Решение № 3060 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

А. Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100505639 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението А. Б. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 18.06.2019 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20128410412245, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че делото било образувано през 2012 г., след което по него не били извършвани никакви изпълнителни действия до 2019 г. и съобразно чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК подлежало на перемиране. Счита, че самото образуване на производството било в нарушение на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК и на това основание също счита, че следвало да бъде прекратено. Дружеството-взискател било прекратено като юридическо лице в резултат на преобразуване, за което длъжникът не бил уведомен.

Твърди също, че при възникване на задължението бил в брак с К.И. Д.а, ЕГН **********, който брак бил прекратен и задължението се трансформирало в солидарно задължение на двамата бивши съпрузи, но изпълнителен лист бил издаден само срещу А. Б.

Д., а това също било основание за прекратяване на производството. Спрямо задължението била изтекла абсолютна давност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирало отговор на жалбата, в който я счита за преклудирана като подадена извън двуседмичния срок по чл. 436 ГПК и по същество неоснователна – счита, че изпълнителни действия били извършвани регулярно и между тях няма период по-продължителен от 2 години, през който взискателят да е бездействал.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че подадената от 1 длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали перемцията.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и актът на ЧСИ Н.М. за отказ – разпореждане от 18.06.2019 г., е годен предмет на обжалване.

Възражението на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД жалбата да е преклудирана е неоснователно.

Актът на съдебния изпълнител, в който е обективиран отказът за прекратяване на производството не се установява да е връчен на длъжника А. Б. Д.. На 06.03.2024 г. е връчено запорно съобщение на работодател, но няма данни със същото да е връчено и разпореждането от 18.06.2019 г., поради това, изпратената чрез пощенски оператор жалба на 22.03.2024 г. следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

2

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ г. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н..

Постановката на тълкувателното решение в т. 10 обаче касае прекъсването на погасителната давност спрямо материалното право на вземане и именно в тази връзка разглежда само същинските изпълнителни действия като прекъсващи тази давност. Това разбиране не може автоматично да бъде приложено по отношение на перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на производството само в хипотезата, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Следователно, перемпцията се основава на бездействието на взискателя да иска извършването на такива действия, а не на факта дали такива реално са извършени от съдебния изпълнител или не. Взискателят не може да понесе санкцията на прекратяване на производството при обективирани искания за предприемане на изпълнителни действия, а такива искания са налице.

В случая изп. д. № 20128410412245 е образувано въз основа на молба от 05.09.2012 г., като на 04.03.2014 г. са изпратени запорни съобщения до кредитни институции, пристъпено е към опис на движими вещи, на 07.01.2016 г. взискателят е поискал опис на движимо имущество на длъжника, молба със същото съдържание е депозирана и на 07.12.2017 г., с молба от 22.05.2019 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател и съответно е направено искане за предприемане опис на движими вещи, молби за установяване на работодатели и съответно за опис и оценка на движими вещи са депозирани на 25.09.2019 г., 08.09.2021 г., 15.06.2023 г.. Следователно в рамките на производството не е налице период от две години, през който взискателят да е бездействал. Напротив – същият е предприемал регулярно активност, изисквайки извършването на изпълнителни действия и е внасял съответните такси за това, поради което не може да бъде санкциониран с перемпция.

Доводите в жалбата, касаещи съществуването на принудително събираното в рамките на изп. д. № 20128410412245 материалноправно вземане не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Длъжникът разполага с възможността да се позове на изтичане на давността в отделно исково производство.

Нарушения на местната компетентност при образуване на изп. д. № 20128410412245 не могат да бъдат основание за прекратяване на производството. Както не би могъл да е такова основание и изтеклият период от време от постановяване на обжалваното разпореждането до неговото връчване на длъжника.

При извод да не е перемирано изпълнението поради бездействие на взискателя, жалбата е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора длъжникът няма право на присъждане на разноски. Такива се следват на взискателя, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като съдът ги определя в размер на 80 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за защита по жалбата по аналогия на чл.

23, т. 4 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Възнаграждение по чл. 13, т. 2 НЗПП е дължимо за 3 подготовка на документи за завеждане на дело, без предоставилият правната помощ да участва в съдебно производство, съответно при образуването на такова, възнаграждението се определя само за производството и то поглъща възнаграждението за подготовката на документите.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението А. Б. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 18.06.2019 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20128410412245, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4