Решение № 3518 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20211100115349 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Д., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. „*********, чрез адв. В. О. със съдебен адрес: гр.

София, ул. „*********, партер, ап. 2, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 000 лева /петстотин хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 22.07.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген модел „Пасат" с рег. №: ********* , ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23.12.2021г. (датата на исковата молба) до окончателно изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 22.07.2021г., около 08:20 ч., пътувала по АМ Тракия в лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№ *********. Тя пътувала на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан. Поради настъпило ПТП, водачът на автомобила спрял в колона от автомобили на автомагистралата. Водачът на л.а марка Фолксваген, модел Пасат с рег.№ ********* - Е. Г., движейки се с несъобразена скорост, реализирал ПТП със спрелия в колоната от автомобили автомобил Ауди, след което последвал удар и с автомобила, в който пътувала ищцата. В резултат от ПТП-то И. Д. претърпяла редица травматични увреждания. Тя твърди, че след инцидента е била в безсъзнание и без спомени за първите три дни след инцидента, изпитвала силни болки в областта на главата и дясната раменна става, което наложило провеждане на медицински изследвания, в т.ч. преглед от кардиолог, невролог. На 17.09.2021 г. й била поставена диагноза „постравматичен стрес синдром“. Твърди, че след произшествието била напрегната, тревожна, изпитвала слабост, главоболие, страх да пътува сама в автомобил, изпитвала страх от затворени помещения, при което търпи неимуществени вреди - болки страдания, чието обезщетяване иска. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва виновното поведение на водача, управлявал застрахованото при него МПС, оспорва механизма на произшествието и твърди, че е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, който счита за завишен. Прави възражение за съпричиняване, с твърдения за непоставяне на предпазен колан от пострадалата. Претендира разноски.

1

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 01.09.2021 г. (л.21) се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

От приетите доказателства (справка от информационната система на Гаранционния фонд, л. 24-25), е видно, че за лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ , с рег. № ********* е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД с покритие към деня на процесното ПТП.

Видно от влязлата в сила Присъда от 25.01.2023 г. по н.о.х.д. № 1992/2022 г. на ОСПловдив (л. 375-377) подсъдимият Е. Г. е признат за виновен в това, че на 22.07.2021г. на автомагистрала “Тракия” при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. № *********, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като умишлено е причинил средна телесна повреда на И. Д. Д. изразяваща се в: дифузна травма на главния мозък /травматичен субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка/, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на белия дроб, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на дясната ключица, причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.

От приетата по делото химикотоксикологична експертиза (л. 327-329) се установява, че деянието е извършено от водача на МПС, след употреба на наркотично веществотетрахидроканабинол.

Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските показания на свидетеля Й. Ц., механизмът на процесното ПТП е следният:

На 22.07.2021 г. по автомагистрала “Тракия” лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. № *********, управляван от Е. Г. Г., се е движел в посока към гр. Бургас. В района на км. 111+800 е имало ПТП, поради което автомобилите, движещи се към гр. Бургас са били спрели в две колони – върху дясната и лявата лента. В същата посока се е движел лек “ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ". Поради високата скорост на движение на автомобила той е ударил спрелия лек автомобил Ауди А4 отзад вляво, след което е ударил намиращия се от ляво лек автомобил, в който се е намирала ищцата. Тя е била на предната дясна седалка с поставен предпазен колан. Ударът е бил от дясно (странично) на лекия автомобил, в който е била И. Д..

От представените медицински документи (л. 82 и следващите) и от заключението по КСМЕ, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат, изразяващи се в:

- Контузия на главата;

- Разкъсно-контузна рана парието-темпорално (теменно-слепоочно) вдясно;

- Контузия на мозъка;

- Минимална травматична субарахноидна хеморагия;

2

- Фрактура на дясна ключица в съседство с акромио-клавикуларната става;

- Контузия на гръдния кош и десния бял дроб с КТ данни за начални контузионноинфилтративни промени;

- Контузия на очната ябълка на дясното око и околоочната област.

Черепно-мозъчната травма е квалифицирана като средно тежка към момента на приемането на ищцата в лечебното заведение. Мозъчната контузия е средностепенна по тежест, с изразена общомозъчна симптоматика, флуктуираща до прекоматозно състояние, наложило лечение в реанимационни условия. Фрактурата на дясната ключица е довела до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, тъй като дясната раменна става е имобилизирана с ортеза за 30 дни. Контузията на очната ябълка на дясното око е предизвикала болки и страдания за продължителен период от време, вкл. до момента на прегледа от вещите лица (08.09.2022 г.).

След изписването на ищцата от лечебното заведение, в което тя е била приета по спешност, лечението е продължило в домашни условия. На 28.08.2021г. е проведено магнитно-резонансна томография /МРТ/ на глава, при която са установени множество пунктиформени огнища в мозъчното вещество двустранно с размери 3-4 мм., описани като несигнификантни огнища от вазогенно индуциран тип. Според вещите лица, при положение, че тези огнища не са документирани при извършеното по спешност КТ изследване на главен мозък, а се установяват 35 дни по-късно, следва да се приеме, че най-вероятно те имат травматичен характер и са израз на една дифузна аксонална увреда на главния мозък в резултат на процесното ПТП.

Периодът на възстановяване от получената при процесното ПТП черепно-мозъчна травма продължава до 12-18 месеца, при липса на усложнения. В този срок ищцата е изпитвала болки и страдания, интензивни в първите два месеца, умерени до шест месеца и по-леки в останалия период. При извършения два месеца след травмата преглед от невролог са описани оплаквания от главоболие, нестабилност, "прилошаване" със слабост в краката, нарушение на съня.

Контузията на гръдния кош и десния бял дроб е възстановена в рамките на 30 дни, протекла е с умерени болки и страдания и е отзвучала без остатъчни увреждания.

Фрактурата на дясната ключица е лекувана консервативно, с имобилизация на дясната раменна става с ортеза за 30 дни. Поради продължаващи болки в дясната раменна става и ограничени движения в същата, са проведени множество прегледи и лечения физиотерапевтични, рехабилитационни и медикаментозни. По представените документи лечението е продължило поне до 28.02.2022 г.

Към момента движенията в дясната раменна става на ищцата са ограничени и болезнени за сметка на предно и странично отвеждане и задно завъртане. Тя има остатъчен белег от зараснала рана в дясната теменна област на главата с размери около 3 см. До изготвянето на заключението на вещите лица е продължавало дразненето и чувството на сухота в дясното око, налагащи постоянно поставяне на гел в окото. Относно последиците от счупването на дясната ключица - ограничени и болезнени движения в дясната раменна става, перспективата за в бъдеще относно пълно функционално възстановяване е неблагоприятна. Неблагоприятна е и прогнозата за пълно възстановяване на дясното око.

Към момента на първото заключение (14 месеца след ПТП) все още са продължавали оплакванията от главоболие и замаяност продължават, т.е. оздравителният процес не е бил завършил. Към този момент ищцата е продължавала да търпи болки и страдания с умерен интензитет.

Получените от ищцата увреждания в резултат на процесното произшествие са могли да настъпят както с поставен, така и без поставен предпазен колан, тъй като предпазните колани са ефективни при челен удар, докато при страничен удар като процесния ползата от тях е минимална.

По отношение на психичното състояние на ищцата, от КСМЕ се установява, че в 3 резултат на претърпяното ПТП И. Д. е получила травматични увреждания довели до значителни промени във физическото и психичното й състояние. Непосредствено след инцидента е развила Остра стресова реакция и Мозъчно сътресение. Продължителното въздействие на психотравмиращите фактори, свързани с физическите увреждания и провежданото лечение са довели до формирането на трайна личностова промяна по органичен тип. Клиничните данни са дали основание на експерта да диагностицира ищцата с Посттравматично стресово разстройство, което е възникнало след черепно-мозъчната травма и тежка стресова реакция, застрашаваща живота и здравето на И. Д.. Това състояние се характеризира с несистематизирани симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип, страхови изживявания, преработка на психотравмения момент и отбягващо поведение.

В началото водещи са били когнитивните и соматичните симптоми, а по-късно поинтензивни са психологическите прояви /раздразнителност, тревожност, лесна уморяемост, повишена плачливост, нарушение в съня, депресивни оплаквания, безпокойство, липса на мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо изчерпване/.

Продължителното въздействие на психотравмиращите фактори, свързани с физическите увреждания и провежданото лечение водят до формирането на личностова промяна със затруднения във функционирането й.

Още в първите дни след катастрофата е започнато лечение с болкоуспокояващи и медикаменти подобряващи мозъчните функции, но за овладяване на симптомите, характеризиращи различните етапи на развитие на Посттравматичното стресово разстройство е било необходимо провеждането на комбинирано медикаментозно лечение и психотерапия. По делото няма данни за такова лечение, поради което съдът приема, че то не е било провеждано. Същевременно, ако такъв пълен курс на лечение е бил проведен за около две години той обичайно завършва с оздравяване.

Видно от приетите по делото амбулаторни листове, епикризи и изследвания (л. 411439 и л. 445-453) и от допълнителната СМЕ (л. 454-459) оплакванията на ищцата са продължили в периода 2023г. - 2025г., когато във връзка с тези оплаквания са извършени множество медицински прегледи, изследвания и болнични пролежавания. Видно от заключението на д-р Х. М. е, че при ищцата са налице невъзстановени увреди, изразяващи се обобщено в Постравматична енцефалопатияс церебрастенен и вестибуларен синдром и Адхезивен капсулит на дясното рамо. Тези болестни състояния са в резултат преживените при процесното ПТП травми, основно черепно-мозъчна, и са в причинно- следствена връзка с тях. Прогнозата за пълно възстановяване и възвръщане към здравословното състояние преди произшествието е абсолютно неблагоприятна.