Решение № 2518 от 20.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2518

Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА канд № 20267040600404 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. А., против Решение № 1/07.01.2026г., постановено по НАХД № 737/2025г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

С решението е отменено наказателно постановление № 850075-[рег. номер]/18.09.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция ОД в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ОКС-ПИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], адм.сграда „Терснаб“, ет. 2, офис № 2, представлявано от управителя Е. К., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като вместо това съдът е предупредил „ОКС-ПИ“ ЕООД, [ЕИК], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид като посоченото в наказателно постановление № 850075-[рег. номер]/18.09.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция ОД в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание и е осъдил Национална агенция по приходите да заплати, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на „ОКС-ПИ“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 178,95 /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евро-цента/ евро, представляваща еквивалента на 350 лева - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че мотивите на Районен съд-Несебър за нарушаване принципа на пропорционалността предвид прекомерния размер на наложената имуществена санкция съпоставен с паричната сума, за която не е издадена фискална касова бележка, са неоснователни. Законодателят е регламентирал високи размери на санкциите за извършване на административни нарушения по ЗДДС, в частност по чл. 118,ал.1 ЗДДС, именно с оглед изключителната важност на защитаваните обществени отношения. С всяко неиздаване на съответния документ по чл. 118, ал1. ЗДДС в пълна степен са засегнати обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС независимо от стойността на покупката. Намира, че наложената санкция не би била прекалено обременителна за нарушител, който от обстоятелствата по делото е видно, че не инцидентно, а системно не отчита извършваните продажби в търговския си обект. В този смисъл наложената имуществена санкция се явява пропорционална на извършеното административно нарушение и на преследваните от законодателя възпиращи цели на санкционната норма. Според него, анализа на стойността на контролната покупка, когато става въпрос за формално нарушение не кореспондира със правната същност на формалното нарушение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът „ОКС-ПИ“ ЕООД се представлява от адв. С.. Същият оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С отговора на касационната жалба претендира присъждане на разноски, като представя списък на сторени такива в размер на 400 евро.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следните факти по спора, по които спор няма:

„На 30.08.2025 г., в 17,07 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля Д. Д. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка в търговски обект - сладолед ICE AND GO, находящ се в [населено място], к.к. Слънчев бряг, пред х-л „Гларус“, стопанисван от „ОКС-ПИ“ ЕООД, [ЕИК]. По време на проверката се установило, че на същата дата били извършени три плащания, всяко на стойност от по 8,00 лева, съответно от 14,34,21 ч., 14,35,29 ч. и 14,36,13 ч. и за покупки №№ 353760, 092697 [рег. номер], през находящо се в търговския обект ПОС терминално устройство на Банка ДСК инв. № **********, Verifone model VX675, S/N: 333-158-120, IMEI: 014868008208609. От изведени дневен отчет и КЛЕН от инсталираното и функциониращо в обекта ФУ модел Datecs DP-150 с рег. № 4284143 от 27.06.2019 г., ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП № 02658073, се установило, че за посочените продажби не били своевременно издадени фискални касови бележки или ръчни касови бележки от кочан с касови бележки. Констатирано било, че двете устройства - ПОС терминал и ФУ са с надлежни настройки за астрономическо време. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0135572 от 30.08.2025 г., подписан без възражения от представителя на жалбоподателя.

С оглед констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № [рег. номер] от 03.09.2025 г. за извършено нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, срещу който жалбоподателят не е подал писмено възражение в указания срок.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, санкциониращо единствено неиздаването на касова бележка за заплатената през ПОС терминал покупка № 705168. По повод констатираните нарушения била издадена и Заповед за налагане на ПАМ № ФК-365-0135572/29.09.2025 г. - запечатване на търговски обект сладолед ICE AND GO, находящ се в [населено място], к.к. Слънчев бряг, пред х-л „Гларус“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.“.

Въз основа на тези факти съдът приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил и съображения за материалноправна законосъобразност.

Преценил обаче, че в случая се касае за маловажен случай. Посочил, че се касае до нарушение, което не е довело до ощетяване на фиска, като действителният размер на евентуалните вреди от същото би бил незначителен - 1,60 лева. Същевременно, няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за нарушения на данъчното законодателство до датата на процесната проверка. Служителят в обекта е оказал пълно съдействие за установяване на релевантните факти. Наред с това, няма данни при проверка произхода на средствата в касата да е установено друго несъответствие във връзка с реализирания за деня оборот в обекта. Няма констатирано нарушение и при извършена от проверяващите контролна покупка преди проверката.

Затова е приел, че всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Съдът не е обсъждал пропорционалността на наказанието на тежестта на нарушението, с оглед извода за неговата маловажност.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е законосъобразно.

Съдът отбелязва, с оглед наличието и на издадена Заповед за налагане на ПАМ № ФК-365-0135572/29.09.2025 г. - запечатване на търговски обект, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните решения на СЕС.

Според, даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на чл. 273 от Директивата, установено с решение по дело С-97/21 на Съда на ЕС, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В идентичен смисъл е и Решение от 3 юли 2025 г. по дело С-733/23 г. на СЕС. Отделно от това, според последното Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

В разглеждания случай санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, с който е предвидено за извършеното от ответника нарушение административно наказание "имуществена санкция" в минимален размер 1000 лева, като разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание в по-нисък размер, съобразно стойността на неотчетената продажба и неплатения ДДС, в нарушение на член 49, параграф 3 от Хартата на основните права. Ето защо доколкото в българското законодателство липсва нормативно установен механизъм, за изменение на наказателното постановление в санкционната му част, наказателното постановление подлежи на отмяна.

Въпреки това, настоящият съд не може да се произнесе относно законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, доколкото в тази част решението не е обжалвано от настоящия ответник.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, което е своевременно направено и доказано в размер на 400 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/07.01.2026г., постановено по НАХД № 737/2025г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ОКС-ПИ“ ЕООД, [ЕИК], сума в размер на 400 евро, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: