Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 12.03.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 397/2026
Вид
Решение № 66
Подписан
12.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Б., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. П. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № 20261810100397 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от Б. С. И. срещу Х.

С. И., за когото сочи, че е неин брат. Молителката твърди, че на 31.01.2026 г., около 14:00 ч., пред къщата в гр. Б. на ул. „Св. Св. К. и М.“ № *, ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващ се в удряне по портата на дома , отправяне на заплахи, че ще я убие, ще я пастрамоса, ще счупи черепа, ще я пребие от бой, както и на обиди, че е курва и уруспия. През цялото време ответникът държал в ръката си брадва. С молбата се иска от съда да приложи мерките по чл. 5 ЗЗДН с прямо ответника.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител, като се поддържа молбата на изложените в нея основания. В хода на съдебните прения излага подробни аргументи за основателността на молбата. Претендира разноски.

Ответникът, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, като оспорва молбата за защита. Поддържа, че не се доказва по изискуемия от закона начин описаният акт на домашно насилие, поради което моли молбата да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от служебно изготвената и приета като доказателство по делото справка за родствени връзки, че молителката и ответникът са брат и 1 сестра.

От служебно изисканите и приети като доказателства по делото справки за съдимост, удостоверения за наложени мерки по ЗЗДН и удостоверения дали лицата се водят на психиатричен учет се установява, че същите не са осъждани, доколкото ответникът е реабилитиран по право, считано от 20.11.2003 г. и не се водят на психиатричен учет. Б. С. И. е била молител и по друго дело за защита от домашно насилие, по което ответник е бил баща С. Х.в И.. По отношение на Х. С. И. не са налагани мерки по ЗЗДН.

Видно от представения трудов договор № 194/10.10.2025 г. ответникът е трудово ангажиран като заема длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ в „Р. с.“ ЕООД.

От представените по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж № *, том *, дело № * от *.*.1982 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т о м *, рег. № *, дело № * от *.*.2006 г. се установява, че както молителката, така и ответникът са носители на вещни права върху имот, изграден в УПИ *-*, в квартал * по регулационния план на гр. Б., за който страните не спорят, че е с административен адрес: гр.

Б., ул. „Св. Св. К. и М.“ № *.

Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес, ответникът е с настоящ адрес в гр. Т., ул. „В.“ № *, вх. Ж, ет. 4, ап. 11.

По делото е представена като писмено доказателство декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан акт на домашно насилие от 31.01.2026 г., около 14:00 ч. В същата е посочено, че на въпросната дата, пред дома на молителката, находящ се в гр. Б., ул. „Св. Св.

К. и М.“ № *, ответникът, държейки брадва, я заплашил, че ще я убие, ще я пастрамоса, ще счупи черепа. Съдът кредитира като достоверни и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства изложените в декларацията факти, с изключение на твърдението, че ответникът е държал брадва.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. С. М. и С. Х.в И..

Разпитан свидетелят М. М. сочи, че на 31.01.2026 г., около 14:00 ч,. докато бил в гаража си, чул нещо и излязъл да провери какво се случва. Видял ответника, който бил пред дома на молителката да бие по портите и да я заплашва, че ще я убие, ще я пастрамоса, ще я насече. Молителката била на втория етаж, но се изплашила и се скрила. Свидетелят сочи, че наблюдавал конфликта от около 20 метра, като стоял приблизително пет минути, след което се прибрал. Самият конфликт, обаче, продължил двадесетина минути. Свидетелят не е видял друг освен молителката, ответника и техен комшия на име П.. Заявява, че познава както Б.

И., така и Х. И., но не е виждал ответника последните 30 години.

От свидетелските показания на С. И. – баща на страните, се установява, че на 31.01.2026 г. ответникът отишъл пред дома на молителката, находящ се в гр. Б., на ул. „Св.

Св. К. и М.“ № *. В същата къща, на третия етаж, живее и свидетелят И.. Свидетелят чул викове: „Татко, татко“, което го накарало да излезе на терасата си. Видял ответника, който 2 държал нещо като четка за търкане на кола и се пазел от трите кучета, които се отглеждат в двора на къщата, и които в този момент били отвързани и лаели. Когато свидетелят се показал, той не видял дъщеря си. Не е чул ответника да заплашва молителката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото се установява, че молителката и ответникът са брат и сестра, поради което попадат в хипотезата на чл. 3, т. 6 ЗЗДН. Според разпоредбата, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително.

Същевременно молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 31.01.2026 г., т.е. преди да изтече срокът, визиран в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, като са изложени твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. С оглед на това, съдът намира молбата за допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Като психическо насилие следва да се третира всеки акт, който причинява психологическа и емоционална травма на жертвата. То може да бъде осъществено под различни форми – вербално чрез отправяне на обидни думи и изрази, клеветнически твърдения, опозоряване на личността, преследване, отправяне на закани и заплашителни изрази, чрез принуда за предприемане на определено действие.

От събрания доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност, по категоричен начин се установява, че на 31.01.2026 г., около 14:00 ч., в гр. Б., пред дома на молителката, находящ се на адрес ул. „Св. Св. К. и М.“ № *, ответникът, удряйки по портата на дома я заплашил, че ще я убие, ще я пастрамоса.

Така посочените факти - дата, час, място, конкретно поведение на ответника, се установяват от приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, имаща характер на годно доказателствено средство и от показанията на свидетеля М. М..

Разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН предвижда, че в производството по реда на този закон декларацията по чл. 9, ал. 3 представлява доказателствено средство, поради което се ползва с доказателствена сила за изложените в нея факти. Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като една от съществените разлики е възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя частен документ – декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. За 3 да бъде декларацията годен източник на информация, тя трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който той е описан в молба за защита, както и да съдържа пълно, точно и ясно описание на акта на домашно насилие по време, начин, място на извършване, извършител и пр. В процесния случай декларацията съдържа описание на акта на насилие, съответстващо на описаното в молбата за защита относно време, място, начин на извършването му и неговото авторство. Ето защо, декларацията е годен източник на информация и съдът я кредитира като такъв, относно изложените в нея факти, че ответникът е заплашил молителката, че ще я убие, ще я пастрамоса.

Обстоятелството, че ответникът е заплашил молителката с посочените реплики се потвърждава от показанията на свидетеля М., които съдът кредитира като последователни и безпристрастно дадени, като отчита и факта, че свидетелят пряко е наблюдавал процесния инцидент. Съдът не кредитира показанията на свидетеля единствено в частта, относно обстоятелството какъв предмет е държал ответникът, респективно с какъв е удрял по портите на дома на молителката, като приема, че предвид разстоянието, от което свидетелят е наблюдавал конфликта, същият се е заблудил относно вида на предмета. От показанията на свидетеля в останалата им част се установява, че на 31.01.2026 г., около 14:00 ч. ответникът бил пред дома на молителката, биел е по портите и я е заплашвал, че ще я убие, ще я пастрамоса, ще я насече. Б. И. била на втория етаж, но се изплашила и се скрила. Освен молителката и ответника, в този момент свидетелят видял навън единствено съседа си П..

Следователно по категоричен начин се установява, че на процесната дата - 31.01.2026 г., около 14:00, в гр. Б., на ул. „Св. Св. К. и М.“ № * между молителката и ответникът възникнал конфликт като по време на същия ответникът биейки по портите на двора я заплашил, че ще я убие, ще я пастрамоса.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля И. - баща на страните, съдът намира за достоверни, поради което ги кредитира. Съдът, обаче, приема, че свидетелят е наблюдавал инцидента на по-късен етап от неговото развитие, съответно показанията му касаят период след отправянето на заплахите, когато молителката вече се е била прибрала.

Този извод следва от обстоятелството, че по данни на свидетеля М., когато ответникът е отправил заплахите към молителката, освен тях двамата, навън бил единствено съсед на име П.. Свидетелят М. сочи също, че Б. И. видимо се изплашила и се прибрала. Изложеното кореспондира с показанията на свидетеля И., който заявява, че когато излязъл не видял дъщеря си – навън бил единствено синът му, който се бранел с нещо като четка за почистване на кола от кучетата в двора на молителката. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., че ответникът не е дължал брадва, а четка за кола, доколкото свидетелят е бил в непосредствена близост, следователно е имал възможност да прецени по-точно вида на предмета в ръцете на ответника. Не без значение е и обстоятелството, че предвид сезона, през който е настъпил инцидентът и факта, че ответникът е дошъл с кола до дома на молителката, носенето на четка за кола, е житейски логично и обосновано, извод който не може да бъде направен по отношение носенето на брадва. Също така съдът отчита, че нанасянето на удари по портите с брадва, неминуемо би довело до възникване на 4 материални щети, каквито не се твърди и не се доказва да са нанесени.

При направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе обратно доказване, което винаги е пълно, т.е. не е достатъчно само да са налице отрицателни фактически твърдения, а следва доказването на тези твърдения да се извърши чрез съвкупност от положителни факти, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. По настоящото дело не беше проведено насрещно доказване от страна на ответника, с което да се обори доказателствената стойност на декларацията в частта касаеща отправените заплахи, напротив – осъществяването на твърдяното поведение се доказа от показанията на свидетеля М..

Предвид гореизложеното съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата относно конкретното поведение на ответника на процесната дата. Доказаното поведение на Х. И. на 31.01.2026 г. съставлява акт на психическо и емоционално насилие спрямо Б. С. И., като отправените заплахи че ще я убие създават обстановка, пораждаща страх, притеснение и напрежение у пострадалата. Психическо и емоционално насилие са всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции, какъвто именно е настоящият случай.