Решение № 308 от 19.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100501306 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 435 и сл. от ГПК и е образувано по повод жалба с вх. № 3172/09.07.2021 г. подадена от „Комплектстрой“ ЕООД, ЕИК 812080574, представлявано от управителя Димитър Стоев, чрез адв. Петя Станчева – Минкова против Разпореждане изх. № 3745/21.06.2021 г. по изп.д. № 20217050400204 по описа на ЧСИ Илко Бакалов рег.№ 705 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетият с разпореждане от 28.05.2021 г. адвокатски хонорар от 800 лева и е отказал да отмени дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че между страните е висящ търговски спор, предмет на т.д. № 20/2021 по описа на Апелативен съд Бургас, като след постановяване на въззивното решение, ищцовото дружество – настоящ взискател „Ес 1 тур“ ООД се снабдило с изпълнителен лист за присъдената главница в размер на 21 077.12 лева, ведно със законната лихва считано от 12.09.2019 г. и веднага предприело действия по образуване на изпълнително производство. Процесуалният представител на длъжника – ответник в исковото производство твърди, че е узнала за постановеното от въззивния съд съдебно решение едва на 03.06.2021 г. и веднага след това уведомила своя клиент, който на свой ред извършил плащане на сумата от 24771.47 лева по банковата сметка на взискателя, посочена в исковата молба. Посочва, че поканата за доброволно изпълнение била връчена на служител на дружеството на предния ден- 02.06.2021 г. като от същата се установявало, че 1 общо дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 27729,12 лева. Намира, че предприетите от взискателя бързи действия по образуване на настоящото изпълнително дело са тенденциозни, некоректни и чрез тях се цели единствено длъжникът да бъде натоварен с допълнителни разноски. Същите освен това били безпредметни, тъй като предявеният от „ЕС 1 тур“ ООД иск, с предмет същото вземане, за което бил издаден изпълнителния лист бил обезпечен чрез наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника и ищецът бил наясно, че при уважаване на иска, претенцията му ще бъде удовлетворена напълно. По изпълнителното дело не били извършвани никакви действия по изпълнението – не било правено проучване, не са налагани възбрани, запори, а такива не било и нужно да се предприемат, след като вземането било обезпечено. Излагат се аргументи и относно неправилното начисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса, както и всички останали такси и разноски били начислени в нарушение на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79 от ЗЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение не били посочени правните и фактическите основания за тяхното начисляване, не били изготвени сметки по чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ. Това водило до невъзможност длъжника да упражни правото си на защита, както и препятствало осъществяването на съдебен контрол. Моли за отмяна на оспореното разпореждане, като в частта относно приетия адвокатски хонорар се прави искане за намаляване на същия от 800 лева на 200 лева, а в частта относно начислената пропорционална такса се иска цялостна отмяна. Представя като доказателство съобщение до „Комплектстрой“ ЕООД за връчване на препис от разпореждане № 100171 от 20.05.2021 г. по т.д. № 20/2021 г. по описа на БАС, връчено на адв. Минкова на 03.06.2021 г.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „ЕС 1 тур“ ООД, чрез упълномощения му представител адв. С.К., който в срока по 436, ал. 3 от ГПК депозира писмено възражение.

Оспорва като неоснователна подадената жалба и моли съдът да я остави без уважение.

Заявява, че минималното адвокатското възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело е в размер на 782,50 лева, която сума e изчислена съобразно предвиденото в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Претендираното от взискателя възнаграждение от 800 лева надвишавало само с 27,50 лева посочения минимален размер, поради което искането за намаляване било неоснователно. На следващо място излага становище, че начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е също изцяло дължима, като било без значение кога страната е узнала за постановеното от въззивната инстанция решение. Плащането било извършено след образуване на изпълнителното дело и след връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което правилно съдебният изпълнител е начислил дължимата пропорционална такса. Допуснатото обезпечение на висящия иск чрез налагане на възбрана върху имоти на длъжника не променял този извод, тъй като не можело да бъде гарантирано кога същите ще бъдат изнесени на публична продан, кога ще бъдат продадени и съответно на каква цена.

По делото са депозирани писмени мотиви на частния изпълнител, в които се изразява становище за неоснователност на подадената от „Комплектстрой“ ЕООД жалба. Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил представен договор за правна защита и 2 съдействие, удостоверяващ, че уговореното възнаграждение от 800 лева е както за образуване, така и за процесуално представителство, а инкорпорираната в същия разписка доказвала извършеното плащане. Начислената пропорционална такса била дължима на общо основание съгласно правилото на чл. 79, ал. 1 от ГПК, тъй като плащането било извършено след образуване на изпълнителното дело.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следното:

Изпълнително дело № 20217050400204 е образувано по молба на адв. Сава Каров, действащ като пълномощник на взискателя „ЕС 1 ТУР“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2021 г., издаден съгласно Решение №31/18.05.2021 г. по т.д. №20/2021 г. по описа на АС Бургас, с което „Комплектстрой“ ЕООД е осъдено да заплати сумата от 21077.12 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска – 12.09.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя „ЕС 1 тур“ ООД и адв. Сава Каров, с предмет „образуване на изпълнително дело срещу „Комплектстрой“ ЕООД“ и договорено възнаграждение в размер на 800 лева, платено в брой.

С разпореждане от 28.05.2021 г. на ЧСИ Илко Бакалов са приети дължимите разноски по делото, както следва: адвокатски хонорар в размер на 800 лева и авансови разноски в размер на 90 лева обикновени такси и 1 лев държавна такса, за които е издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 от ГПК. Посочената сметка е приложена по делото и от нея се установява, че размера на начислената пропорционална такса е в размер на 2102,63 лева с ДДС.

На 02.06.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните дължими суми: главница 21077,12 лева, законна лихва в размер на 3653,37 лева, начислена до 28.05.2021г., разноски по изп. дело в размер на 90 лева и 1 лев допълнителни разноски , такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2102.63 лева и други дължими суми в размер на 805 лева /от които 800 лева адвокатско възнаграждение/.

На 04.06.2021 г. взискателят е подал писмена молба, с която уведомява съдебният изпълнител, че на предния ден – 03.06.2021 г. длъжникът „Комплектстрой“ ЕООД е превел по сметката на взискателя сумата от 24771.47 лева, вкл. главница 21077.12 лева и лихва от 3694.35 лева, но не били заплатени разноските в общ размер на 864 лева. В тази връзка е направено искане съдебният изпълнител да уведоми пълномощника на длъжника адв. Петя Минкова, че има още дължими суми по делото и че ако същите не бъдат заплатени ще се пристъпи към продан на възбранения имот.

3

С молба вх. №2679 от 17.06.2021 г. процесуалния представител на „Комплектстрой“ ЕООД е поискал съдебният изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение до 200 лева, какъвто е минималния размер, дължим само за образуване на делото, както и да отмени начислената пропорционална такса от 2102,63 лева, тъй като длъжникът не бил дал повод за завеждане на изпълнителното дело. В молбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като действията, извършени от пълномощника на взискателя се свеждат само до изготвяне на молбата за образуване на делото.

Срещу направеното искане, взискателят е депозирал писмено възражение, в което е изложил идентични мотиви на тези поддържани пред настоящата инстанция.

На 21.06.2021 г. съдебният изпълнител е издал обжалваното понастоящем разпореждане, като в мотивите е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбите на т.1 на чл. 10 и т. 2 на чл. 10, във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Досежно начислената такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ е приел, че същата е дължима независимо от това, че длъжникът е извършил плащането директно на взискателя.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните, данните по приложеното изпълнително дело и като съобрази закона, приема от правна страна следното.

Страните не спорят, че след постановяване на въззивното решение по т.д. № 20/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, взискателят се е снабдил с изпълнителен лист и още същият ден на 25.05.2021 г. е подал молба за образуване на настоящото изпълнително дело.

Спори се дали длъжникът следва да отговаря за разноските по изпълнението след като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като това възражение се обоснова с твърдението, че не е знаел за постановеното решение на БАС.

За да даде разрешение по поставения въпрос, съдът съобрази, че в законодателната ни уредба не съществува правна норма, която да задължава взискателя, след постановяване на осъдително съдебно решение, да дава срок за доброволно изпълнение, преди да пристъпи към принудително изпълнение, нито има срок за снабдяване с изпълнителен лист. Фактът ,че между страните е водено исково производство,завършило с осъдително решение, подлежащо на принудително изпълнение само по себе си означава, че длъжникът е дал повод с поведението, както за исковото, така и за изпълнителното производство. Не може да се счете, че длъжникът не е дал повод за започване на изп.производство, след като е осъден да заплати съответното задължение със съдебно решение,подлежащо на принудително изпълнение и не е платил преди образуване на изпълнителното производство.

Съдебната практика приема,че длъжникът не е дал повод за образуване на изп. дело само ако е платил преди този момент. Разпоредбата на чл.79 ГПК е предвидила, че разноските винаги са за сметка на длъжника, освен в посочените хипотези на т.1 до т.3 на 4 чл.79, ал.1 ГПК , които в случая не са налице.

Бургаския окръжен съд обаче намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., в който размер съдебният изпълнител го е приел като разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, но не помалко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА.Тази норма е приложима и в изпълнителното производство, като компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, чийто акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2,т.7 ГПК. По конкретното дело е установено, че от страна на взискателя е извършено действие по подаване на молба за образуване на изп.дело с посочване на изпълнителен способ, в случай, че липсва доброволно изпълнение. Тъй като в срока за доброволно изпълнение, такова е последвало, други действия по принудително изпълнение не са извършвани, съдът счита, че възнаграждението за този обем защита следва да се определи по реда на чл.10,т.1 от Наредба №1 от 2004г на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. В допълнение следва да се посочи, че в предмета на договора за правна защита и съдействие са включени само действията по образуване на изп. дело, но не и действия по воденето му.