва. Счита, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“ било видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а получаването на самата „неустойка“. Поради, което предвидената в чл. 6 ал. 2 от процесния договор неустойка, излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлявала неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя. Неустойката не била включена и при формиране на ГПР, което било заобикаляне на материалния закон и поточно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нищожна като противоречаща на добрите нрави била и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 47,00%. Допустимият размер на договорната лихва не можел да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато била константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит било видно, че „Кредирект” ЕООД фиксирал годишната лихва в размер на 47,00%, тоест - над 4 пъти законната лихва за периода. Процесният договор за кредит бил нищожен именно поради включените две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 47,00%, както и поради невключване в обявения процент на ГПР размерът на неустойката.

Счита, че ако тези клаузи не били част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с него. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит №... от 3

14.08.2023 г., сключен между него и ответното дружество „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290 поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност и ако приеме, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, моли да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 47,00% и чл. 6 от процесния договор за кредит, възлагащ в негова тежест да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, който взема становище за неоснователност на исковете. На първо място, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. В случай че неустойката се приемела за нищожна, то същата щяла да се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР, били неоснователни. Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № ... произтичала от това, че били съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Видно от приложения лог файл, още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора, като сам избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установявало, че кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Клаузата, с която била определена приложимата лихва по кредита, била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключвало възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Когато лихвата била определена като фиксирана за целия период, не се посочвал референтен лихвен процент, тъй като същият бил относим при уговорена променлива лихва. Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирал същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 66.45% и ГПР, определен в процесния договор в размер на 58.21%, било видно, че в случая годишният процент на 4 разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. ГПР бил сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъдело информирано решението на кредитополучателя, то същият следвало да е наясно предварително за размера на тази цена.