Решение № 3507 от 09.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3507 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110116461 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. Т. Б., ЕГН **********, действащ чрез адв. Н. И. – ВАК, срещу П. на Р. Б., ЕИК *, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 12 000.00 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда по Н.О.Х.Д. № 1399 по описа за 2019 г. на РС-Варна, НО, 13-ти съдебен състав – 27.12.2019 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че работи в системата на М. на длъжност полицай, считано от 25.08.2004 г., като към 24.02.2017 г. работел като младши инспектор – старши полицай по Охрана на обществения ред в Т. РУ – ОД – М. – В. в състава на автопатрул 390. Излага се, че спрямо него, по подадена на 27.02.2017 г. от А. С. жалба, е образувано досъдебно производство № 107/2017 г. по описа на Окръжна следствена служба, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Твърди, че е привлечен с постановление от 03.07.2018 г. като обвиняем, за това че на 24.02.2017 г. в гр. В. като полицейски орган в състава на автопатрул 390, по време на изпълнение на функцията му, умишлено е причинил лека телесна повреда на свид. А. Г. С. от гр. В., изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясностранен субконюнктивален кръвоизлив, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди се, че е участвал в следните процесуално-следствени действия в хода на наказателното производство: разпит в качеството на обвиняем; очна ставка с всички свидетели; разпознаване по снимки; следствен експеримент. Първоначално била образувана преписка от Инспектората на М. при ОД на М. – В., която приключила с мнение за отказ.

Едновременно по същата жалба била образувана преписка на РП-В. № 2333/01.03.2017 г., която довела до образуването на нова проверка на Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх. № 785500 – 1302/04.04.2017 г., която приключила с мнение за образуване на наказателно производство.

Сочи се, че на 21.03.2019 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано 1

Н.О.Х.Д. № 1399/2019 г. по описа на РС-Варна. По него били проведени пет открити съдебни заседания, на които Р. Б. се явявал лично и с упълномощен от него защитник, на когото от Синдиката на полицейските служители било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000.00 лева.

Делото приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 27.12.2019 г.

Твърди се, че наказателното производство в двете му фази продължило две години и десет месеца. През този период ищецът преживял стрес, страх и притеснения от осъждане, които оказали влияние върху отношенията му с роднини, близки и познати, всяло напрежение в семейните му отношения, след като разбрали за повдигнатото обвинение колеги и съседи започнали да странят от него, имал чувството, че авторитетът му бил сринат, изпитвал страх от евентуална загуба на работата си.

Негативните психически преживявания се отразили и на здравословното му състояние, отслабнал с пет килограма, настъпили усложнения в съществуващо хронично заболяване – дископатия, изпитвал непрекъснати болки в главата и високо кръвно налягане.

По време на двете фази на наказателното производство ищецът се обучавал в Ш. у. „Е. К.П.“ и следвало да полага държавни изпити и да подготвя дипломна работа.

По същество се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не отрича допустимостта на иска.

На първо място се оспорва твърдението, че изредените от ищеца негативни физически и емоционални състояния като стрес, страх и притеснения, както и влиянието им върху личния и професионалния му живот, са довели до възникване на вреди. Оспорва се причинно-следствената връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и настъпването на посочените от ищеца в исковата молба вреди. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение поради прекомерност, като се твърди, че претендираната сума не съответства и на обстоятелството, че ищецът е продължил работата си като полицай, както и на характера на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем.

Сочи се, че наказателното производство е приключило в разумен срок, като досъдебната фаза е била с продължителност по-малко от една година, а съдебната – около девет месеца.

Релевира възражение за погасителна давност досежно претенцията за присъждане на законна лихва за периода преди 19.12.2020 г., доколкото се сочи, че вземанията за лихви са покрити от тригодишния погасителен давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, имайки предвид обстоятелството, че искът е предявен на 19.12.2023 г., а вземането е станало изискуемо на 27.12.2019 г.

В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.

Н. И., чрез която поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован, представлява се от прокурор Ж. К., чрез която поддържа отговора на исковата молба. Релевира възражение за прекомерност, на оснвоание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от приобщеното Н.О.Х.Д. № 1399 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ведно с ДП № 107 по описа за 2017 г. на Окръжна следствена служба и пр. пр № 2333 по описа за 2017 г. на РП-В., че наказателното производство е образувано на 07.07.2017 г., за това че на 24.02.2017 г. в гр. В. ищецът е причинил на А. С. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядания в дясната лицева половина и кръвоизлив под конюнктивита на дясното око, които травматични увреждания обусловили временно разстросйтво на здравето неопасно за живота, като телесната повреда е причинена от полицейски орган при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

На 17.03.2017 г. и на 18.05.2017 г. в хода на предварителната проверка, извършена по 2 указания на РП-В., по реда на чл. 145 от ЗСВ, ищецът е бил разпитан от органите на М..

На 19.10.2017 г. ищецът е разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство от разследващия орган.

На 03.07.2018 г. с постановление на разследващия орган, в изпълнение указанията на РП-В., дадени с постановление от 20.06.2018 г., ищецът е привлечен като обвиняем в наказателното производство за извършено престъпление на 24.02.2017 г. по чл. 131, ал. 1, т.

2, предл. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

На същата дата – 03.07.2018 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем.

На 30.07.2018 г. на ищеца в присъствието на негов защитник – адв. С., му е предявено разследването.

На 05.10.2018 г. ищецът е участвал в очна ставка със свид. А. С., свид. К. С., свид. Е.

Х..

На 06.12.2018 г. след проведените допълнителни действия по разследването на ищеца в присъствието на адв. С., отново му е предявено разследването.

Н а 21.03.2019 г. РП-гр. В. е повдигнала обвинение срещу ищеца, за това че на 24.02.2017 г. в гр. В., като полицейски орган – старши полицай по охрана на обществения ред в * РУ – ОД М. – В., влизащ в състава на патрул /АП/ 390, при и по повод изпълнение на функцията му умишлено причинил лека телесна повреда, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на свид. А. Г. С. от гр. В., изразяваща се в травматичен отоко и кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясностранен субконюнктивален кръвоизлив, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 22.05.2019 г. е проведено разпоредителното заседание в хода на Н.О.Х.Д. № 1399 по описа за 2019 г. на РС-Варна, образувано в резултат на депозирания срещу ищеца обвинителен акт от 21.03.2019 г., в което ищецът, редовно призован, явил се лично. Съдът е постановил делото да бъде разгледано по реда на Глава XXVIII от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

Н а 19.06.2019 г. е проведено първото по делото редовно о.с.з., в което ищецът участвал лично и със защитник. Производството по делото било отложено заради нередовното призоваване на свидетелите.

На 18.09.2019 г. е проведено второто редовно о.с.з., на което ищецът, редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С.. В същото о.с.з. съдът е дал ход на делото, пристъпил е към изясняване на делото от фактическа страна, като разпитал свидетели и прочел по реда на чл. 281 от НПК част от показанията им, дадени в хода на досъдебното производство поради констатирани противоречия.

Н а 06.11.2019 г. е проведено третото редовно о.с.з., в което ищецът, редовно призован, участва лично и се представлява от адв. С..

На 11.12.2019 г. е проведено четвъртото редовно о.с.з., в което ищецът редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С.. В хода на о.с.з. на ищеца му е дадена последна дума, вкл. ищецът е дал обяснения по делото.

Производството пред РС-Варна е приключило с постановена присъда № 300 от 11.12.2019 г., с която ищецът е признат за невиновен по отношение на повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Присъдата е влязла в законна сила на 27.12.2019 г.

Видно е от ангажираната справка за съдимост на ищеца, че същият не е осъждан за противообществени прояви с висока степен на обществена опасност и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Представен по делото е амбулаторен лист № 005491 от 28.03.2019 г., от който е видно, че обективното състояние на ищеца е добро. Същият е със запазен тонус, без отоци, контактен, адекватен, ориентиран за време и място.

Видно е от представения препис от диплома за висше образование с рег. № 49328 от 30.08.2017 г., че ищецът е завършил курс на обучение с продължителност осем семестъра по специалност „Педагогика на обучението по техника и технологии“ в ВУЗ в гр. Ш. в задочна форма на обучение.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца 3 свидетели – свид. Г. Н. Н. и свид. С. Л. Г.. В показанията си първият сочи, че познава ищеца, доколкото са колеги в * РУ – ОДМ. – В., а втория, че са приятели от детство. И двамата свидетели сочат още, че във връзка с процесното обвинение за инцидента от 24.02.2017 г. ищецът бил проверяван и от Инспектората към М., от Отдел „Вътрешна сигурност“. През периода на проверка ищецът продължавал да ходи на работа, но не бил както преди жизнерадостен. Спрял да ходи на спорт, да ходи по мероприятия с колеги. Не бил както преди шеговит. Спрял да обядва с колеги, бил се отдръпнал, стоял си в стаята. Извън работното си време ищецът свирел по футболни мачове като съдия. След незаконното обвинение спрял и това да прави. Бил отслабнал с 5-6 килограма. Колегите на работа започнали да го питат какво му има да не би да е болен. Заради това, че му се налагало често да ходи на разпит, имал проблеми с началника. Последният не му разрешавал да ползва отпуски, заяждал се с него. Ищецът станал по разсеян, постоянно мислил и говорил за това какво ще стане с него след карая на делото, изпитвал притеснение. Боляла го главата, корема. Пропуснал да се яви на 5-6 конкурса за повишаване заради производството, което се водило срещу него, тъй като нямал право да участва в тях, което допълнително го депресирало. Авторитетът му бил сринат сред колегите и близките му. Колегите на работа се отдръпнали от него. По време на воденото срещу него разследване ищецът следвал висше образуване в гр. Ш., като страхът от повдигнатото обвинение се отразило неблагоприятно и върху представянето му в университета. Наказателното производство не се било разчуло сред приятелите, съседите и познатите на ищеца, но всеки един от колегите му на работното място си мислил, че има нещо нередно спрямо него. Към настоящия момент, след като бил оправдан, започнал отново да излиза и да общува с колегите, станал пак активен, проявявал повече инициатива.